Решение № 6199 от 9.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие Благоевград, чрез проц. си представител юрк. Л. Димитрова, против решение 1959/18 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 454/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на В. Пецанова, от [населено място], против Заповед РД-05-01-52/09 май 2022 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие Благоевград, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, по силата на което е заемала длъжността Главен секретар на Областна дирекция Земеделие Благоевград. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил Областна дирекция Земеделие Благоевград да заплати на В. Пецанова разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба по същество се възпроизвеждат възраженията на първоинстанционното производство, обсъдени и обосновано отхвърлени в решението. Предвид излагането им и като касационни доводи, то следва да се посочи, че са неоснователни. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповедта. Направеният извод за липса на отменителни основанията по чл. 146, т. 1-6 АПК е обоснован. Правилно съдът е приел, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които накърняват в значителна степен правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и осуетяват ефективния съдебен контрол за законосъобразност на акта. Както е посочил административният съд, че при постановяване на заповедта формално е спазена процедурата, предвидена в чл. 95 - чл. 97 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗДСл, дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести. Според чл. 96, ал. 1 ЗДСЛ, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл, дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост изслушва обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Предвидено е, че в 7-дневен срок от приемането на решението, дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган. С оглед така изложената нормативна уредба, се налага изводът, че процедурата за провеждане на дисциплинарно производство, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл уволнение, изисква дисциплинарният съвет да образува дисциплинарно дело по нареждане на дисциплинарно наказващия орган, да изясни фактите и обстоятелството по извършеното нарушение, както и да изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. След това дисциплинарният съвет с мнозинство от две трети, следва да приеме решение съдържащо становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемане на решението дисциплинарният съвет следва да го представи заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган, който преди да наложи дисциплинарното наказание изслушва или приема обясненията на служителя. Тези процедурни стъпки са предвидени от законодателя императивно в точно определен ред, съдържание и последователност, с оглед правилното провеждане на дисциплинарното производство, пълното и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение и не на последно място защитата на правата и интересите на дисциплинарно наказаното лице. Неспазването на тези процедури в законоустановената им поредност е довело до неизясняване на фактическата обстановка по случая и допуснати нарушения в дисциплинарното производство. Накърнено е правото на своевременна и адекватна защита на дисциплинарно наказаното лице, което не е могло да се запознае с всички доказателства в дисциплинарната преписка. Дисциплинарният съвет е формирал изводи за извършено нарушение от В. Пецанова, още преди да извърши проверка и преди обсъждането на резултата от нея в искането за писмени обяснения ДС говори за извършени проверки и за установено вече нарушение. С използвания в конкретния случай подход от ДС се е стигнало до процесуално нарушение на разписаната от закона процедура по установяване на дисциплинарното нарушение. Видно от протокола от проведеното заседание на ДС, се установява, че председателят на съвета е докладвал казуса, докладвал е изискани документи, извършена е констатация по тях и е взето с единодушие решение за наличие на основание за търсене на дисциплинарна отговорност от главния секретар, като се предлага на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание "уволнение". Решението е взето без извършване на оценка, а една от функциите на този специален орган е установяване на факти, техния анализ и оценка. Последната се прави чрез обсъждане на членовете на съвета, като изказаните мнения, становище и оценки на отделните членове се явяват и мотиви за взетото решение. В случая са посочени мотиви за взетото решение, но е неясно кой, кога и как ги е формирал. Като основание за търсене на дисциплинарна отговорност от В. Пецанова ДС е посочил "установен занижен контрол във връзка с изпълнението на основните дейности на Областна дирекция Земеделие Благоевград за качествено, срочно и законосъобразно изпълнение на поставени задачи", но без да конкретизира кога е установен този занижен контрол, във връзка с коя от многото дейности на областната дирекция не е упражнен, за неизпълнението на кои поставени задачи се отнася и от кого е следвало те да са изпълнени. В резултат на това Пецанова е лишена от възможността да даде обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, оборващи становището на дисциплинарния съвет и дисциплинарно наказващия орган. Това препятства адекватния и пълноценен съдебен контрол върху законосъобразността на процесната заповед Правилни са изводите на съда, че заповедта не съдържа реквизита по чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в същата да са посочени служебните задължения които са виновно нарушени и за които на държавния служител е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, както и липсват конкретни доказателства, които го потвърждават. Дисциплинарно наказващия орган е счел извършените действията на служителя като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, "неизпълнение на служебни задължения", като не е конкретизирано кои задължения не са изпълнени от служителя. Формираните от ДНО изводи в оспорената заповед представляват обобщено поведение на наказаното лице, но отново без да става ясно в какво се изразява "неизпълнението" и на кои конкретни задължения от длъжностната му характеристика. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед, не са спазени преклузивните срокове за образуване на дисциплинарно производство по отношение на посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че В. Пецанова не е изпълнила адресирани до нея писма с рег. РД-12-01-198/03 април 2020 г. и с рег. РД-12-01-514/17 септември 2020 г. Ако се приеме, че това е бездействието на оспорващото лице по изпълнение на указанията в тези писма, дало основание за налагане на дисциплинарно наказание и че датира съответно от 03.04.2020 г. и от 17.09.2020 г., то преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание са отдавна изтекли. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд и относно допуснато нарушение от ДНО на чл. 91 ЗДСл - в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба. В оспорената заповед ДНО не е изложил мотиви относно обстоятелствата, свързани с цялостното служебно поведение на В. Пецанова. Никъде в заповедта не е обсъдена субективната част на извършеното нарушение, не е коментирано при какви условия и при какви фактически обстоятелства е извършено. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Липсват мотиви и при определяне на размера на наказанието. Поради това, преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания е немотивирана. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 21 април 2023 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав