Решение № 11818 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2018 г.

Решение № 11818 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от община Ситово, против решение № 84/2.07.2018 г. постановено по адм. дело № 18/2018 г. на Административен съд-Силистра, с което е отхвърлена жалбата против уведомително писмо изх. № 01-0800/2143/25.10.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора – адвокат Манчев, претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен писмен отговор от процесуалния му представител юрисконсулт Л. Железарова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Ситово, против уведомително писмо изх. № 01-0800/2143/25.10.2017 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. През 2015 г. на бенефициера е извършена проверка на място, от която е констатирано разораване на парцел № 32839-ЗЗ-1-1 в размер на 0.5 ха и парцел № 32839-18-2-1 в размер на 0.81 ха. При извършена повторна проверка на място за кампания 2016 г. Техническият инспекторат към ДФЗ е констатирал отново разораване в парцел № 32839-ЗЗ-1-1 в размер на 0.58 ха, както и в още четири парцела. При административна проверка на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., административният орган е установил, че общината не е спазила изискването по чл. 44, ал. 3, т. 4 от Наредбата да не разорава създадените затревени площи при осъществяването на дейността и че разораните площи не са възстановени, поради което е прекратил многогодишния ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от подзаконовия нормативен акт. С цел изясняване на фактите и обстоятелствата по случая Административен съд - Силистра е назначил и изслушал съдебно-геодезическа експертиза, като в заключението си вещото лице е посочило, че въз основа на сателитни снимки от 21.06.2017 г. е установил, че възстановяването на парцелите е започнало, но не може да заключи, че площите са възстановени изцяло. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената писмена форма, без при това да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Съдът е приел, че частичното възстановяване на разораните площи не е достатъчно, за да се изпълни нормативното изискване за възстановяване на целите парцели, с които се кандидатства за подпомагане. Приел е за неотносимо твърдението на общината, че разораването е извършено от трето лице, тъй като процесният акт е издаден поради факта, че разораните площи не са възстановени в срока за подаване на заявление за плащане на следващата календарна година (9.06.2017 г.), съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореното уведомително писмо не е мотивирано. В него се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при издаването му. На първо място е посочен срокът за изпълнение на поетите агроекологични дейности или направления, който е петгодишен съгласно чл. 7 от Наредбата. На второ място в уведомителното писмо е посочено, че съгласно чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредбата при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" подпомаганите лица не трябва да разорават затревените площи. Органът се е позовал и на Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, според която при неспазено изискване по управление на заявената дейност да не се разорават затревените площи, ДФЗ намалява размера на отпуснатата помощ в размер на 100%, освен при констатирано разораване на площите от трети лица, за което следва ДФЗ да бъде уведомен в 10-дневен срок от земеделския стопанин. Именно въз основа на извършени проверки на място – през 2015 г. и 2016 г., органът е установил, че община Ситово не е възстановила разорания парцел № 32839-ЗЗ-1-1, както и че не е уведомен своевременно за това. В административния акт се съдържат освен фактическите, и правните основания за прекратяването на ангажимента по подаденото заявление за плащане, като в табличен вид са посочени парцелите, за които е констатирано неспазване на нормативно уредените изисквания, поради което на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 е издадено уведомителното писмо. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато земеделските стопани не изпълняват изискванията по чл. 44, ал. 3, т. 4 от Наредбата (длъжни са да не разорават създадените затревени площи при осъществяването на дейността) и/или не са възстановили разораните затревени площи по подмярка "Управление на земеделски земи с висока природна стойност". В разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредбата е посочено, че при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" подпомаганите лица спазват изискване да не разорават затревените площи. В издадената на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Методика (приложение към заповед № РД09-243/17.03.2017 г. е посочено, че при разораване на затревените площи земеделският стопанин не получава плащането за съответната година. Предвидено е изключение от това правило – при констатирано разораване на затревените площи от трето лица. В този случай земеделският стопанин е длъжен да уведоми в 10-дневен срок ДФЗ за това обстоятелство. Техническият инспекторат при ДФЗ извършва проверка на място, като при съставяне на протокола от извършената проверка, земеделският стопанин подписва декларация, че в срок до 9 юни на следващата година ще възстанови затревените площи, които са били разорани. В случая са спазени условията по посочените правни норми, без за кампания 2016 г. да е налице основание за приложение на изключението по методиката. При извършената в периода 17-30.11.2015 г. проверка на място въз основа на заповед № 295304/17.11.2015 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат" при ОД на ДФЗ-Разград е установено, че 0.5 ха от парцел № 32839-ЗЗ-1-1 са разорани, като контролният лист от извършената проверка е бил връчен срещу подпис на касатора, който го е подписал без забележки. Тази проверка на място е за кампания 2015 г. и за нея не са били налице основания за приложение на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. В методиката и в наредбата е заложено изискване земеделският стопанин в срок до 9 юни на следващата година в случая до 9.06.2016 г. да възстанови затревените площи, които са били разорани. В случая не е установено, че касаторът е спазил това изискване за парцел № 32839-ЗЗ-1-1. Няма данни той да е уведомил ДФЗ до 9.06.2016 г. за възстановени от него затревени площи за този парцел. Напротив – при извършената в периода 01-15.12.2016 г. нова проверка на място, извършена въз основа на заповед № 323957/01.12.2016 г. на началник отдел РТИ отново е установено, че 0.5833 ха от парцел № 32839-ЗЗ-1-1 са разорани. Констатирано е разораване и в други четири парцела, като в контролния лист е посочено, че бенефициерът е уведомен в хода на проверката, за което е представил декларация, че ще предприеме действия по възстановяване на засегнатите имоти. Представените по първоинстанционното дело заповеди за назначаване на комисия от кмета на община Ситово и протоколи от извършено трасиране и означаване са вътрешноведомствени документи и са неотносими към настоящия спор. Същите са от издадени през месец декември 2016 г., а прекратяването на многогодишния ангажимент е относно обстоятелството, че не са възстановени разораните площи на парцел № 32839-ЗЗ-1-1, установени през 2015 г. Неотносими са и писмените доказателства приложени към касационната жалба, тъй като спорът е относно невъзстановените площи, а не кой е виновен за разораването им. Документите не могат да изключат приложението на чл. 18, ал. 3, т. 5, предложение 2 от Наредбата, тъй като земеделският стопанин е следвало да удостовери, че до 9.06.2017 г. е възстановил парцела, който е разоран още през 2015 г. Установеното от административния орган и от съда е потвърдено и от заключението по назначената съдебно-геодезическа експертиза, според което към 9.06.2017 г. възстановяването е започнало, но не може да бъде потвърдено, че към тази дата парцелът е възстановен. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,