Решение № 7601 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2021 г.

Решение № 7601 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2021 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. К. Недялкова, срещу Решение № 1014/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 417/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на М. Амза е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0.0.0501/3/01/04/01 от 6.03.2020 г., с който на лицето е определено публично държавно вземане за възстановяване в размер на 48 895 лв., представляващо първо и второ плащане по договор, сключен по подмярка "Стартова помощ за млади земеделски стопани", част от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е възможно лицето да е реализирало продукция (гъби кладница) през март и април, тъй като към момента на проверката е имало "5-6 пънчета с новопоникнали гъби", което представлява намаление на икономическия размер на стопанството. Сочи, че е установено нарушение и относно заявяване на ливади за косене, което е земеделска култура, непредвидена в бизнес плана. Прави оплакване и по повод средносписъчния състав, поддържан от лицето. Моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – М. А., в писмен отговор, подаден от адв. В. Милушева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е уважил жалбата на М. А. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0.0.0501/3/01/04/01 от 6.03.2020 г., с който му е определено задължение за публично държавно вземане в размер на 48 895 лв., представляващо първо и второ плащане по договор, сключен по подмярка "Стартова помощ за млади земеделски стопани", част от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Договорът е сключен на 20.05.2016 г. с Държавен фонд "Земеделие", по повод на което е извършена проверка в стопанството на жалбоподателя на 8.04.2019 г., както и на 29.05.2019 г. При първата проверка органът е установил, че "на много малка част от пънчетата има минимални остатъци от изсъхнали гъби, но е невъзможно да бъде установено кога последно е имало гъби по тях". По време на втората проверка са направени констатации, че не е установено наличие на гъби кладница. Установени са 5-6 пънчета с новоизникнали гъби, което е по-малко от 0, 5 % от броя на всички пънчета. Органът е установил и нарушение относно средносписъчния брой на персонала, като размерът му е 0, 3277775, представляващо намаление, вместо предвиденото с договора увеличение. Освен това лицето е заявило ливади за косене с площ 0, 13 ха за кампания 2019 г., което също не е предвидено в бизнес плана и се явява нарушение на договорените условия. При тези констатации органът е издал АУПДВ на основание чл. 45, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност със следното: В съдебното производство са допуснати съдебно-агрономическа и съдебно-икономическа, неоспорени от страните. Според вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза активният период на плододаване, присъщ за гъбите кладница, е октомври-ноември, като е необходима трайна, по-ниска температура между 12 и 15 градуса. Възможно е и плододаване по време на ранната пролет, през март, ако са налице подходящи условия. Проверката е извършена сравнително късно и е обичайно констатираното от органа наличие на едва "5-6 пънчета". В заключение, според експертизата, е възможно лицето да е реализирало продукция през март и април, за което е представило фактури. По отношение на нарушението за намалялата численост на персонала, посредством съдебно-икономическата експертиза се установява, че такова не е налице, като са използвани 3 различни варианта за пресмятане. Според първият вариант, всички наети лица за периода май 2018 г. – април 2019 г. се равняват на 1, 502509 средносписъчен състав. Вторият вариант предвижда пресмятане и на лицата в отпуск по чл. 164 КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), като по този начин средносписъчният състав се равнява на 0, 927778. Третият вариант предвижда освен лицата в отпуск по 164 КТ и тези, в отпуск по чл. 163 КТ (отпуск поради бременност и раждане), което се равнява на 0, 574731 средносписъчен състав. Необходимата стойност, според условията за подпомагане, е 1. Съдът е приел, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като не е изрично посочено дали при пресмятане на тази стойност се включват и лицата в отпуск. По отношение на третото нарушение – за деклариране на нови култури, съдът е приел, че това се дължи на техническа грешка при заявяване на подпомагане за 2019 г., като е избран погрешен код при попълване на заявлението. Съдът е установил, че възраженията на лицето в тази насока не са коментирани от органа. Възприет е доводът на лицето, че за да бъде залесена погрешно декларираната площ, това би отнело поне 2 години. Настоящият състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. (за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.) когато проектът е бил оценен по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Това нормативно изискване се отнася и за случаите, когато проектите са за дейности, които се изпълняват в сектор "Животновъдство" и/или в сектор "Плодове и зеленчуци", в чийто обхват попада и процесният случай. По отношение на площта е предвидена регламентация в чл. 42, т. 9 от Наредбата, като е нужно лицето да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено уведомление от ползвателя; ползвателят е длъжен да уведомява писмено РА и за промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на земеделските култури при спазване на изискването по чл. 16, ал. 2. В случая, видно от доказателствата по делото, не е налице нарушение на така предвидените изисквания, съответно касационното оплакване се явява неоснователно, тъй като е установено, че става въпрос за допусната грешка. При неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора, чл. 45, т. 6 от Наредбата предвижда Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В тази връзка следва да се посочи, че принципно органът, при съставяне на акта, е съобразил приложимата правна уредба, но от доказателствата по делото следва несъмнен извод, че посочените нарушения не са допуснати, което е установено от административния съд. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, които кореспондират със събраните по делото доказателства. Видно от неоспорената агроекологична експертиза, моментът на извършваните проверки (8.04.2019 г. и 29.05.2019 г.) не съвпада с периода на плодоподаване на гъбата кладница, в потвърждение на което са и представените от лицето фактури за продадени по-рано през годината количества. Оплакването в касационната жалба относно намалелия средносписъчен състав на лицата, заети в стопанството на лицето, също не може да бъде споделено. При липса на изрична регламентация дали в средносписъчния брой влизат лицата в отпуск по майчинство и тези в отпуск за отглеждане на 2-годишно дете, следва да се приеме, че не е налице отклонение от изискването за заетост, възлизаща на стойност 1 (единица). Правилно съдът е преценил, че е допусната техническа грешка при подаване на заявлението, като не става въпрос за промяна спрямо сключения договор, който извод съответства на останалите материали по делото. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна обжалваното съдебно решение и същото като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение, като следва да се посочи, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатският хонорар е под размера на минималния предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,