Решение № 7209 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2013 г.

ВАСIII отделение28.05.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 5318 от 30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6502/2012 г. по описа на Административен съд - София град и ВРЪЩА делото на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав съгласно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7209 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13897/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кунчо Анастасов Игнатов в качеството му на ЕТ " КМГ-111- Кунчо Игнатов" със седалище гр. Ловеч чрез адв. Дамянова срещу решение № 5318 от 30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6502/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена изцяло исковата му претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол като неоснователна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да му заплати исканото обезщетение или, ако установи твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да върне делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, редовно призован, се представлява от юриск. Колев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Първоначалната си искова молба Кунчо Анастасов Игнатов в качеството си на ЕТ "КМГ-111-Кунчо Игнатов"- гр. Ловеч е предявил пред АС-Ловеч на 30.09.2011 г. С нея моли Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да бъде осъдена да му заплати следните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, претърпени в резултат на обявения за нищожен с решение № 18 от 29.02.2004 г. по гр. д. № 386/2003 г. по описа на Габровски окръжен съд, в сила от 03.10.2006 г. приватизационен договор, по силата на който ищецът е бил обявен за купувач на търговски обект- помещение със застроена площ от 172 кв. м., представляващо част от подблоково пространство на жилищен блок "Кърпачевци", находящ се в гр. Ловеч, бул. "България" № 86 - обособена част от"Топливо"АД-София, а именно: обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 244 863.31 лв, както и обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. С уточнителни молби от 19.10.2011 г. и 15.03.2012 г. ищецът е конкретизирал основанието на исковата си претенция, като е посочил, че претендира вредите от нищожен административен акт - решение № 35-249/20.01.1997 г. на Агенцията за приватизация, с което е открита процедурата за приватизация по чл. 35 от ЗППДОбП (отм.), приключила с обявения от общия съд за нищожен приватизационен договор, както и от последвалите това решение незаконосъобразни действия на административния орган по чл. 4а, чл. 6, чл. 6а, чл. 39 и чл. 40 от ЗППДОбП (отм.), довели до сключване на нищожния приватизационен договор, както и от незаконосъобразното бездействие на Агенцията по приватизация след обявяване нищожността на договора с влязло на 03.10.2006 г. в сила съдебно решение да възстанови на купувача полученото по сделката. С молбата си от 15.03.2012 г ищецът е допълнил петитума на исковата си молба като е поискал съдът да прогласи незаконосъобразността на посочените от него действия и бездействия на Агенцията за приватизация. Именно с оглед тези допълнителни молби, уточняващи акта, действията и бездействията, от които се претендират вредите и на основание чл. 133, ал. 2 от АПК, АС-Ловеч е прекратил производството пред себе си и по правилата на местна подсъдност е препратил същото на АССГ за произнасяне по компетентност. Пред АССГ ищецът прави ново уточнение на исковата си претенция - този път по видове вреди и по пера, както следва: имуществени вреди в размер общо на 244 863,31 лв, разбити по конкретни претенции, а именно: 235 413.47 лв, съставляваща левовата равностойност на продажната цена на имота от 120 365 евро, посочена в нотариалния акт от 03.12.2010 г., с който "Топливо"АД - София е продало имота на трето лице след прогласяване нищожността на приватизационния договор; 5 949.84 лв- присъдени суми като обезщетение за лишаване на собственика "Топливо" АД от ползването на имота, дължими по изп. д. № 20107800400005 по описа на ЧСИ с рег. № 780 на Камарата на ЧСИ и 3 500 лв, съставляващи направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 41/2007 г. по описа на Ловешки окръжен съд до окончателното му приключване, както и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, считано от 03.10.2006 г. Ищецът е претендирал и законната лихва върху горните суми, начиная от различни периоди до окончателното им изплащане, като с уточнителната си молба от 09.08.2012 г. е прибавил към исковата претенция и изтеклата до този момент законна лихва, което не съставлява увеличение на иска по чл. 214 от ГПК. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърли изцяло предявените от ищеца искове срещу Агенцията за приватизация за сумата от 235 413,47 лв., представляваща левовата равностойност на продажната цена на имота от 120 365 евро, посочена в н. акт № 122, т. 14 дело № 2870 от 03.12.2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и мораторна лихва от 03.12.2010 г. до 30.09.2012 г. в размер на 20 119,73 лв., както и сумата от 5949,84 лв. дължими по изпълнително дело на ЧСИ № 20107800400005, от които 3079 лв. главница по делото и законна лихва върху тази сума в размер на 1839,87 лв. от 11.01.2007 г. до 30.09.2012 г., както и сумата от 1320,51 лв. разноски по делото, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и 3500 лв. деловодни разноски в производството по гр. дело 41/2007 г. на ОС-Ловеч, както и неимуществени вреди от 10 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 03.10.2006 г. до окончателното изплащане, които суми се претендират следствие на нищожното решение № 35-249 от 20.01.1997 г. на АПСК, с което е открита процедурата за приватизация и обявения за нищожен договор за приватизационна продажба от 05.11.1998 г. на обособена част от "Топливо"АД-София -2бр. помещения в гр. Ловеч, бул. "България" № 86, в подблоковото пространство на бл. "Кърпачевци". За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че страните не спорят по фактите, а именно: не се спори, че между ищеца и Агенцията по приватизация е сключен приватизационен договор по чл. 35 от ЗППДОбП, с който на ищеца е продаден процесния имот, съставляващ обособена част от "Топливо"АД-гр. София. Отделно от това не се спори, че този приватизационен договор като завършващ елемент от сложния фактически състав на приватизацията по чл. 35 от ЗППДОбП (отм.) е прогласен за нищожен с решение № 18829.02.2004 г. по гр. д. № 386/2003 г. по описа на Окръжен съд - габрово, оставено в сила с решение от 03.10.2006 г. по т. д. № 309/2006 г. по описа на ВКС, II т. о. Именно въз основа на горните факти АССГ е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендираните от ищеца вреди - пропуснати ползи в размер на цената на продадения от "Топливо" АД имот на трето лице, както и неплатените на ищеца подобрения в имота след освобождаването му, според АССГ не са в причинна връзка с решението за откриване на производството по приватизация, дори същото да е нищожно, а се явяват в причинна връзка със завършващия елемент от сложния фактически състав на придобиване на собствеността върху обект по ЗППДОбП (отм.), а именно - с приватизационния договор, който обаче е гражданскоправен, а не административноправен елемент, поради което предполага не претенция по ЗОДОВ, а по общия исков ред. Отделно от това претенцията за подобрения според съда следва да бъде насочена не срещу АП, а срещу "Топливо"АД в рамките на друго производство по общия ред. Наличието на друг ред за обезвреда изключва приложението на ЗОДОВ. Не на последно място част от вредите са дефинирани като разноски за воденето на съдебни и/ или изпълнителни производства, поради което същите не са в причинно - следствена връзка с твърдения за нищожен административен акт, а с водените съдебни/изпълнителни производства. Съдебното решение е неправилно. Съдът не се е произнесъл с решението си по всички наведени фактически основания, от които ищецът формира претенцията си за имуществени и неимуществени вреди. Неправилно съдът е квалифицирал фактическите твърдения в исковата молба и уточнителните такива от 19.10.2011 г., 15.03.2012 г. и от 09.08.2012г . и неправилно е приел, че вредите се претендират единствено от твърдяната нищожност на административния акт - решение № 35-249 от 20.01.1997 г. на АП. В уточнителната си молба от 15.03.2012 г. ищецът изрично е заявил, че претендира обезщетението за вреди не само от решение № 35-249 от 20.01.1997 г. на АП, но и от незаконосъобразни фактически действия на АП по осъществяване на приватизационната сделка, както и от незаконосъобразното бездействие на административния орган след прогласяване нищожността на приватизационния договор да възстанови на ищеца недължимо платените по нищожния договор суми. Съдът въобще не се е произнесъл по тези две, допълнително наведени фактически основания, на които се базира претенцията за вреди - незаконосъобразните фактически действия на АП по чл. 4а, чл. 6, чл. 6а, чл. 39 и чл. 40 от ЗППДОбП (отм.), и незаконосъобразното бездействие на органите при АП, които, въпреки законовото им задължение при нищожна приватизация да възстановят полученото по сделката на приватизатора, не са сторили това. Съдът въобще не е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже същите, че не е събрал доказателства относно наличието или не на незаконосъобразните фактически действия и бездействия и не е развил доводи за тях в мотивите на съдебното си решение . Този пропуск води до постановяване на съдебния акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Отделно от гореизложеното съдът се е произнесъл и по нередовна искова молба, като в нарушение на служебното начало в процеса не е оказал съдействие на ищеца и не му е указал, че следва да конкретизира кои и каква част от твърдените имуществени и неимуществени вреди претендира от нищожния административен акт и евентуално последвалите го незаконосъобразни фактически действия на административния орган до сключване на приватизационния договор и кои и каква част от същите вреди претендира от незаконосъобразното бездействие на административния орган да възстанови дължимото след прогласяване нищожността на договора, доколкото различните фактически основания за настъпване на вредите се осъществяват последователно и в различни периоди от време. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по наличието на всяко едно от посочените в исковата молба и уточнени впоследствие фактически основания на претенцията за имуществени и неимуществени вреди и да разпредели доказателствената тежест межди страните с цел изясняване на делото от фактическа страна. Отделно от това и с оглед уточнението на петитума на исковата молба, направено с молбата от 15.03.2012 г., съдът следва да прецени дали дължи произнасяне по незаконосъобразността на твърдяните фактически действия и бездействия само в мотивите или и в диспозитива на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2