Решение № 2274 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2016 г.

Решение № 2274 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Л. К., чрез своя процесуален представител адв. Ц., против Решение № 1546/07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11105/2015 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1755 от 23.08.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на К. Л. К. срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1755 от 23.08.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /Наредба № 2/21.02.2011 г./, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно и в изпълнение на указанията дадени с решение № 12080 от 13.11.2015 г. по адм. дело № 12846 от 2014 г., по описа на ВАС, Административен съд - С. - град е указал на ответника да представи извлечение от регистрите на СИЖРЖО на БАБХ с данни за проверката, при която е установена липса на животни. На следващо място съдът е приобщил по делото доказателствата, въз основа на които тези регистри са попълнени, като е обсъди заключенията на СТЕ ведно с писмените доказателства по делото и е мотивирал правни изводи, включително относно удържането и прихващането на оторизираната сума в размер на 1334 лв. Настоящата инстанция приема, че по отношение на изискването за мотивираност независимо, че изрично в процесното УП не е посочено по силата на какъв акт е възникнало задължението за прихващане, при наличието на документи в административната преписка, а именно уведомително писмо изх. № 02-110-6500/2103 от 02.10.2011 г., с което са наложени санкции за бъдещи периоди, може да се приеме, че фактическото и правно основание за извършеното прихващане произлиза от наложени санкции от предходни периоди, поради което санкционираната сума следва да бъде прихваната, в съответствие с изискванията на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 на Комисията в течение на три календарни години след годината на констатацията. За да възникне правото на РА да удържи санкцията е необходимо нейното установяване с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила. В този смисъл съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Следователно, за да се осъществи валидно прихващане, посочената разпоредба от регламента препраща към националното законодателство на държавата - членка и именно то в случая следва да намери приложение. В този смисъл се налага изводът, че актът, с който е установена санкцията за бъдещ период следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото УП, с което се прихваща сумата. В конкретния случай касационният жалбоподател не е оспорил в срок уведомително писмо изх. № 02-110-6500/2103 от 02.10.2011 г., поради което последното е влязло в законна сила и наложената със същото санкция се явява безспорно вземане за разплащателната агенция. На следващо място настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че от съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и заключенията на вещите лица и представените от ДФЗ данни (извлечение от регистрите на СИЖРЖО на БАБХ с данни за проверката, при която е установена липса на животни) безспорно се установява, че са налице 10 бр. заклани животни. Неоснователни са релевираните в касационната жалба възражение относно разминаване на номерата на ушните марки на закланите животни, които са вписани в процесното уведомително писмо. Неточното посочване на номерата на ушните марки на някои от липсващите животни не може да бъде отчетено като съществено нарушение, тъй като фактът, че липсват 10 броя животни е доказан от страна на административния орган. На последно място настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, в посока неоснователност на доводите на К. Л. К., че същият е оттеглил частично заявлението си за кампания 2010 г. Съгласно приложимата редакция на чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) /Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г./, кандидатът за подпомагане не може да оттегли подаденото заявление или част от него, когато е уведомен за установени в него нередности. Приложената по делото молба от К. Л. К. е депозирана в ДФЗ на 21.09.2012 г., т. е. след установяването на нередности съгласно чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., поради което правилно съдът е приел оттеглянето за недействително. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение