Решение № 5314 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юриск. Райкова, против Решение №36/12.01.2026г., по адм. дело №226/2025г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отменена негова Заповед № 8121К-3818/22.04.2025г. С доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Алтернативно, при отхвърляне на касационната жалба, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юриск. Райкова. Ответникът - Т. Р. А., чрез адв. Йовев, в писмен отговор и в допълнително становище, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноските в касационното производство. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Силистра е била Заповед № 8121К-3818/22.04.2025г. на министъра на вътрешните работи, с която на „полицейски инспектор“ V степен в група „Охранителна полиция“ при РУ - Дулово - Т. Р. А., на осн. чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при нарушаване на административнопроизводствените правила – издадена е след изтичане на срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР. От фактическа страна приел за доказани, изложените в заповедта факти и за верни изведените правни изводи, а именно: На 22.08.2024 г. по време на отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 20.08.2024 г. до 24.08.2024 г. (болничен лист Е 20240821032), инспектор Т. А. заедно със зет си С. С. М. и неговия баща С. М. М., с издадено на инспектор Т. А. разрешение за отстрел, са излезли на лов. Придвижвали се с лек автомобил управляван от С. М.. На задната седалка е бил инспектор Т. А.. Около 00:20 часа Т. А. е забелязал чакал и при ставане от седалката, за да се покаже през люка на автомобила и да произведе изстрел със законно притежаваната от него ловна карабина, неволно е прострелял в торса – отзад и в дясно,лицето С. М., което в 00:50 ч. е починало в ЦСМП - Дулово. По случая било образувано следствено дело № 36/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Силистра. Със заповед № 8121К-12254/29.08.2024г. било образувано дисциплинарното производство и инспектор Т. А. е бил запознат срещу подпис с нея. В хода на административното производство били издадени заповеди за изменение №8121К-13090/07.10.2024г., №8121К-14237/11.11.2024г. и №8121К-15422/27.12.2024г., връчени надлежно на А.. На основание чл. 205, ал. 6 от ЗМВР на дисциплинарно разследващия орган е определен още 2-месечен срок, с цитиран краен срок – „до 28.02.2025г. да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност...“. Обобщената справка за резултата от дисциплинарното разследване, подписана от комисията към дисциплинарно разследващият орган /ДРО/, до министъра на Вътрешните работи, е изготвена в ОД на МВР - Силистра на 20.02.2025 г. На 21.02.2025 г. Т. А. е запознат с нея. Същият е дал писмени възражения УРИ 259р-1958/24.02.2025г., които ДРО е отхвърлил в обобщената справка. ДРО е приключил разследването и с писмо № 342р-3160/24.02.2025г. е изпратил дисциплинарното дело на наказващия орган. В обобщената справка е преценено, че Т. А. е извършил административни нарушения на правилата за провеждане на лова и безопасното използване на ловното оръжие: чл. 65, т. 10 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ - при ловуване се забранява използването на моторни превозни средства, като е извършил действия с цел от автомобила да произведете изстрел от притежаваната от него ловна карабина; на чл. 96, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в оръжието или в зарядното устройство боеприпаси. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар, като дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка; по чл. 84, ал. 1, пр. 3-то от ЗЛОД - извършвал е лов не в мястото по издадения му ловен билет, а в ловище, отстоящо на 13 км. от това по издаденото му индивидуално разрешително за лов. На 10.04.2025 г. Министър на вътрешните работи е положил резолюция „Запознат“ със съдържанието на обобщената справка, съдържаща предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Т. А.. Министърът на вътрешните работи е издал процесната Заповед № 8121К-3818 на 22.04.2025г., като в нея е възприел изцяло фактите, установени от ДРО и предложението за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Въз основа на тях извел законосъобразни правни изводи, че с поведението си Т. А. е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно на правилата по т. 15 /държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме/, т. 19 / държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява/ и т. 20 /държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си/ от Етичния кодекс, с което е уронил престижът на службата. Случаят е станал достояние на близките на починалия, на служители на Държавно ловно стопанство „Каракуз“ ТП - Дулово, прокурори, следователи, служители от администрацията на съдебната власт, имащи отношение към образуваното досъдебно производство, медицински лица във ЦСМП - Дулово и др. Нарушаването на правилата за провеждане на лова и използването на ловното оръжие, което е довело до загуба на човешки живот, не само е станало достояние на други лица, но е довело до негативно отношение и загуба на доверие към МВР. Налице са и двете кумулативно необходими условия на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - нарушение на етичните правила и уронване престижа на службата. Като утежняващо обстоятелство е отчетено, че непосредствено след трагичния инцидент Т. А., започвайки да гради защитната си позиция, е поискал от автомобила да бъдат изхвърлени гилзите от произведените изстрели. Съдът приел за доказани вменените във вина на Т. А., нарушения на Етичния кодекс, довели до тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, както и, че при издаване на процесната заповед са спазени преклузивните срокове по чл. 195 във връзка с чл. 196 от ЗМВР. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, описани по-горе, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на производствените правила и сроковете по чл.195 от ЗМВР, при доказаност на описаното в нея дисциплинарно нарушение и при правилното му отнасяне към съответната правна норма, поради което не следва да ги преповтаря в пълнота. Не може, обаче, да бъде споделен решаващия извод за незаконосъобразност на процесната заповед поради издаването й след изтичане срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР – „Дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204.“ Действително заповедта е издадена след изтичане на повече от шест месеца от образуване на дисциплинарното производство, но за разлика от сроковете по чл.195 от ЗМВР, срокът по чл.205, ал.6 от ЗМВР не е преклузивен, а инструктивен. Не е налице възприетото от съда отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което решението за отмяна на процесната заповед е неправилно. Същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на А. срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,