Решение № 3954 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2017 г.

Решение № 3954 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. И. от гр. В., чрез процесуален представител, срещу решение № 508/23.03.2017 г. по адм. дело № 2710/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 365з -3186/07.09.2016 г. на директора на ОДМВР - В.. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДМВР - В., не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на ОДМВР - В., на младши инспектор Г. Г. И. - младши автоконтрольар към група "Организация на движението, пътен контрол, превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повищаване в длъжност" за срок от една година на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2; чл. 197, ал. 1, т. 5; чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР за това, че на 23.05.2016 г. в гр. В., за времето от 17 ч. до 18ч. 40 мин., като старши на наряд по пътен контрол, без съгласуване и разпореждане на длъжностно лице, отговорящо за дейността на пътния контрол или дежурния в ОДЧ, е допуснал нарядът да напусне разпоредения за обслужване маршрут, като вместо на указаното място за контрол - кръстовището на бул. "Ц. О." с ул. "П.", служителите са били на друго място - на бул. "Република", на около 50 м. от кръстовището с бул. "Трети март", в посока бул. "Ц. О.". Дисциплинарното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание" по влязла в сила заповед № 819з -19/15.01.2016 г. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, като оплакванията за допуснати съществени административно - производствени нарушения са неоснователни, а след анализ на доказателствата е достигнал до извод, че така описаните факти в заповедта са доказани и последната е съобразена с приложимото материално право, като са спазени и изскванията за форма и реквизити на заповедта, а последната съответства и на целта на закона. Съдът е изложил мотиви, че Иванов е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Инструкция № 8121з -749/20.10.2014 г., съобразно която полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като не напускат границите на разпоредените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лице, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ ОДЧ. Неоснователно е твърдението на касатора, че не му е дадена възможност да даде обяснения относно преместването, а е давал обяснения само по първоначалното основание за образуване на дисциплинарно производство - а именно дали е получил неправомерно 20 /двадесет/ лева от проверявана шофьорка. Видно от обясненията на Иванов от 09.07.2016 г. /л. 59/ и от30.08.2016 г./л. 72/ същият е дал обяснения, че преместването е в съответствие с план - разчет и разстановка за периода от 23.05.2016 г. до 26.05.2016 г. на Директора на ОДМВР във връзка с абитурентските балове, като дежурният офицер в ОДЧ при това положение не съгласува преместването, а само бива уведомен, което Иванов е направил по "Тетрата", която изпращяла в отговор, и това било възприето от Иванов като потвърждение на съобщението. Тези обяснения на Иванов, които са годно доказателствено средство и в съдебното производство на основание чл. 171, ал. 1 АПК вр. чл. 39, ал. 1 АПК се подкрепят от обясненията на другия автоконтрольор в автопатрула - Ахмедов, както и от приложените в административната преписка / л. 61 - 70/ и приети по делото план - разчет и разстановка, приложение 1, план за провеждане на превантивна кампания "Абитуренти -2016 г." Необоснован е изводът на съда, че съдържанието на приложение 1 опровергавало твърдението на Иванов, че е следвало съгласно план - разчета да се намират на мястото, на което са се били установили. В приложение 1 са посочени сборните пунктове на абитурентите и маршрута на абитурентите, от който всъщност фигурира само краен пункт. В това приложение липсва разстановка на автопатрулите. Обясненията на двамата автоконтрольори не са опровергани с никакво доказателство или доказателствено средство, тъй като видно от докладна записка от л. 41 към административната преписка не са били приобщени записите от тетра терминала, поради отказ на началника на сектор КИС при ОДМВР - В. да ги предостави. Изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля Димитров - оперативен дежурен на процесната дата също не противоречат на обясненията на автоконтрольорите. С. Д. на 23.05.2016 г. на пътния контрол предвид абитурентската кампания са били задавани определени места, извън маршрутите им за часовете между 15 -19 ч., които места не са му известни, тъй като не присъства на оперативките. Същият е посочил, че автопатрулът само следва да го уведоми за преместването, като или се свържат с него или обяват местоположението в ефир по радиостанция "Тетра". Обстоятелството, че не е търсен лично, не е спорно по делото. Съдът не е имал причина да не кредитира обясненията на автоконторольорите при липса на записите на "Тетра", поради това че дежурният не е възприел съобщението им и не го е записал. Предвид изложеното направените от съда изводи са необосновани. При така събраните доказателства и предвид обстоятелството, че тежестта на доказване на фактическите и правни основания за издаване на заповедта, е върху административния орган, който не е направил усилия нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство да установи дали конкретното място, което е следвало да заеме автопатрулът съгласно план - разчетът е различно от посоченото от автоконтрольорите, съдът е следвало да приеме, че преместването е било съгласувано с този план и с офицера, отговарящ за изпълнението му. Що се отнася до уведомяването на дежурния ОДЧ, Иванов е направил изискуемото да го уведоми, като е имал всички основания да смята, че съобщението му е прието, поради което не е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Инструкция № 8121з -749/20.10.2014 г. виновно - тоест не е осъществил виновно състава на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове". Налице е още едно основание решението да бъде отменено като неправилно. Необоснован е изводът за липса на съществени административно - производствени нарушения при издаване на заповедта. В нея административният орган въобще не е обсъдил събраните доказателства за наличие на задължение за преместване съобразно кампанията "Абитуренти - 2016 г.", като се е задоволи единствено с изречението, че "твърденията на служителя не се приемат", с което е нарушил изискването на чл. 206, ал. 4 ЗМВР да обсъди всички доказателства, което е и самостоятелно основание за отмяна на заповедта като постановена при съществено административно - производствено нарушение. Предвид изложеното решението следва да се отмени като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед като постановено при съществено административно - производствено нарушение и в нарушение на материалния закон, като и на целата на закона, която е да се налаган досципинарни наказания само при извършени дисциплинарни нарушения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение