Решение № 5185 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против Решение 6251 от 23.05.2024 г. по адм. дело 10398/2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед СД-06-26/06.10.2023 г. и Министерство на правосъдието е осъдено да заплати разноски. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът Д. Г. Т. оспорва касационната жалба в подробен писмен отговор и в съдебно заседание. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на Заповед СД-06-26 от 06.10.2023 г. на министъра на правосъдието, с която Д. Г. Т. е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със Заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик ЛС-04-545/14.05.2014 г./ДВ, бр.44 от 2014 г./ на министъра на правосъдието. Установява се, че на 16.11.2021 г. Юробанк България АД е подала сигнал до Министерство на правосъдието с молба да се извърши проверка на действията на синдик Д. Г. Т. във връзка с дейността му като синдик на ЕКОВЕРС ЕООД по търговско дело 120/2017 г. по описа на Окръжен съд - Враца, а в случай, че се установи извършване на нарушения, да се ангажира отговорността му и да се предприемат действия по изключването му от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ. Посочено е, че синдикът е продал по реда на чл. 717 ТЗ, в нарушение на нормата на чл. 717н от ТЗ, поземлен имот с идентификатор 12084.2758.119, ведно с построената върху него двуетажна жилищна сграда в [населено място], [район], [жк], върху които е учредена законна и договорна ипотека в полза на Юробанк България АД. Със Заповед ИЗСВ-01-338/29.11.2021 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 372, ал.1, т.9 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. 23, ал.1 от Наредба 3/27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, по повод подадения от Юробанк България АД сигнал, е наредено да се извърши проверка на дейността на синдик Д. Г. Т. по т.д. 120/2017 г. на Окръжен съд Враца. Препис от заповедта е получен от Д. Г. Т. на 15.12.2021 г. Освен становището на съдия докладчика по т.д. 120/2017 г. по описа на ОС Враца е депозирано и становище от синдика Д. Т., в което е посочено, че същият е встъпил като назначен синдик на ЕКОВЕРС ЕООД в несъстоятелност, на 05.02.2019 г., като е представил по делото по несъстоятелност и застрахователна полица от 28.01.2019 г., валидна до 31.07.2019 г. По делото е изготвена оценка от независим оценител, като след разрешение на съда по несъстоятелността е насрочена публична продан за процесния имот, за която ипотекарният кредитор Юробанк България АД е уведомена от синдика, но не се е състояла. След надлежно разрешение на съда е насрочена втора продан, за която Юробанк България АД също е уведомена, но продан отново не се е състояла поради липса на кандидати. На събрание на кредиторите на ЕКОВЕРС ЕООД в несъстоятелност, е взето решение за продажба на недвижимия имот чрез посредник, като е представен проект на договор, който да се сключи с посредника СИТИ ВОЛФ ЕООД. В изпълнение на влязлото в сила решение е сключен договор за посредничество с това дружество при условия, определени от съвета на кредиторите. В изпълнение на договора за посредничество е извършена покупко-продажба на недвижимия имот, синдикът е изготвил сметка- разпределение на получената от продажбата сума, която е одобрена от съда по несъстоятелността и платена на ипотекарния кредитор. Д. Т. е представил 11 бр. месечни отчети за периода до 01.03.2021 г., депозирана до съда по несъстоятелност молба за свикване на заключително събрание на кредиторите, към която са приложени окончателен доклад и окончателен отчет на синдика, декларация и съгласие по чл. 656, ал.1 и ал.2 от ТЗ. След приключване на проверката е изготвен доклад, рег. 94-00-293/24.01.2023 г. на инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, с който е констатирано нарушение на чл. 658, ал.2, във вр. с чл. 656, ал.4 от ТЗ, изразяващо в неизпълнение от страна на синдика на Определение 87/25.01.2019 г. по търговско дело 120/2017 г. по описа на ОС- Враца за встъпване като синдик на ЕКОВЕРС ЕООД в определения от съда срок 31.01.2019 г., като същият е встъпил на 05.02.2019 г. Изложени са съображения за нарушение по чл. 659, ал.1 от ТЗ поради несъответствие на дневника на синдика с изискването да са записани всички действия, свързани с управлението и разпореждането с имущество на длъжника. Установено е и извършването на нарушение по чл. 659, ал.2 от ТЗ поради липса на отчет на синдика за април 2019 г., както и за периода 01.02.20219 г. 30.08.2022 г. Посочено е, че при продажба по реда на чл. 718 от ТЗ не е отправено искане за разрешение до съда за извършване на продажбата, а синдикът не е положил грижата на добър търговец, осребрявай имуществото на възможно най висока стойност, като по този начин е нарушил чл. 660, ал. 1 от ТЗ. Посоченият доклад е предоставен за съгласуване на министъра на правосъдието, който е извършил това действие, поставяйки резолюция ДА от 31.01.2023 г. По този доклад е постъпило становище от Д. Т. , входирано на 27.03.2023 г., като впоследствие са изготвени още два доклада: единият с рег. 94-00-293/03.06.2023 г. на инспектор в ИМП, който е постъпил при министъра и е върнат от него с разпореждане За Д. за запознаване на следващия министър и другият с рег. 94-00-293/13.06.2023 г. на инспектора в ИМП, който е предоставен на министъра на правосъдието доц. д-р А. С.. Той е резюлиран с Да на същата дата от зам. министър М. П., а на 10.07.2023 г. от зам.-министър Г. Н. е поставена резолюция Съгласен съм за стартиране на процедура по чл.655, ал.3 от ТЗ за изключване от списъка . На 03.08.2023 г. министърът на правосъдието доц. д-р А. С. е утвърдил с резолюция Да последния доклад от проверката. Впоследствие е издадена и оспорената Заповед СД-06-26/06.10.2023 г., подписана от заместник-министъра на правосъдието Г. Н., на основание Заповед за заместване ЛС-01-46/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието, в която, наред с констатациите, въпроизведени в доклада от 06.10.2023 г., са изложени и съображения за допускане на предварително изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че при решаването на делото първоинстанционният съд е извел правилни и обосновани изводи за отмяна на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие на акта с материалноправни разпоредби. Съдът е разгледал заповедта и по същество, намирайки че наложената с обжалваната заповед санкция - изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, не кореспондира с вменените нарушения и не отговаря на обективната истина- извод, който се споделя от настоящата инстанция, но предвид наличието на самостоятелно основание за отмяна, не намира за нужно да обсъжда. На първо място, съдът правилно е приел, че доклад с рег.94-00-293/03.06.2023 г. и доклад с рег.94-00-293/13.06.2023 г./в решението е налице техническа грешка в изписването на датата, посочена като 06.10.2023 г., която не е съществена и не препятства разбирането на изложеното в мотивите/, чиито констатации са възпроизведени в процесната заповед, независимо дали са тъждествени или не помежду си, не са доведени до знанието на Д. Т.. Представен му е само първият доклад с рег. 94-00-293/24.01.2023 г., но съпоставката между първия и третия доклад показва, че последният съдържа фактически констатации, обосновали изводи за извършени нарушения, които не се съдържат в първия доклад, т.е. с тях са направени нови констатации за извършени нарушения, с които синдикът не се е запознал и съответно не е могъл да ангажира становище в рамките на административното производство. Обстоятелството, че на жалбоподателя не са били изпратени двата доклада, респективно, че не са доведени до неговото знание част от вменените му нарушения, препятстват, или най- малкото ограничават, правото му на защита и са в пряко противоречие с разпоредбата на чл.663, ал.2 ТЗ, даваща правомощие на министъра на правосъдието да наложи санкционни мерки, но само след като даде възможност на синдика да изложи писмени обяснения. Това право на защита следва да е в пълен обем, тъй като посочените от органа нарушения, в тяхната съвкупност, са довели до отписване на Д. Т. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон- мярка, която е по- тежката от предвидената в чл.663, ал.2, т.1 ТЗ. Факт е, че обжалваният административен акт не съдържа съображения относно предпоставките, които са довели до предприемането на по- тежката от двете, предвидени в закона мерки. Липсата на такива мотиви, дори и в условията на оперативна самостоятелност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатото лице. Коректно и прецизно първоинстанционният съд е анализирал обективните данни по делото и е направил правните си изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи задълженията на синдика по чл. 659, ал.1 от ТЗ за попълване на дневник, които констатират наличието на разминаване в докладите, последните два от които съдържат нови фактически твърдения, обективирани и в оспорваната заповед, с които Т. не е запознат по време на административното производство и съответно не е имал никаква възможност да упражни правото си на защита. Възражението на касатора, че административният орган няма задължение да изпраща последващите доклади до синдика за даване на писмени обяснения, тъй като Вътрешните правила на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, утвърдени със Заповед ЛС-04-120/26.04.2021 г. на министъра на правосъдието не предвиждат такова задължение, е несъстоятелно. В правната доктрина и трайната съдебна практика се приема, че правните норми се намират помежду си в стъпаловидно подредени взаимоотношения на йерархия. Основният принцип в тази йерархия повелява, че правна норма от по-долно стъпало/ранг не може да противоречи на правна норма от по-горно стъпало/ранг. Ако все пак такова противоречие бъде установено, правната последица е прилагане на нормативния акт с по-висок ранг. В този смисъл посочените вътрешни правила не биха могли да се конкурират с нормите, разписани в Търговския закон. Основният довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на материалния закон, е неизпълнението на хипотезиса на чл.655, ал.4 от ТЗ, който определя сроковете за изключване на синдика от списъка по ал. 1, т. 5, в случай на извършване на нарушения във връзка с дейността му като синдик, съгласно чл. 663, ал. 2 ТЗ. Действащата към момента на издаване на Заповед СД-06-26/06.10.2023 г. на министъра на правосъдието редакция на чл. 655, ал.4 от ТЗ /изм. и доп. с ДВ, бр.66 от 01.08.2023 г./, гласи, че министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка по ал. 1, т. 5 съгласно ал. 3, т. 2 не по-късно от 6 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от три години от извършването му. Синдикът Д. Т. е изключен от списъка на 06.10.2023 г., поради което част от извършените нарушения попадат извън 3-годишния срок, а именно установеното нарушение по чл. 658, ал.2, във вр. с чл. 656, ал.4 от ТЗ встъпване след определения от съда по несъстоятелността срок: на 05.02.2019 г. вместо на 31.01.2019 г.; нарушението по чл. 659, ал.1 от ТЗ позиции от 3 до 9 от дневника на синдика са попълнени в периода 12.02.2018 г.- 10.01.2019 г., а също така и посоченото неизпълнение на задължението за подаване на отчет по чл. 659, ал.2 от ТЗ за м. април 2019 г. Освен това нормата на чл.655, ал.4 ТЗ ограничава възможността на административния орган да изключи синдика от списъка по чл. 655, ал.1, т.5 от ТЗ не по-късно от 6 месеца от откриването на нарушението. В оспорваната заповед е посочено, че след приключване на проверката е изготвен и предоставен за съгласуване подробен доклад, рег. 94-00-293/24.01.2023 г. от министъра на правосъдието. С резолюция Да , поставена на 31.01.2023 г., министърът на правосъдието е одобрил доклада от извършената проверка. По този начин правилно административният съд е приел, че нарушението е било установено от страна на административния орган най късно на датата, на която е поставена резолюцията от страна на министъра на правосъдието - 31.01.2023 г. ( това е видно и от представената по делото разпечатка от докладна записка), поради което оспорената заповед от 06.10.2023 г., е издадена извън законоустановения срок. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липсата на съществени процесуални нарушения в този смисъл не само поради изтъкването в нея на аргументи за прилагане на норми в предишна законова редакция, вкл. и посочване на неактуална съдебна практика, но и поради обстоятелството, че органът се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди се, че доклад с рег. 94-00-293/24.01.2023 г., който е доведен до знанието на синдика и единственият, по който са поискани писмени обяснения, е основният доклад с констатации и определяне на нарушения, послужили за издаването на оспорваната заповед от 06.10.2023 г., а последващият доклад с рег.. 94-00-293/03.06.2023 г. , който условно може да се нарече окончателен е със същите установявания и има за цел единствено прецизиране на конкретното нарушение , но не установява нови факти. Същевременно, органът е категоричен, че доклад с рег.. 94-00-293/13.06.2023 г., върху който е поставена резолюция Да на 03.08.2023 г. е този, с който се открива нарушението от страна на министъра на провосъдието и 03.08.2023 г. е датата, от която започва да тече срокът по чл.655, ал.4 ТЗ, т.е. до 06.10.2023 г. 6- месечният срок не е изтекъл. Вътрешното противоречие на мотиви и правни доводи обективира единствено защитна теза, а не съдържа аргументация, целяща да обори правилността на съдебното решение и да докаже наличието на касационни основания по см. на чл.209, т.3 АПК. Разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ не задължава при условията на обвързана компетентност министъра на правосъдието да издаде заповед в хипотезата на освобождаване на синдика от качеството му на такъв. Органът решава при условията на оперативна самостоятелност дали да изключи синдика от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик, като следва да изложи мотивите си - фактическите и правни основания за постановяване на акта, да извърши преценка на фактите и обстоятелствата по случая, включително относно вида и тежестта на нарушенията и съразмерна ли е наложената санкционна мярка с тях. В заповедта не се съдържа подробно изложение и обсъждане на фактите и обстоятелствата по случая, възраженията на синдика и обсъждането им от органа, а обемно и ненужно изложение на теоретични постановки. Непълнотата на мотивите препятства засегнатия синдик да реализира правото си на защита и осуетява пълноценния съдебен контрол върху индивидуалния административен акт. Не са разгледани, обсъдени и взети предвид възраженията на синдика, ведно с представените към тях доказателства. При издаване на заповедта са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Посочените норми задължават административния орган да установи релевантните за спора факти и обстоятелства и да събере необходимите доказателства. В случая това не е направено. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като се отразяват на материалната законосъобразност на акта. Поради всичко изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт са обосновава от доказателствата и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски, но същите не се дължат поради тяхната недоказаност, отсъствие на процесуален представител и липса на списък по чл.80 ГПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,