Решение № 10677 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2011 г.

Решение № 10677 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, подадена чрез гл. юрисконсулт М. Константинова - Златанова и на Николета Георгиева Войнеску, Красимира Николова Пейчева, подадена чрез адв. Х. Тодорова, против решение № 3430/10.03.2011 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 8660 по описа за 2009 г. на този съд в частите с които е обявена нищожността на заповед № РД - 24 - 87/10.06.1998 г. на министъра на промишлеността (сега министър на икономиката, енергетиката и туризма) и в полза на "Искра - Силатроник" АД - гр. София са присъдени разноски в размер на 2 550 лева. От съдържанието на касационната жалба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма може да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 2, т. 3 АПК - недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора жалбата на дружеството по същество се отнася до незаконосъобразността на заповедта на министъра, което оспорване е могло да бъде направено в срок, който отдавна е изтекъл. Поради това чл. 149, ал. 5 АПК е неприложим по делото. В конкретния случай са налице формалните условия за издаване на валиден административен акт. Освен това по делото е изпълнена хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на разноските в по - нисък размер, тъй като делото е било разгледано едва в три съдебни заседания, липсват фактическа и правна сложност. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторите Николета Георгиева Войнеску и Красимира Николова Пейчева считат съдебното решение в частта, прогласяваща нищожността на заповедта за недопустимо и неправилно по смисъла на чл. 209, т. 2, т. 3 АПК, в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Индивидуалния административен акт не подлежи на обжалване от юридическото лице, в чиито активи попада имота, отстъпен като обезщетение, защото със заповедта не се засяга правото на собственост на дружеството. Поради това съдът трябвало да остави без разглеждане оспорването по жалбата и да прекрати производството. Министърът на промишлеността в качеството си на орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ е компетентен да издаде акта. Последният е валиден, защото са налице формалните условия за това. Евентуалното нарушение на § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) е основание за унищожаемостта на заповедта в процесната част или за нейната незаконосъобразност. Сроковете по чл. 232 ГПК са изтекли по преписката. Касаторите са пледирали чрез пълномощника си адв. Тодорова за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Ответникът по касационните жалби - "Искра - Силатроник" АД със седалище и адрес на управление гр. София, СО, р - н "Сердика", ул. "Първа българска армия", № 2, с ЕИК ******* я е оспорило с доводи, изложени в писмен отговор, в бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Е. Бакалова. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за обезщетение по чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ - 05.03.1998 г. е имало решение за приватизация и е била извършена такава на 84,19% от капитала на дружеството. Това означава, че искането за обезщетяване е депозирано към момент в който държавата не е била едноличен собственик на капитала, а само акционер с миноритарен брой акции. В случаите на приватизация се прилага специалния ред за обезщетяване по § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.), дерогиращ общия ред по чл. 6 от ЗОСОИ. По делото е доказана нищожност на административния акт. Моли за присъждане на разноски. Ответникът е представил с писмения си отговор доказателства по опис, установяващи: Датата на подаване на заявлението за обезщетяване по ЗОСОИ; Закупените от работниците поименни акции, списъка на акционерите към 11.05.1998 г. преди издаване на административния акт: Писмо на АП за приватизацията и на остатъчния пакет акции; Пълномощно от 04.05.1998 г. на министъра на промишлеността в качеството на акционер в "Искра - Силатроник" АД за участие на негов представител в ОС на акционерите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, тъй като заповедта от 10.06.1998 г., като противоречаща на § 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОП (отм.) е унищожаем административен акт. С останалата част от капитала на дружеството, представляваща държавна собственост, правоимащите е можело да бъдат обезщетени. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество, те са неоснователни. Тричленният състав на ВАС - Трето отделение е установил следното от фактическа и правна страна: В ДВ е обявено решение на Агенция за приватизацията за продажба на акции в размер до 67% от капитала на "Искра - Силатроник" ЕАД. На 30.07.1997 г. е сключен договор между АП и дружеството за продажбата на 67% от акциите. Извършено е прехвърляне на акциите с дата 11.08.1997 г. През м. януари 2008 г., след закупуване на преференциални акции от работниците на "Искра - Силатроник" АД, държавата е останала с миноритарен дял от 15,81% от капитала, съответстващ на притежаваните от нея акции. С молба вх. № 94 - Н - 31/05.03.1998 г. Николета Георгиева Войнеску и Красимира Николова Пейчева - Шопова, в качеството им на наследници на бившите акционери в "Тигър" АД са поискали да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за отчужденото в полза на Държавата движимо и недвижимо имущество от фабриката. Със заповед № РД - 24 - 87/10.06.1998 г., издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ министърът на промишлеността е признал правото на обезщетение на наследниците на акционерите на бившето "Тигър" АД, по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ с увеличение на идеалните им части в съсобственост на имот, деактуван със заповед № РД - 57 - 134/24.01.1995 г. на кмета на СО. Посочено е обезщетението да се изчисли за активното салдо по нарочния баланс на национализираното дружество, намалено със стойността на деактуваното имущество и съгласно протокол за приемане на бившето "Тигър" АД. Изготвена е експертна оценка. Представени са документи, че "Искра - Силатроник" АД е правоприемник на отчуждения "Тигър" АД. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, тричленният състав на ВАС - Трето отделение е формулирал следните правни изводи: Обжалваемостта на един административен акт се преценява към момента на неговото издаване, като в случая заповед № РД - 24 - 87/10.06.1998 г. представлява индивидуален административен акт. Същият подлежи на обжалване от юридическото лице в активите на което се намира имота, отстъпен като обезщетение. Това е така, защото е засегнато правото на собственост на дружеството, а и оплакванията се отнасят не до правото, а до начина на обезщетение чрез съсобственост. Оспорването за нищожност е безсрочно, което е мотивирало извода на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването. По аргумент, че държавата е останала собственик едва на 15% от капитала на "Искра - Силатроник" АД, съдът не е възприел довода на касатора, че в производството по ЗОСОИ, министърът на промишлеността е съхранил с процесната заповед интересите на държавното дружество. Съдът е посочил в решението, че жалбата в частта относно начина на обезщетяване е основателна, тъй като заявлението на Николета Войнеску и на Красимира Шопова се предхожда от заповед на органа за откриване на приватизационна процедура. Към момента на подаване заявлението са приватизирани 75% от дружеството. Това обуславя приложението на специалния ред, регламентиран в § 6, ал. 6 и ал. 7 ПЗР на ЗППДОП (отм.) - действаща норма към момента на постановяване на решението. Административният орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ не е могъл да игнорира нормата. При наличието на взето решение за приватизация единствения начин за обезщетяване на наследниците на бившите акционери на национализираното предприятие, е с акции и дялове от дружеството или с компенсаторни записи, но не и чрез съсобственост. В първоинстанционното решение е отбелязано, че допуснатото нарушение е особено съществено, защото министърът не е имал нито право, нито задължение да извърши обезщетяване по разпоредения от него начин. В следствие на особената си същественост цитираното противоречие на административния акт с материалния закон, е преценено като основание за обявяване нищожността на обжалваната заповед. С оглед на резултата по делото съдът е присъдил на "Искра - Силатроник" АД разноски в размер на 2 550 лева. Обжалваното решение е допустимо, правилно и трябва да бъде оставено в сила. По доводите за недопустимост: В настоящият случай искането на дружеството е за обявяване нищожност на административен акт. Правото да претендира нищожност принадлежи на всеки правен субект, имащ пряк и непосредствен интерес от това. Следва да се има предвид, че нищожният административен акт не поражда правни последици от момента на постановяването му, но същевременно създава привидност в правния оборот за валидността на акта. В същия смисъл, настоящият петчленен състав на ВАС - Първа колегия счита, че трябва да се признае правната възможност на заинтересуваната страна - юридическо лице, да поиска от съда прогласяване нищожността на акта и премахване състоянието на висящност и неопределеност. Така ще се осигури правна сигурност и стабилност, свързана с действителното фактическо и правно положение. В процесния казус "Искра - Силатроник" АД има правен интерес да оспори заповедта на министъра на промишлеността, тъй като с нейното издаване се признава на физическите лица (наследници на бившите акционери в "Тигър" АД), правото на съсобственост. Това означава, че с административния акт в частта, разпореждаща обезщетяване чрез съсобственост, пряко се засягат интереси на търговското дружество, което може на основание чл. 149, ал. 5 АПК безсрочно да поиска обявяване нищожността на индивидуалния административен акт. Обоснован е първоинстанционния извод за допустимост на оспорването по жалбата. По доводите за неоснователност на оспорването: Основният правен спор между страните е за наличието на допуснато нарушение на материалноправна норма и последиците от него. Според касаторите, евентуалното нарушение на § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) е основание за незаконосъобразност на акта или за неговата унищожаемост. Представителят по пълномощие на "Искра - Силатроник" АД пък твърди, че нарушението е особено съществено и има за последица нищожност на административния акт в частта, определяща обезщетение чрез съсобственост. Касационната инстанция счита, че на този спорен въпрос тричленният състав на ВАС - Трето отделение е дал законосъобразен отговор и съдебното решение е правилно. Идентични на първоинстанционните мотиви са мотивите, съдържащи се в решение № 2853/26.03.2002 г. на ВАС по адм. д. № 72/02 г., 5 - чл. състав. Заявлението на Николета Войнеску и на Красимира Шопова е подадено на 05.03.1998 г., преди който момент вече е била издадена заповед на органа по чл. 3 ЗППДОП (отм.) за откриване на процедура по приватизация на "Искра - Силатроник" ЕАД. Това означава, че наследниците на бившите акционери в "Тигър" АД са могли да претендират само два начина на обезщетение, различаващи се от постановения от министъра на промишлеността начин на обезщетяване чрез съсобственост. Налага се изводът според който заповедта в частта за обезщетяване чрез съсобственост е издадена в нарушение на материалната норма - § 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОП (отм., но в приложимата редакция към обсъждания момент). Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия приема, че е допуснато особено съществено нарушение на цитираната норма, тъй като административният орган не е имал право да обезщетява наследниците на бившите акционери чрез съсобственост, нито е бил задължен да извърши обезщетяване по този начин. Органът по преписката е материално некомпетентен да учреди съсобственост, което той е направил с разпоредителната част на оспорената заповед. Особената същественост на противоречието на административния акт с материалния закон в случая е основание за обявяване нищожността на заповед № РД - 24 - 87/10.06.1998 г. в частта относно учредената съсобственост, като способ за обезщетяване. Позоваването от страна на касаторите на съдебна практика на ВАС (Решение № 7455/16.07.2003 г., 5 чл. състав по адм. д. № 2903/03 г. и Решение № 301/16.01.2004 г. на ВАС, 5 - чл. състав по адм. д. № 8980/03 г.), е неоснователно. Решенията по цитираните дела се отнасят до казуси, различни от процесния, при които заявленията за обезщетяване по ЗОСОИ са подадени към момент в който дружествата са били изцяло държавна собственост. По процесното дело е безспорно доказано, че заявлението за обезщетяване на Николета Войнеску и на Красимира Шопова е депозирано на 05.03.1998 г., към която дата е реализирана приватизационна процедура в следствие на която държавата е останала притежател на миноритарен брой акции в общ размер, съответстващ на 15,81% от капитала на "Искра - Силатроник" АД. При положение, че държавата не е едноличен собственик на капитала, тя не би могла да се разпорежда чрез министъра на промишлеността със собствеността на "Искра - Силатроник" АД. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 8 от устава на дружеството, разпоредителни правомощия притежава Съвета на директорите на АД. В дейността на приватизираното дружество, включително при вземането на решения, държавата е можело да действа само в качеството си на акционер, съобразно броя на притежаваните акции. Този извод се потвърждава от съдържанието на пълномощно № РД - 18 - 413/04.05.1998 г. на министъра на промишлеността. С пълномощното е оправомощена Живка Чернева да представлява министъра в ОС на акционерите и "... да гласува с всички притежавани от държавата акции по въпросите от дневния ред." Точка 6 от дневния ред се отнася до разглеждане на предложение за вземане на решение за продажба на недвижимо имущество. Напълно нелогично е държавата да участва с правото на глас при вземане на това решение, а след това да се разпорежда еднолично със собствеността на "Искра - Силатроник" АД, учредявайки съсобственост. Решението на административния съд е правилно, включително в частта за разноските, и трябва да бъде оставено в сила. Обстоятелството, че делото е разгледано в три съдебни заседания не може да обоснове твърдението на представителя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за липсата на фактическа и правна сложност, респективно че разноските са определени несъразмерно. В касационното производство "Искра - Силатроник" АД е направило разноски в размер на 1 275 лева съгласно договор за правна защита и съдействие № 0191042, които трябва да бъдат присъдени на дружеството. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия