Решение № 4339 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 862/2015 г.

Решение № 4339 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 862/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от Христо Петров Станчев със съдебен адрес гр. София бул. "Витоша" № 26, ет. 2 против решение № 12551 от 22.10.2014 г. на Върховния административен съд шесто отделение по адм. дело № 7067/2014 г. С него се отхвърля жалбата му против решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/, взето по т. 29 от протокол № 19 от 24.04.2014 г. за освобождаването му от длъжността "следовател" в следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което иска отмяната му. Съображенията се развиват и поддържат и чрез процесуален представител адвокат, и в писмена защита. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на ВСС от 26.04.2014 г. по т. 29 с което е освободен от длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ поради подаване на оставка. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му на основанията по чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата и от фактическа е установил от данните по приложената административна преписка, че жалбоподателят Станчев е бил временно отстранен от длъжност "ръководител" на IV-то Териториално следствено отделение на Столична следствена служба съгласно решение на ВСС по протокол № 1 от 26.01.2005 г. взето на основание чл. 140 във вр. с чл. 134 ЗСВ /отменен/. Също така, че с решение № 178 от 7.08.2011 г. но н. д. № 1096/2011 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение е наложил на Станчев в качеството му на подсъдим по делото наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. Прието е, че в подадената молба от Станчев до ВСС с рег. № 11-08-019 от 15.07.2013 г. е поискано възстановяване на длъжността заемана преди отстраняване и след това да бъде освободен от нея поради излизането му в пенсия. Установено е, че по първото искане за възстановяване на длъжността заемана преди отстраняването му ВСС се е произнесъл с решение по т. 15 от протокол № 30 от 24.07.2013 г., с което е оставил без уважение молбата му, което решение е влязло в сила след влизане в сила на решение № 14888 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 10647/2013 г. оставено в сила с решение № 4688/7.04.2014 г. по адм. дело № 1403/2014 г. на ВАС петчленен състав. Прието е, че искането за освобождаване от длъжност не е било оттеглено и в хипотезата на нормата на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ е налице фактическо и правно основание за вземането на такова решение от ВСС. Предвид установеното от фактическа и правна страна и при отсъствие на нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението на ВСС ВАС шесто отделение е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ предвижда, че прокурор и следовател се освобождават от длъжност при подаване на оставка. Молбата до ВСС от 9.07.2013 г. от Станчев съдържа искане за възстановяване на длъжността от която е бил отстранен поради отпадане на пречките и впоследствие ВСС да гласува излизането му в пенсия, като бъде освободен от заеманата длъжност. Искането на Станчев за възстановяването му на длъжност не е било уважено и е било предмет и на съдебен спор пред ВАС по други дела като в настоящият съдебен спор се преценяват само материалните предпоставки за освобождаването му от длъжност като предмет на контрола за законосъобразност на решението на ВСС и правилността на решението на тричленния състав на ВАС. С обжалваното решение съдът е приел, че са налице фактическите основания по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ - подаване на оставка. Този извод се споделя от настоящата инстанция като правилен, тъй като искането за освобождаване от длъжност ясно манифестира волята на Станчев и независимо от особеностите на конкретния случай следва да се квалифицира като подаване на оставка от заемана длъжност в органите съдебната власт. Доводите на жалбоподателя, че не е подавал оставка и че подадената молба за освобождаване от длъжност е била оттеглена впоследствие са неоснователни. Правното положение на Станчев със статут на "следовател" без да се свързва длъжността с конкретен орган на съдебната власт е недопустима хипотеза с оглед разпоредбите на ЗСВ. Това правно положение след решението на ВСС за отказ да бъде възстановен на длъжността от която е бил отстранен има за единствена и неизбежна последица освобождаването му от длъжност. В този смисъл искането за освобождаване от длъжност правилно е преценено от ВСС и съда като основание по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС петчленен състав на втора колегия