Решение № 5092 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2008 г.

Решение № 5092 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10932/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - гр. Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Марияна Узунова, срещу решение № 663 от 17 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 704/2007 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед № ДК-02-БД-7/25 юли 2007 година на началника на РДНСК - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Атанас Стоянов Филипов, Сашо Стоянов Филипов, Карамфила Стоянова Петева и община Сандански, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Благоевград Атанас Стоянов Филипов е оспорил Заповед № ДК-02-БД-7/25 юли 2007 година на началника на РДНСК - гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж ДНадстрояване на съществуващи огради и благоустрояване на имот 142 и нови зидове (огради), находящ се в УПИ I, поземлен имот 142, кв. 11 по плана на гр. Мелник. Съдът е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като посочения в нея строеж не е незаконен. Поради това оспорената заповед е била отменена. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2006 година Атанас Филипов - един от съсобствениците на поземлен имот 142, е извършил надстрояване с каменна зидария на циментов разтвор на съществуващи каменни зидове, изградил е нови каменни зидове, благоустроил е имота, като е изпълнил 2 бр. масивни стълби и подпорна стена, изградил е ограда от каменни колони и разположени между тях дървени пана над съществуващ зид. За извършването на това строителство не е издавано строително разрешение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че за извършеното строителство не е било необходимо одобряването на инвестиционни проекти - чл. 147, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУТ, е правилен. Това обаче не освобождава възложителя на посочения по-горе строеж от задължението да иска издаването на разрешение за строеж, каквото в случая не е искано. В тази връзка административният съд неправилно е приел, че не е било необходимо издаването на и на разрешение за строеж, тъй като се касае за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В разпоредбата на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ се съдържа определение на понятието "текущ ремонт", което е подобряване и поддържане на в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства при определени условия. По делото не са представени доказателства, установяващи извършването на текущ ремонт. Като такъв не могат да бъдат приети нито изграждането на нови зидове, масивни стълби и подпорна стена, нито надстрояването на съществуващи в имота зидове. Следователно за изграждането на посочените обекти е било необходимо издаването на разрешение за строеж. След като такова не е издавано, то е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Само за пълнота следва да се отбележи, че непосочването на конкретното нарушение на чл. 48 от ЗУТ, представлява нарушение, което обаче не е основание за отмяна на оспорения административен акт. Нарушението, санкционирано с последния е извършването на строителство без необходимите за това строителни книжа, което е установено по безспорен начин. С оглед горното подадената от Атанас Филипов жалба е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на закона, което съгласно чл. 209, т. 3 от АПК е основание за отмяната на постановения съдебен акт. Вместо него ще следва да бъде постановен друг, с което подадената жалба като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,