Решение № 5783 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2013 г.

Решение № 5783 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 6, т. 6 от ЗРВиКУ и чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по постъпила жалба от "Мелроуз Рисорсиз България" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Варна, представлявано от управителя Дориета Ангелова, срещу мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се произнесе по жалба с вх. № Ж-214/27.11.2012 г., подадена чрез ВиК Варна и същата жалба подадена директно до ДКЕВР с вх. № В-12-00-801/28.11.2012 г. Жалбоподателят пред ВАС заявява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона. Посочва се, че непроизнасянето в срок по депозираната жалба представлява отказ от упражняване на контрол от страна на ДКЕВР по отношение на незаконните действия на "ВиК" ООД град Варна. На следващо място се излагат съображения, че мълчаливият отказ противоречи и на целта на ЗРВКУ. Моли съдът да отмени мълчаливия отказ на ДКЕВР, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията), гр. София, не взема отношение по жалбата нито в придружителното писмо до ВАС, нито в открито съдебно заседание. Заинтересованата страна - "ВиК" ООД, гр. Варна, в писмено становище чрез надлежно упълномощен пълномощник оспорва жалбата като недопустима, тъй като спора повдигнат пред ДКЕВР е с гражданско-правен характер и е свързан с изпълнение или не на възникнали между страните договорни задължения, а не с такива от административен характер. Алтернативно заявява, че жалбата е неоснователна. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: ДКЕВР е сезирана с жалба "Мелроуз Рисорсиз България" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Варна, представлявано от управителя Дориета Ангелова с жалба с вх. № Ж-214/27.11.2012 г., подадена чрез ВиК Варна и същата жалба подадена директно до ДКЕВР с вх. № В-12-00-801/28.11.2012 г. съдържаща оплакване, във връзка с отговор с изх. № Ж-183-1/14.11.2012 г. на "ВиК" ООД град Варна. Твърди се, че този отговор на оператора е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В същата дружеството излага възражения, че жалбата е подадена чрез ВиК до ДКЕВР и в нарушение на закона ВиК се е произнесъл по тази жалба, без да има правомощия за това. Иска се от ДКЕВР да извърши предоставените й от закона правомощия, като установи неоснователността и незаконосъобразността на действията "ВиК" ООД град Варна във връзка с упражняваната от него дейност като доставчик на услуги по смисъла на НЛДЕ - Излагат се съображения, че при осъществяване на дейността си, ВиК дружеството извършва неправомерни действия, изразяващи се в лошо стопанисване на тази част от водопроводно отклонение, която, като разположена в имота, в който се намира Помпена станция Прибой може де се стопанисва единствено и само от ВиК Варна. Освен това лошото стопанисване води като резултат периодично повреждане на свързаните с Компресорната станция ВиК съоръжения, водещи до неоснователно прекъсване на предоставянето на ВИК услуги на дружеството. От приложената по делото административна преписка е видно, че с писмо изх. № В-12-00-801/05.12.2012 г., ДКЕВР е поискала от "ВиК" ООД да извърши проверка и да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на жалбата, подадена от "Мелроуз Рисорсиз България" ЕООД на 28.11.2012 г. В отговор Валентин Вълков - Управител на "ВиК" ООД град Варна изпраща писмо с вх. № В-12-00-801/18.12.2012 г. на ДКЕВР, в което заявява, че при извършената проверка е констатирано, че се касае за теч от вътрешната водопроводна мрежа, която се поддържа за сметка на дружеството. Констатирано е, че действително твърдяната авария е на територията на помпена станция, но след главен водомер и от значение в случая е собствеността на водопровода, а не собствеността на парцела през който минава. Излага се становище, че дружеството няма правно основание да предявява претенция към ВиК. При тези данни Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на 30-дневния срок, визиран в чл. 101 от НЛДЕ, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата на "Мелроуз Рисорсиз България" ЕООД е основателна по следните съображения: Безспорно по делото е, че ДКЕВР е сезирана с жалба с вх. № Ж-214/27.11.2012 г., подадена чрез ВиК Варна и същата жалба подадена директно до ДКЕВР с вх. № В-12-00-801/28.11.2012 г. съдържаща оплакване, във връзка с отговор с изх. № Ж-183-1/14.11.2012 г. на "ВиК" ООД град Варна, както и че Комисията на основание чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ е изискала от ВиК ООД град Варна да представи писмена информация и мотивирано становище по основателността на същата. Действително е изискано от дружеството да се самопровери и изпрати становище, но не е извършена изискуемата проверка по жалбата на потребителя. Правната регламентация на произнасянето от Комисията по жалби се съдържа в нормите на чл. 5 и чл. 6 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, чл. 22 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като видно от нормите на чл. 101 и чл. 102 от НЛДЕ, ДКЕВР не може да не се произнесе по постъпила при нея жалба, с което бездействие да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Тя е длъжна след като осъществи правомощията си, произтичащи от закона да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не е установила нарушение на условията по лицензията (чл. 102, ал. 1 от Наредбата) или да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката (чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ). Мълчалив отказ е недопустим и изключен от посочената Наредба, а в конкретния случай, видно от представената административна преписка, Комисията не се е произнесла с никакво решение. С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ ще трябва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да се върне като преписка на ДКЕВР за изрично произнасяне по жалбата с вх. № В-12-00-801/28.11.2012 г. от "Мелроуз Рисорсиз България" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,