Решение № 4842 от 19.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Тасев от гр. Елхово против решение 170 от 29.09.2021 г., постановено по адм. д. 191/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отменително основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената пред Административен съд Ямбол заповед. Претендират се разноски. Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - главен архитект на община Елхово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Ж. Тасев срещу заповед ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. на началника на РДНСК - Ямбол, с която на основание чл. 156, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено разрешение за строеж 37/18.05.2021 г. на Фотоволтаична система 29,7 KWp на покрив на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр. Елхово VІ категория, с възложител Ж. Тасев, издадено от главния архитект на община Елхово. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел е, че в конкретния случай ПУП е одобрен със заповед І-А-666/25.07.80 г. и се предвижда част от ПИ с идентификатор 27382.500.1020 по КК на гр. Елхово, в това число и от изградената в същия имот сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр. Елхово да се придаде към ПИ 27382.500.7148 /улица Търговска/ и ПИ 27382.500.7154 /улица Цар Иван Шишман/, а в останалата си част да се придаде към новопредвиден УПИ І-1022.1021. Приел е също така, че по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита приложен по отношение на регулацията: а/ с влизането в сила на административния акт за одобряване на ПУП по чл. 16 ЗУТ; б/ със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат и в/ с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства, поради което одобрения със заповед І-А-666/25.07.80 г. подробен устройствен план не е приложен по отношение на регулацията и при действието на ЗУТ. Крайният извод на Административен съд Ямбол е, че е налице хипотезата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, забраняваща издаването на разрешение за строеж за процесния имот. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването на Ж. Тасев. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г. , обявена за противоконституционна с РКС 17 от 2021 г. - ДВ, бр. 94 от 2021 г.) разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа. Въведената с чл. 148, ал. 16 ЗУТ забрана ограничава съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна общинската администрация. С това изискване на чл. 148, ал. 16 ЗУТ (ДВ, бр. 16 от 2021 г.) на практика се осигурява неограничено във времето отлагане на изпълнението на това публично задължение на общините. Както е посочено в РКС 17 от 2021 г. - ДВ, бр. 94 от 2021 г.) изискването за приложен по отношение на регулацията подробен устройствен план не е подходящо средство за постигане на посочената цел. Това е така, защото засяга и ограничава несъразмерно правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, без да създава никакви задължения за общината. В конкретния случай главният архитект на община Елхово не е отказал издаването на разрешение за строеж и не е ограничил правата на Ж. Тасев в качеството му собственик на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр. Елхово, съгласно нот. Акт. 77, том. І, дело 297, рег. 423/08.04.2004 г. С посочения акт е разрешено на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 ЗУТ извършването на строителство на обект Фотоволтаична система 29,7 KWp на покрив на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр. Елхово VІ категория. Обстоятелството дали ПУП е приложен, т. е. дали са изпълнени изискванията на § 22 от ЗР на ЗУТ, е неотносимо към производството по издаване на разрешението за строеж за конкретен имот. След като подробният устройствен план е влязъл в сила, то за да се осъществи каквото и да е строителство в конкретен имот, същото следва да е съобразено единствено с предвижданията на този подробен устройствен план, без значение дали той е приложен, като в тази връзка следва да се има предвид, че и самата служебна проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ на органите на ДНСК касае съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на плана, а не с обстоятелствата по неговото приложение по смисъла на § 22 от ЗР на ЗУТ. По изложените съображения, решението на Административен съд Ямбол следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. на началника на РДНСК Ямбол. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 1 380 лв., от които 80 лв. - внесени държавни такси, 1300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение