Решение № 2707 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2013 г.

Решение № 2707 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-гр. Стара Загора, чрез пълномощника му - адв. Димитрова, против Решение № 149/16.07.2013 г. по адм. дело № 127/2013 г. на Административен съд-Стара Загора, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "Контурглобал Марица Изток 3" АД, гр. София, редовно призовано, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Ефир Верижни Машини" ЕООД, гр. Стара Загора, редовно призовано, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неснователна. С обжалваното решение, по жалба на "Контурглобал Марица Изток 3" АД, Административен съд-Стара Загора е отменил Заповед № КД-14-24-82/20.02.2013 г. на началника на СГКК-гр. Стара Загора, с която е одобрено изменение на КККР на с. Медникарово, община-Гълъбово, състоящо се във вписване в КР на "Ефир Верижни Машини" ЕООД, гр. Стара Загора, като собственик и заличаване на вписаното като собственик "Контурглобал Марица Изток 3" АД, по отношение на 11 бр. недвижими имоти, представляващи сгради с подробно посочени идентификатори, намиращи се в ПИ с идентификатор 47603.302.2, като незаконосъобразна и е върнал делото, като преписка, на органа за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не е посочено конкретното правно основание по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, съдържаща три хипотези на изменение на КККР, което възпрепятства съдебния контрол за съответствие на акта с материалния закон. При положение, че процесното изменение е извършено на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, каквито данни се съдържат в обстоятелствената част и мотивите на заповедта, съдът е счел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като не е съставен акт за непълноти и грешки, какъвто се изисква по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, съдържащ подписа на заинтересования собственик-оспорващото дружество, както и че между последното и "Ефир Верижни Машини" ЕООД е налице спор за материално право върху процесните сгради, който спор възпрепятства изменението в КР, преди да бъде разрешен по общия исков ред, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че КККР на с. Медникарово, община-Гълъбово е одобрена със Заповед № РД-18-7/30.01.2009 г. на ИД на АГКК и че в регистъра като собственик на процесните 11 бр. сгради е записано ответното дружество-"Контурглобал Марица Изток 3" АД, на основание нот. акт за собственост № 192, т. III рег. № 1414 д. № 636/2003 г. на СВ-гр. Раднево. Със Заявление до СГКК-Стара Загора от 16.01.2013 г., другия ответник - "Ефир Верижни Машини" ЕООД, е поискало поправка на КККР, със записването му като собственик на същите тези 11 бр. сгради. Представил е Акт за частна държавна собственост № 1353/2.01.2001 г. и Договор за приватизационна продажба от 1.07.2003 г., легитимиращи го за собственик на описаните в тези документи сгради, които административния орган е приел, че са идентични с 11-те сгради, с идентификатори накрая: 157, 159, 160, 161, 163, 181, 182, 183, 184, 65 и 66. При тези данни е издадена оспорената заповед № КД-14-24-82/20.02.2013 г. на началника на СГКК-Стара Загора, с която е одобрено изменението на влязлата в сила КККР от 2009 г., в частта относно вписванията в КР на данни относно собствеността върху тези 11 сгради, с посочените идентификатори, като вписания собственик е заличен и на негово място е вписано дружеството-заявител. Изменението, видно от мотивите на заповедта, е на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, когато одобрените КККР съдържат непълноти или грешки. В този смисъл неправилни са изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа правно основание за издаване. Константна е съдебната практика, че непосочване на правното основание не е съществено нарушение на формата и на административнопроизводствените правила, стига акта да съдържа фактически основания за издаването му. В случая е налице тази хипотеза, поради което акта не е незаконосъобразен на това основание. Правилни са обаче другите изводи на съда, че заповедта е издадена в съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Със заявлението си до началника на СГКК-Стара Загора, ответника "Ефир Верижни Машини" ЕООД е оспорило собствеността на "Контурглобул Марица Изток 3" АД, записано като собственик по влязлата в сила КККР от 2009 г. Това оспорване правилно е възприето от съда, че установява наличие на спор за материално право, който е бил пречка за изменението на КККР поради непълноти и грешки, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Този спор е следвало да бъде разрешен по общия исков ред и едва тогава "Ефир Верижни Машини" ЕООД би могла да поиска изменение в кадастралния регистър. Това е било наложително и поради липсата на категорични доказателства за пълна идентичност на сградите, закупени с договора за приватизационна продажба от 1.07.2003 г., с 11-те бр. сгради с посочените по-горе идентификационни номера по КККР. Такава идентичност за част от сградите под № 65 и 66 е отречена и от вещото лице по допуснатата от съда СТЕ. Поради това правилни са изводите на съда, че органа не е имал основание да заличи от регистъра като собственик АД-то и да впише на негово място ЕООД-то. Извършеното изменение е в противоречие и с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 и 3 от цитираната Наредба № 3/2005 г., правилно установено от съда. Не е спазена процедурата за изменение на влязла в сила КККР, която дори и само в частта на кадастралния регистър, изисква съставянето на акт за непълноти и грешки, подписан от заявителя, съставителя и пряко заинтересованите собственици. В случая правилно е прието, че оспорващото дружество- "Контурглобул Марица Изток 3" АД е такъв заинтересован собственик, тъй като е вписано като собственик на процесните имоти в регистъра към влязлата в сила КККР, на основание годен титул за собственост-нот. акт. Изложеното в достатъчна степен обосновава правилност на изводите на решаващия съд за наличие на незаконосъобразен акт по изменение на КККР, който поради това е отменен правилно и делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че не е било необходимо съставяне на акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, тъй като се касае за промяна на данни само в КР, които не попадат в определението за "непълноти и грешки" по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г. Непълнота или грешка е всяко несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на КККР, спрямо действителното им състояние. Данните за собствениците и носителите на други вещни права са основни кадастрални данни при създаването на КККР, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР. Ето защо и при наличие на такова несъответствие в данните за собствениците на процесните 11 имота, е налице непълнота или грешка, която се отстранява по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, чрез съставяне на АНГ. По изложените вече мотиви неоснователно е и оплакването, че АД-во не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКИР. Неоснователно се поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства, имащи отношение към правото на собственост на АД-во, които ако беше обсъдил, щеше да установи, че такава собственост не е налице. Административният съд не е граждански съд и няма правомощието да разрешава вещни спорове и да дава отговор на въпроса кой е действителния собственик на процесните имоти. Тази компетентност принадлежи само на гражданския съд. Ето защо и при наличие на годен титул за собственост, какъвто е нот. акт № 192/2003 г. на СВ-Раднево, съдът е бил длъжен да го зачете. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение