Решение № 50030 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2022 г.

Решение № 50030 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 83.20.0122 от 17.01.2022 г. по в. гр. д. № 2392/2020 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят счита, че неправилно в производство по чл. 247 ГПК въззивният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, определено от първата инстанция. Ответникът Н. Т. Т. оспорва жалбата. Позовава се на указанията, дадени по този въпрос с отменително решение на ВКС. С определение № 50501 от 29.11.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли по реда на поправка на явна фактическа грешка да се иска и допуска допълнително осъждане, т. е допълване на решението, и да се цели отстраняването на правни, а не на фактически пропуски. За да се произнесе, Върховният касационен съд приема следното: С решение № 132 от 19.02.2021 г. по в. гр. дело № 2392/2020 г. на Софийския апелативен съд е отменено решение от 25.03.2020 г. по гр. д. № 9278/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната отхвърлителна част - за разликата над 6000 лв. до 15 000 лв., и Столична община е осъдена да заплати на Н. Т. Т., действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Т., разликата над 6000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ухапвания от бездомно куче, настъпило на 01.05.2018 г., около 15:00 часа в [населено място], район Нови Искър, [жк]. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е било присъдено обезщетение от 6 000 лв. Апелативният съд е присъдил и законна лихва върху допълнително присъдената от него главница от 9 000 лв., считано от 01.05.2018 г. до окончателното й изплащане, въпреки че в исковата молба такова искане няма и въпреки че в първоинстанционното решение също няма присъждане на законна лихва върху определената главница от 6000 лв. С определение № 60764 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 2147/21 г. на ВКС, трето г. о., не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. В диспозитива на определението е посочено, че делото се връща на САС за произнасяне по искането на ответника с правно основание чл. 247 ГПК досежно присъдената законна лихва върху главницата от 10 000 лв. от датата на деликта до окончателното плащане. С решение № 83.20.0122 от 17.01.2022 г. по в. гр. д. № 2392/2020 г. на Софийски апелативен съд е допусната в производство по чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение от 19.02.2021 г. по същото дело, според която поправка присъдената законна лихва е върху сумата от общо 15 000 лв., считано от 01.05.2018 г. до окончателното й изплащане. Решението е неправилно. Както е прието в решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II- ро т. о., изискването за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е да има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт. Недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. В настоящия случай въззивният съд не е имал основание по реда на чл. 247 ГПК да допълва първоинстанционното решение, присъждайки законна лихва върху сумата от 6000 лв., определена от първата инстанция като главница по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. Присъждайки в производство по чл. 247 ГПК законна лихва върху тази сума, въззивният съд е действал в противоречие с посоченото решение на ВКС, още повече, че в исковата молба не се съдържа искане за присъждане на лихва върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,