Решение № 1336 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2007 г.

Решение № 1336 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Т. М., в качеството й на п. на Н. читалище "Р", със седалище в с. К., общ. Свищов, против въззивното решение № 144 от 12 март 2007 г., постановено по в.гр. д. № 87 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е обезсилено решение № 371 от 21 декември 2006 г., постановено по гр. д. № 434 по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и исковата молба на касатора е оставена без разглеждане. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че неправилно съдът приел, че читалището не може да е активно легитимирано да предяви иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ; земите на читалището са били включени в държавния поземлен фонд и, следователно, те са от категорията земи по чл. 29 от ЗСПЗЗ; решението е постановено в нарушение на § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища. Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че според Тълкувателно решение № 2 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, субекти на възстановяване на собствеността по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ са граждани, които имат и правото да искат признаване на правото да възстановят собствеността си по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, а кооперацията попада в кръга на лицата по чл. 29 от ЗСПЗЗ, по отношение на които редът за възстановяване на собствеността върху земеделските земи е различен, поради което ищецът не е активно легитимиран да предяви иск по посочения ред. Предявен е иск по реда на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ищецът-касатор сочи в исковата си молба, че е собственик на земеделски земи, придобити през 1942 г. с постановление на Министерския съвет, а през 1946 г. земите били отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд. По силата на П. на Министерския съвет № 503 от 1942 г. за читалищен фонд в с. К. от общинската мера се отделят 250 декара земя в местностите "К", "Д" и "С". С протокол № 1 от 27 септември 1946 г. на общинската комисия по ТПС в с. К. били отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд общински земи, между които ниви от 280 декара, принадлежащи на читалище "Р". А. решение е правилно. Според разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху земеделски земи, отнети от кооперации, се възстановява по тяхно искане, стига да не са законно застроени със сгради, които нямат земеделско предназначение или с тях са оземлени граждани. Законът не предвижда срок, в който кооперациите да могат да предявят подобен иск, за да може да се предпостави, че пропускането на този срок води до необходимостта да се установи правото да се иска възстановяване на собствеността, каквато е хипотезата на чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. От друга страна, законодателят сам е посочил субектите на възстановяване в алинея първа на чл. 10 от ЗСПЗЗ с поставянето й в глава втора "Земи на гражданите" за разлика от нормите на глава трета "Земя на държавата, общините, кооперациите и други юридически лица". При тези съображения, напълно обосновано въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Пътят за защита на касатора не е преграден, тъй като той винаги може да претендира правата си чрез иск по смисъла на цитирания чл. 29 от ЗСПЗЗ. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение