Решение № 13407 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2018 г.

Решение № 13407 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба Е. Митева против решение № 122 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 343/2017 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № ПВ4-00042/10.07.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения за неправилност на преценката, че Заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР е приложима при административното производство по заявлението, подадено от настоящия касатор. Горното съждение е подкрепено с мотива, че така посочената заповед не е била издадена към момента на подаване на заявлението. Сочи, че неправилно оспорването истинността на заповедта е намерено от АС Плевен за недопустимо. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", в молба за даване хода на делото оспорва касационната жалба. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира Решение № ПВ4-0042/10.07.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" е мотивирано с липсата на свободен ресурс – липсващи водни количества, съобразно критериите от изследвания и мониторинг на Националния институт по метеорология и хидрология. Посочва, че липсата на ресурси за обезпечаване на водовземането е установена със Заповед № 136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР, с която е определен разполагаемият ресурс на подземните водни тела на територията на дирекцията към 01.01.2014 г. и изрично е посочено, че подземно водно тяло "Порови води в квартернера - Вардим - Новградска низина" не разполага със свободни ресурси за обезпечаване на водовземането. Съобразил е, че посочената заповед е издадена на основание чл. 155, ал. 1, т. 13 от ЗВ и по аргумент от чл. 116, ал. 2, т. 5 от ЗВ е със срок на действие от една година, валидна към момента на издаване на оспорения акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба срещу повторно решение на АС Плевен, след като с решение № 4979/21.04.2017 г. по адм. дело № 625/2016 г. Върховен административен съд е отменено решение № 548/01.12.2015 г. по адм. дело № 678/2015 г. на Административен съд Плевен, с което е отменено Решение № ПВ4-00042/10.07.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Плевен. При новото разглеждане съдът от фактическата страна е установил следното с вх. № ПВ4-00054/09.04.2012 г. Е. Митева е подала заявление, с което е искала да й бъде издадено разрешително за водовземане от подземни води от шахтов кладенец в поземлен имот № 003106 в землището на с. Кривина общ. Ценово. По така подаденото заявление е постановено Решение № ПВ4-00054/01.06.2012 г. за отказ да се издаде разрешително за водовземане, което е било обжалвано пред Административен съд Плевен и е било образувано адм. дело № 821/2015 г. По време на производство по адм. дело № 821/2012 г. била издадена нова заповед № 141/21.11.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", с която е отразено наличие на ресурс за водовземане. В резултат на новата заповед Митева е инициирала издаване на разрешително за водовземане, като е подала ново заявление с вх. № ПВ4-00042/28.03.2013 г. Митева е оттеглила касационната си жалба срещу решение постановено по адм. дело № 821/2015 г. по описа на АС Плевен. В последствие заявителката е получила писмо с изх. № ПВ4-00042/27.04.2015 г. от директора на БДУВДР, с което се прекратява административното производство по второто подадено заявление с вх. № ПВ4-00042/28.03.2013 г., за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води. Срещу последното писмо Митева е инициирала производство и е образувано адм. дело № 397/2015 г. по описа на АС Плевен, с определение, по което писмо с изх. № ПВ4-00042/27.04.2015 г. от директора на БДУВДР е отменено, а преписката е върната за разглеждане по същество. В резултат на което е постановено атакуваното пред АС Плевен, Решение № ПВ4-00042/10.07.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". При съобразяване на задължителните указания дадени с решение на ВАС по адм. дело № 625/2016 г., АС Плевен е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване административно-производствените правила и изискванията въведени в чл. 62, ал. 1 от ЗВ. Съдът е посочил, че мотивите за отказа за издаване на разрешителното за водовземане са изложени в две точки, и по конкретно липсата на ресурси за обезпечаване на водовземането. Констатирал е, че подземно водно тяло ’’Порови води в кватернера - Вардим - Новградска низина" BG1 G000 QAL009 е в лошо химическо и количествено състояние. Посочил е, че съгласно Заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен подземното водно тяло не разполага с ресурс за обезпечаване на водовземането, поради което на основание чл. 118в, т. 1 от ЗВ не се разрешава водовземане от подпочвени води. Съдът е счел, че правилно административният орган се е съобразил с издадената задължителна на основание чл. 62, ал. 1 от ЗВ заповед, с която не се разрешава водовземане от подземното водно тяло. Съставът е посочил, че заповедта е издадена на основание чл. 155, ал. 1, т. 13 от ЗВ и по аргумент от чл. 116к ал. 2 к т. 5 от ЗВ е със срок на действие от една година, предвид ежегодно определяне на естествените и разполагаемите ресурси на подземните водни тела. Съдът при спазване на дадените указания от ВАС е приел, че същата е относима за процесното искане за издаване на разрешително. Така мотивиран е приел, че атакуваното решение за законосъобразно и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че анализирайки събраните по делото писмени доказателства, обосновано АС Плевен е приел, че процесното решение на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" е законосъобразно. Законосъобразно е прилагането на разпоредбите на ЗВ. Съгласно чл. 68 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 от с. з. отказва издаване на разрешително, когато, съгл. ал. 1, т. 3 а - по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането. При съобразяване чл. 62 от ЗВ, компетентният орган преценява искането, като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж. ВАС в своите указания изложени в мотивите на решението, с което отменя решение на АС Плевен и връща делото за ново разглеждане, изрично е обърнал внимание на издадената заповед и задължението за преценка на данните фигуриращи в нея. Административният орган следвало да съобрази издадените ПУРБ, действащи към момента на произнасянето му. Предвид което необоснован е касационният довод за неприложимостта на Заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен, а на предходната такава, действаща към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешително за водовземане. Касателно възражението, че Заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен е била оспорена по реда на чл. 193 от ГПК, настоящият състав напълно споделя съобразената недопустимост на искането. Изрично в чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, е предвидено, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Заповедта (предмет на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК) е приложена още в административното производство, което обосновава недопустимостта за оспорване на истинността на така посоченият документ, едва в открито съдебно заседание в производство развиващо се за втори път пред първа съдебна инстанция. АС Плевен законосъобразно е посочил, че органът е длъжен да се съобрази с издадения в производството по ЗВ административен акт и установените с него факти. В заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен, изрично е предвидено, че така определените разполагаеми ресурси на подземните водни тела и картите с местоположението и кодировката следва да се използват и съобразяват при провеждане на процедурите по Закона за водите, свързани с използване на подземните водни тела. Достигайки до извода за правилност на атакуваното решение на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", съдът е постановил правилен съден акт, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение