Решение № 11705 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2023 г.
ВАСВторо отделение31.10.2024 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 249/08.03.2023 г., постановено по адм. дело 964/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К. Д., И. К. С., Х. Р. И. и Ж. Р. К. чрез адвокат Драгнев, против Решение 249/08.03.2023 г., постановено по адм. дело 964/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването им срещу Заповед 2081/26.07.2021г., издадена от заместник-кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на оспореното решение. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Ответникът заместник-кметът СИРР на Община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Р. К. Д., И. К. С., Х. Р. И. и Ж. Р. К., подадена чрез адв. Драгнев, срещу Заповед 2081/26.07.2022 г., издадена от заместник кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, е наредено собствениците на бивш поземлен имот с пл. 003060 да придобият правото на собственост върху новообразуваните УПИ ХХХV-1436, кв. 37, УПИ ХХХVІІ-1434, кв. 37 и УПИ ХХХVІ-1435, кв. 37, трите по плана на [населено място], община Бургас, като Община Бургас придобива собствеността върху отстъпените 485 кв.м. (18%) от имот с 003060 по недействаща КВС на местност Ясака, землище [населено място], за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че с оспорения акт се конкретизират имотите на жалбоподателите в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПР, процедиран на основание чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ. Съдът е приел, че в конкретния случай по делото няма спор, че издадената заповед конкретизира имота на жалбоподателите в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. В този смисъл същата е издадена в изпълнение на предвижданията на влезлия в сила ПУП, отразява регулационния режим на процесния имот, който е създаден с влезлия в сила ПУП, като индивидуализира точно новообразуваните УПИ с описание на границите и определяне на идентификатор, съгласно § 5, т. 12 от ДР на ЗУТ. Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед съответства на материално правното основание, въз основа на което е издадена. Посочено е, че с плана по чл. 16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост на УПИ. Разместването на собствеността може да засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на поземления имот, площта и местоположението му. Вещноправният ефект на разместването настъпва по силата на самия ПУП. Съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗУТ собствениците на поземлени имоти придобиват собственост върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собственост върху отстъпените части от датата на влизане в сила на плана. В разглеждания случай, след влизането в сила на одобрения от Общински съвет- Бургас (с Решение 29-12/25.07.2017г.) ПУП-ПРЗ, обхващащ процесния имот, е настъпило и транслативното действие на плана, състоящо се в това, че собствениците на неурегулираните поземлени имоти са станали собственици на новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината е придобила вещните права върху отстъпените части. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. А съгласно ал. 6 на същата норма, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра. Видно е от представените доказателства, че нормативно установената процедура по издаване на оспорената заповед е спазена и са налице всички изискуеми предпоставки. По делото е установено, че в процесния случай е налице влязъл в сила ПУП - ПРЗ по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Процесната заповед е с декларативен по правната си природа характер - с нея само се обявяват вече настъпили факти, т. е. придобиването на собствеността върху новообразувания имот настъпва по силата на плана. Като в настоящото производство, предмет на проверка е единствено и само дали изложените факти от действителността са такива, каквито се установяват с ПУП - ПРЗ. Издаването на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, с която точно се индивидуализира новообразуван УПИ за придобиване на собствеността на всеки отделен УПИ, е предпоставено от влязъл в сила акт за одобряване на ПУП, процедиран по реда и на основание чл. 16, ал. 1 - 7 от ЗУТ, като индивидуализацията следва да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ. Чрез тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай по делото няма спор, че издадената заповед конкретизира имота на жалбоподателите в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. В този смисъл същата е издадена в изпълнение на предвижданията на влезлия в сила ПУП, отразява регулационния режим на процесния имот, който е създаден с влезлия в сила ПУП, като индивидуализира точно новообразуваните УПИ с описание на границите и определяне на идентификатор, съгласно § 5, т. 12 от ДР на ЗУТ. Правилно е прието, че процесната заповед съответства на материално правното основание, въз основа на което е издадена. Следва да се посочи, че с плана по чл. 16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени имоти се трансформира в собственост на УПИ. Разместването на собствеността може да засегне границите на правото на собственост - фактическите граници на поземления имот, площта и местоположението му. Вещноправният ефект на разместването настъпва по силата на самия ПУП. Съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗУТ собствениците на поземлени имоти придобиват собственост върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собственост върху отстъпените части от датата на влизане в сила на плана. В разглеждания случай, след влизането в сила на одобрения от Общински съвет- Бургас (с Решение 29-12/25.07.2017г.) ПУП-ПРЗ, обхващащ процесния имот, е настъпило и транслативното действие на плана, състоящо се в това, че собствениците на неурегулираните поземлени имоти са станали собственици на новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината е придобила вещните права върху отстъпените части. Неоснователни са възраженията на касаторите относно правото на собственост на част от определените със заповедта собственици. За да издаде процесната заповед, административният орган се е позовал на ПУП-ПРЗ за местност Ясака, землище на [населено място], одобрен с Решение 29-12/25.07.2017 г. на Общински съвет - Бургас и влязъл в сила на 13.10.2017 г., съгласно Акт за приключило обявяване. Посочено е, че изброените в заповедта лица се легитимират като собственици на процесните имоти съгласно Решение MAP 1/21.04.1999 г. на Поземлена Комисия - Бургас, [нотариален акт], т. I, peг. 3215, д. 79/2010 г. на нотариус, вписан под 426 в Нотариалната камара, вписан на 03.08.2010 г. в Служба по вписванията - гр. Бургас, вх. peг. 6568, Акт 175, т. 20, д. 3916, Договор за продажба на наследство от 06.02.1958г., [нотариален акт], т. la, peг. 3605, д. 148/2000г. на нотариус, вписан под 426 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. Бургас на 12.10.2000 г. под 69, т. VII, д. 4798 и удостоверение за наследници изх. 189/06.10.2015 г., издадено от Община Бургас, удостоверение за наследници изх. К-405/08.07.2021 г., издадено от Община Русе, удостоверение изх. 211/12.07.2021 г., издадено от Община Русе, гр. Мартен, удостоверения за наследници изх. 50/08.07.2021 г. и 3038/08.07.2021 г., издадени от Община Габрово, удостоверение за наследници изх. 226/09.07.2021 г., издадено от Община Малко Търново, удостоверения за наследници изх. ЕД2767/05.07.2021 г., ЕД-2768/05.07.2021г., ЕД-2769/05.07.2021г.,ЕД-2771/05.07.2021г., ЕД-2772/05.07.2021г., ЕД-2774/05.07.2021г., издадени от Община Бургас. Този въпрос е бил изследван, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни тези възражения на касаторите. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,