Решение № 234 от 21.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 818/2016 г.

Решение № 234 от 21.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 818/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по "молба" на осъдения О. В. А., чрез адвокат П. В. от АК - С., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда от 14 септември 2012 г. на Софийския районен съд, 104-ти състав, постановена по нохд № 11286/2011 г. по описа на този съд. С молбата се претендира възобновяване на наказателното дело поради неучастие в него на осъдения А., който не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и затова не е участвал в провеждането му, а за осъждането си е узнал при задържането му в Кралство Испания за изпълнение на влязлата в сила присъда. В съдебното заседание пред ВКС осъденият А. участва лично и със защитника си адвокат В., който поддържа така направеното искане. Идентично становище изразява и осъденият в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради неучастието на осъдения и в двете фази на процеса. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения О. В. А. за това, че на 4.04.2009 г., в [населено място], управлявал лек автомобил "Ф. -Е.", с ДК [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си 1.7 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда на 23.09.2008 г. по нохд № 382/2008 г. на РС - гр. Бяла Слатина, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на девет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, по нохд № 382/2008 г. на РС - гр. Бяла Слатина и е определил първоначален "общ" режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК съдът е наложил на А. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения А.. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила на 30. 09.2012 г. Искането на осъдения А. за възобновяване на делото е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в сила присъда от този на задържането му през м. юни 2016 г. в Кралство Испания, въз основа на издадена Европейска заповед на арест (ЕЗА). Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения А. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Досъдебното производство е започнало като бързо производство по чл. 356 от НПК, с проведени на 13. 05. 2009 г. разпити на свидетелите С. С. и Н. Ц. - полицейски инспектори (л. 26 и сл. от ДП). С постановление на прокурора от 20.05.2009 г. е постановено производството да се проведе по общия ред (л. 2 от ДП). А. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР (отм.), непосредствено след извършване на инкриминираното деяние на 4.04.2009 г., извършен му е личен обиск на основание чл. 73 от същия закон и са му снети обяснения. Наказателното производство неколкократно е било спирано и възобновявано от прокурора за провеждане на необходимите процесуално-следствени действия с осъдения А.. Всички такива действия за събиране на гласни и писмени доказателства, за назначаване и извършване на експертиза, за определяне и назначаване на служебен защитник на осъдения, както и по привличането му в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение с постановление от 21.03.2011 г. (л. 24 от ДП), разпит и предявяване на разследването, са извършени в негово отсъствие, в условията на чл. 269, ал. 3 от НПК и с участието на назначения за служебен защитник адвокат В. А. от АК - [населено място] (постановление за назначаване на л. 23 от ДП). Осъденият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 38091/2009 г. Обвинителният акт срещу А. е внесен в Софийския районен съд на 20.06.2011 г. и на 24.06. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2011 г., като е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт на А., заедно с уведомяването му за процесуалните му права и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Разпоредил е и призоваването му и това на лицата по списъка към обвинителния акт. Тези книжа не са връчвани на осъдения А.. Като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото по общия ред са послужили данните за местопребиваване на осъдения А. извън страната, без да е известно точното му местоживеене, поради което не може да бъде призован. След проведено щателно издирване, вкл. обявяването му за общодържавно издирване, на делото е даден ход в открито съдебно заседание на 4.06.2012 г., в отсъствие на осъдения А. и при участие на служебен защитник - адвокат Ж.. След проведено съдебно следствие в две съдебни заседания и изслушани съдебни прения, на 14.09.2012 г., съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС, по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела, присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая, посочените в законовия текст предпоставки за уважаване на искането за възобновяване на делото са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения А., без да му е било предявявано лично обвинението и при отсъствие на данни за негово последващо умишлено укриване от правосъдието и манифестиране по този начин на отказ от лично участие в процеса, след като е уведомен за провеждането му. По този начин осъденият е бил лишен от правото да участва лично в наказателното производство и да реализира защитата си срещу повдигнатото обвинение. Провеждането на задочно производство е търпимо в ситуация на несъмнен отказ на обвиненото лице да участва в наказателното производство и да се защитава, какъвто не е настоящият случай. Поради това, искането за възобновяване на делото се явява основателно, като атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото и правото на обвиняемия да участва в наказателния процес е било ограничено (чл. 425, ал. 2 от НПК). С оглед изхода на производството и съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият състав дължи произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения А., който е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, а по отношение на същия е била взета и потвърдена от съда (определение от 14.09.2012 г.) мярка за неотклонение "подписка". Данните по делото не разкриват основания за нейното изменяване, доколкото повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и осъденият има постоянен адрес на територията на страната. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение