Решение № 9841 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2016 г.

Решение № 9841 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на " Българска телекомуникационна компания" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 115 И, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - юриск. Радев, срещу решение № 3260 от 12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8325/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 487/07.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията, КЗП), с която е забранено прилагането на заблуждаваща търговска практика. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Ответната страна - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. А., представя писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ в производство по чл. 145 - 178 АПК е отхвърлил жалбата на " Българска телекомуникационна компания"/БТК/ ЕАД срещу заповед № 487/07.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на дружеството да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в следното: непредоставяне своевременно на съществена информация относно основните характеристики на телефон САТ S 50, а именно, че апаратът е устойчив при изпускане от определена височина -1,20 метра и с водоустойчивост до 1 метър и при ограничен престой във водна среда за тридесет минути, като тези условия не са обявени предварително на етикета на стоката, която информация е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземане на търговско решение, в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68е, ал. 2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: При извършена проверка, обективирана в констативен протокол № К-0183287 от 11.12.2014 г. в магазин "Виваком"4801 в гр. П., пл. "С."..№..., стопанисван от БТК са проверени обстоятелства, изложени в жалба на потребител, с твърдение за наличие на нелоялна търговска практика във връзка с продажбата на мобилен телефон "САТ" S 15. В жалбата е посочено, че при предявяване на рекламация на закупения телефон на 08.12.2014 г. на потребителят е отказана гаранция, тъй като по телефона има следи от удар. Потребителят твърди, че е закупил този апарат именно заради неговите характеристики - удароустойчивост и водоустойчивост. При проверката е установено, че в магазина не се предлагат мобилни телефони "САТ" S 15. В обекта се предлагат за продажба апарати "САТ" S 50 с информация на български език върху опаковката. Върху етикета не е представена съществена информация, която определя телефона като ударо и водоустойчив, но при определени условия. Непредоставянето на цитираната по-горе информация относно характеристиките на телефона може да доведе, според административния орган, до вземане на търговско решение у средния потребител, което той не би взел, ако е запознат предварително с липсващата информация. С оглед така установеното съдът е счел е, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, а именно, че търговецът не предоставя своевременно съществена информация, че телефонът е водоустойчив и удароустойчив, но при определени условия/ водоустойчив на дълбочина до 1 метър за не повече от тридесет минути и удароустойчив при изпускане от 1,2м./, която информация е необходима на средния потребител при вземането на търговско решение. Непредоставянето на цитираната по-горе съществена информация по време на закупуване на телефона е стимулирала потребителя да сключи договор. При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод, че е налице използване на нелоялна търговска практика, в хипотезата на несвоевременно предоставяне на съществена информация, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Решение е правилно. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. От друга страна, по аргумент на ал. 2 от същата разпоредба, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът не предоставя своевременно съществена информация по смисъла на ал. 1 . А пък съгласно разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата; цената с включени в нея всички данъци или начинът, по който е изчислена, вкл. всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, нелоялната заблуждаваща търговска практика се състои в това, че при предлагането на мобилни телефони"САТ" S 50 търговецът не предоставя информация относно, обстоятелството, че телефонът е водоустойчив и удароустойчив при определени конкретни условия. Посочената информация е съществена по смисъла на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП, поради което несвоевременно й предоставяне представлява нелоялна търговска практика, чието прилагане е забранено съобразно нормата на чл. 68в ЗЗП. Без значение е обстоятелството, че тази информация е достъпна за потребителя в упътването за употреба на апарата. Правилен е изводът на решаващия съд, че липсата на своевременна информация може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореният административен акт не съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. В разпоредителната част на заповедта е описана точно, ясно и конкретно заблуждаващата нелоялна практика, която се забранява. Предвид изложеното, постановеното от административният съд решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора направеното от ответника пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,