Решение № 1087 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2016 г.
ВАСVI отделение25.01.2018 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1634 от 17.10.2016 г. по адм. дело № 1796/2015 г. на Административен съд Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Б., бул. "С. С." .№..., представлявано от изпълнителния директор д-р Г. М., срещу предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, дадено от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б. с протокол № 1726/30.07.2015 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1087 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б., подадена чрез юрисконсулт С. Н. против решение № 1634 от 17.10.2016 г. по адм. дело № 1796/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, дадено от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б. на "Многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД със седалище и адрес на управление в гр. Б., бул. "С. С." .№..., представлявано от изпълнителния директор д-р Г. М., обективирано в протокол № 1726/30.07.2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че допускането на извънреден труд от здравното заведение е в съответствие с правилото на чл. 144, т. 3 от КТ само поради това, че предметът на дейност на дружеството е оказване на медицинска помощ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на принудителната административна мярка. Ответникът, "МБАЛ-Б."АД, чрез пълномощника си адвокат М. И. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита за правилен извода на първоинстанционният съд, че не е необходимо медицинската помощ да бъде бърза и неотложна, за да е основание за допускане полагането на извънреден труд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че на 19.05.2015, на 03.06.2015 г. и на 21.07.2015 г. е извършена проверка по документи на "МБАЛ - Б." АД от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Б., за правилното приложение на Кодекса на труда и на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Проверката е констатирала, че работодателят е допуснал през месец май 2015 г. полагането на извънреден труд от медицински сестри и санитари в дванадесет случая, подробно описани, в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда. Фактическите констатации са посочени в протокол № 1726/30.07.2015 г. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда на работодателя с протокол № 1726/30.07.2015 г. е дадено предписание да не допуска продължителността на извънредния труд през един календарен месец за един работник или служител да надвишава 30 часа, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда. Определен е срок за изпълнение на предписанието до 30.07.2015 г. Административният съд е разгледал жалбата, като е приел, че ограниченията на извънредния труд по чл. 146 от КТ не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - т. 3, към които се отнася и медицинската помощ. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Установената с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ забрана за полагане на извънреден труд се основава на неговата вредност и е свързана със спазване на договорената продължителност на работното време, както от страна на работодателя така и от страна на работника. Тя е установена за закрилата на труда на работника или служителя и следва да въздържа работодателя от неправомерно използване на труда на работниците и служителите извън установеното работно време. Допускането от законодателя на извънреден труд в хипотезите на т. 3 на чл. 144 от КТ е свързано с извършването на неотложни обществено необходими работи. От неотложността им следва необходимостта да бъдат незабавно извършени. Особен признак на извънредния труд е неговата непредвидимост и непредсказуемост, което изключва предварителното му планиране. Същото се отнася и за допустимостта на извънредния труд при оказване на медицинска помощ. Оказването й следва да е във връзка с непредвидени събития, чиито вредни последици следва да бъдат отстранени незабавно и неотложно, като тяхното отлагане би довело до непоправими вреди върху живота и здравето на гражданите. Дейността на работещите при оказване на медицинска помощ, в посочените условия ще продължи до момента, който вредните последици бъдат отстранени. В случая цитираните по-горе предпоставки не са налице. Установено е планиране на положения извънреден труд. Данни за констатираните от инспекторите нарушения се съдържат и в приложената към административната преписка справки, изготвени и подписани от началник-отделение и представена на контролните органи от самия работодател. От справките се установяват поименно работниците, по отношение на които е допуснато полагане на извънреден труд повече от 30 часа месечно, броят часове извънреден труд, положен от всеки работник поотделно и месеците, през които трудът е положен. В справката се посочва и кои работници за месец май 2015 г. са положили извънреден труд повече от 150 часа. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните разпоредби. Решението му следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на "МБАЛ-Б."АД срещу предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадено от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Б. с протокол № 1726/30.07.2015 г. Извънредният труд не е допустим за запълване на липсващи щатни бройки и човекочасове. Затова неоснователно е възражението на дружеството, че отработеното в повече работно време ще бъде компенсирано в следващите месеци. Издателят на оспореното предписание е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора настоящата инстанция не обсъжда въпросът за разноските, тъй като такива не се претендират от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Б.. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение