Решение № 3739 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2019 г.

Решение № 3739 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Решение № 4226/20.06.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 3159/2019 г. С обжалваното решение е отменено Решение № ППН-01-114/18 от 25.02.2019 г. издадено от КЗЛД. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че тъй като при връщането му на подателя, известието за доставяне на препоръчана пощенска пратка също представлява препоръчана пратка, за подателя е налице задължение – още при изпращане на препоръчаното писмо, да впише ЕГН-то си. Съдът без правно основание, независимо от съдържанието на разпоредбата на т. 44, б. "и" от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, отнасяща се до получателя на препоръчана пощенска пратка, я отнася до подателя на такава, сливайки в едно фигурите на подател и получател на препоръчана пощенска пратка. Оспорва и извода на съда, че обработването на личните данни описани в жалбата на Я. Николов е извършено при наличие на условията, посочени в чл. 6, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) и в съответствие с принципите, визирани в чл. 5, § 1 от същия регламент. Сочи и, че не следва да се възприема извода на съда за създаване на неяснота при постановяване на сродни решения със становища на КЗЛД. Счита, че констатираното от КЗЛД нарушение е продължило в периода 21.02.2018 г. до 25.02.2019 г., когато е постановено решението, а вероятно продължава и към настоящия момент. Поради това сочи, че за санкционирането му следва да се приложи законът, действал към момента на постановяване на решението на КЗЛД, а именно ОРЗД. Нарушението е правилно квалифицирано, тъй като при постановяване на решението на КЗЛД е настъпила промяна в правната рамка в областта на защита на личните данни. По изложените съображения оспорва извода на съда за неправилна квалификация от страна на КЗЛД на нарушението. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди Решение № ППН-01-114/18 от 25.02.2019 г. издадено от КЗЛД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Гладникова. Ответникът по касация – "Български пощи" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Пчелинска и юрк. Маринов. Ответникът по касация – Я. Николов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени Решение № ППН-01-114/18 от 25.02.2019 г. издадено от КЗЛД съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори. Правилно е приложил релевантните правни норми. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По делото е установено, че производството по издаване на оспорения акт е образувано пред КЗЛД по жалба на Я. Н., вх. № ППН-01-114 от 22.08.2018 г., за това, че на 21.02.2018 г. при посещение в пощенски клон 1172 на "Български пощи" ЕАД, при подаване на препоръчано писмо с обратна разписка неправомерно са обработвали негови лични данни - ЕГН. Служителка изискала, като условие за изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка, съобщаване на ЕГН на Н., което записала в системата на дружеството. Установено е, че на проведеното на 16.01.2019 г. заседание КЗЛД, е приела проект за решение, в който жалбата се обявява за основателна и на основание чл. 58, § 2, б. "б" от ОРЗД се отправя официално предупреждение на администратора "Български пощи" ЕАД. Проекторешението е обективирано в протокол № 2/16.01.2019 г. Гласували са 5 членове на КЗЛД: за – 4, против – 1. На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 57, § 1, б. "е" от ОРЗД КЗЛД се произнася с Решение № ППН-01-114/2018 г. от 25.02.2019 г., с което жалба рег. № ППН-01-114/22.02.2018 г. подадена от Я. Николов срещу "Български пощи" ЕАД е обявена за основателна. На основание чл. 58, § 2, б. "б" ОРЗД за нарушение на чл. 5, букви "а", "б", и "в" ОРЗД, респ. чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, и 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), отправя официално предупреждение на "Български пощи" ЕАД за спазване на разпоредбите на ОРЗД при обработване на личните данни на физическите лица – податели на препоръчани пощенски пратки, и за съобразяване изискванията към тях с нормите на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), според който изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка не е обвързано с необходимост от вписване/регистриране на ЕГН в системата на дружеството. Решаващият съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – КЗЛД, в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЛД, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД с необходимия кворум и мнозинство, както и, че е спазена предвидената писмена форма, като актът съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, както и подписите на лицата, участвали в гласуването. Правилни са съображенията му, че е спазена процедурата по разглеждане на жалбата, като правото на защита на дружеството не е ограничено. Съдът намира, че в решението на КЗЛД са изложени бланкетни мотиви, защо Комисията е приела, че вписването/регистрирането на ЕГН на Я. Николов като подател на препоръчано писмо, се явява незаконосъобразно и непропорционално обработване на личните му данни. Не са посочени конкретни разпоредби от ЗПУ, според който изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка не е обвързано с необходимост от вписване/регистриране на ЕГН в системата на дружеството. Не са обсъдени твърденията на дружеството във връзка с чл. 43 и 44 от Общите условия с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи на "Български пощи" ЕАД и дали с оглед посоченото в тези текстове е налице неправомерно обработване на данните. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон и същите се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че не е налице извършено от страна на "Български пощи" ЕАД нарушение на ОРЗД. "Български пощи" ЕАД е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от ОРЗД. В чл. 6, § 1 от ОРЗД алтернативно са посочени условията, при които е допустимо обработването на лични данни на физически лица. Съгласно чл. 6, § 1, б. "б" ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор. В конкретния случай, отношенията между дружеството "Български пощи" ЕАД, от една страна, и ползвателите на услугите му, от друга, са гражданскоправни и се уреждат при общи условия, в които са разписани, както правата и задълженията на дружеството, така и правата и задълженията на потребителите – в случая това са Общите условия с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи. Съгласно Общите условия на договора с потребители на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД, подписване на индивидуални договори не е необходимо – чл. 10. Договорът се счита за сключен от момент на предаване на препоръчаната пощенска пратка в пощенската служба и с издаване на документ за платена цена на пощенска услуга – чл. 12. С подаването на пратката Я. Николов се е съгласил с клаузите на Общите условия и е сключил договор за универсална пощенска услуга. Правилно съдът е посочил, че съгласно т. 44, б. "и" от Общите условия при доставяне на препоръчани пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител. БП го връща на подателя като препоръчана пратка. Неоснователно в касационната жалба се посочва, че е неправилен извода на съда, че тъй като при връщането му на подателя, известието за доставяне на препоръчана пощенска пратка също представлява препоръчана пратка, за подателя е налице задължение – още при изпращане на препоръчаното писмо, да пише ЕГН. Както правилно е отбелязал решаващият съд разликата между услугите приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки /обикновена пратка/ и приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки с "препоръка" /препоръчана пратка/ се изразява в обстоятелството, че докато в първия случай потребителят на услугата има качеството на подател на пратката, то във втория случай освен качеството подател на пратка, потребителят придобива и качеството получател на препоръчана пратка, каквото всъщност е известието за доставяне. Поради това в момента на предаване на препоръчаната пощенска пратка в пощенската служба и с издаване на документ за платена цена на пощенска услуга, Я. Николов е придобил качество както на подател на препоръчаната пратка, така и на получател на препоръчана пратка - известието за доставяне – чл. 44, буква "и" от Общите условия с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи. След като същият е и получател на препоръчана пратка (известието за доставяне) той, в съответствие с чл. 43, б. "а" от Общите условия с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи следва да посочи ЕГН. Правилни са и съображенията на решаващия съд, че дори и да се приеме, че налице извършено от страна на дружеството нарушение, то неправилно така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 5, б. "а", "б" и "в" от ОРЗД. Съответен на доказателствата по делото е изводът му, че деянието е извършено на 21.02.2018 г., когато приетата за нарушена разпоредба не е била действаща. ОРЗД, чиято разпоредба е приета за нарушена в диспозитива на процесното решение, е действащ в Република България от 25.05.2018 г., съгласно чл. 99, т. 2 ОРЗД. За да се приеме, че едно деяние е нарушение, то трябва да е обявено за такова с действаща към момента на извършването му правна норма, която да е приета за нарушена. Поради това правилно съдът е посочил, че в случая извършеното нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова по действащите към момента на извършването му разпоредби. КЗЛД е следвало да приложи относимата към случая и действаща към 21.02.2018 г. разпоредба на ЗЗЛД. Доводът в касационната жалба, че констатираното нарушение е продължило в периода от 21.02.2018 г. до 25.02.2019 г., когато е постановено решението, а и вероятно продължава и към настоящия момент, не е подкрепен с доказателства по делото. В производството пред КЗЛД не са събирани доказателства в тази връзка, поради което този довод почива не предположения. Доказателствата по делото не обосновават извод за продължавано нарушение, поради което правилно съдът е извършил преценка за приложимата нормативна уредба към датата на извършване на деянието. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация – "Български пощи" ЕАД не претендира юрисконсултско възнаграждение, с оглед изричното изявление на юрк. Маринов в открито съдебно заседание на 17.02.2020 г., поради което такова не се присъжда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение