Решение № 6186 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Ц. В. Ц. от гр. Русе, за отмяна на влязло в сила Решение 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе по адм. д. 201/2022г., подадено чрез адв. З. Мустафова от Адвокатска колегия Русе. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на Ц. В. Ц. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 22-1085-000277 от 04.05.2022г. на Началник група в сектор Пътна Полиция към ОД на МВР Русе. Искателят претендира наличието на предпоставките на чл. 239, т. 3 от АПК, като иска да се отмени влязлото в сила съдебно решение и да му се присъдят направените в производството разноски. Ответникът Началник група в сектор Пътна Полиция към ОД на МВР Русе не взема становище по направеното искане, не се явява и в съдебно заседание. Върховният административен съд намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна и в предвидения по чл. 240 АПК срок за това. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.05.2022г. Началник група в сектор Пътна Полиция към ОД на МВР Русе издава срещу Ц. В. Ц. от гр. Русе ЗППАМ 22-1085-000277 от 04.05.2022г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно се отнема СУМПС на лицето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за това че на същата дата около 03:40ч. в гр. Русе е управлявал лек автомобил (идентифициран с марка, модел и рег. ) под въздействието на наркотични и упойващи вещества (амфетамин и метамфетамин), което е установено при проверка с техническо средство дрегер Драг Тест 5000. На същата дата на Ц. В. Ц. е издаден талон за медицинско изследване, като лицето е отведено в УМБАЛ Канев, където отказва да даде биологични проби за изследване. При тези обстоятелства на Цанков е издаден и АУАН сер. GA 669302 от 04.05.2022г. за нарушение по чл. 189, ал.2 от ЗДвП. На 17.05.2022г. Ц. В. Ц. от гр. Русе подава жалба срещу горепосочената ЗППАМ до Административен съд Русе, където е образувано административно дело 201/2022г. Същото приключва с Решение 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу процесната ЗППАМ като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване 18.07.2022г. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, поради наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания за това, които страната за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. Производството по чл. 237 от АПК е исково по своята същност и съдът е обвързан с правното основание на което се прави искането за отмяна. Същият не е задължен служебно да проверява наличието на предпоставките за отмяна по всички изчерпателно изброени основания в нормата на чл. 239 от АПК, а следва да извърши проверка за наличието само на онези предпоставки, на който искателят е основал претенцията си за отмяна. Противното би означавало съдът да се произнесе свръх петитум. Предвид, че с отмяна на съдебния акт се посяга на неговия стабилитет, недопустимо е същата да произтича на основание, различно от тези изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239, т. 1- 6 на АПК. Недопустимо се явява и разширителното тълкуване на така посочените основания. С процесното искане се претендира наличието на предпоставките по чл. 239, т.3 от АПК за отмяна на посоченото съдебно решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда две хипотези за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, в първата, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, а във втората ако съдебният акт е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят обоснова искането си с оглед наличието на влязла в сила Присъда 17/06.07.2023г. по в.н.о.х.д 380/2023г. на Окръжен съд Русе, с която е отменена Присъда 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд, постановена по НОХД 885/2022г. по описа на същия съд, с която подсъдимия Ц. В. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и вместо това признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, за това че на 04.05.2022г. в гр. Русе е управлявал л.а. Ауди А4 с рег. [рег. номер], след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин. Към искането са приложени заверено копие на Присъда 17/06.07.2023г. по в.н.о.х.д 380/2023г. на Окръжен съд Русе и Решение 16/09.01.2024г. по н.д. 750/2023г. по описа на ВКС, с което същата се оставя в сила. Настоящия състав на ВАС, с оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, счита, че не е налице основанието визирано в нормата на чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, ако е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доказателства за наличието на хипотезите на цитираната норма не са приложени. Съдебният акт чиято отмяна се иска, не е постановен въз онова на документ, който по надлежен ред да е признат за подправен, нито на отменената Присъда 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд. Следва да се отбележи, че нито административният орган издал оспорената ЗППАМ, нито съдът разглеждал жалбата срещу същата, не са се позовали в своите актове на посочената като отменена Присъда 9/25.01.2023г. на Русенски районен съд или на друг акт на съд или друг държавен орган, отменен по надлежния съдебен ред или пък на документ, който по надлежен ред да е признат за подправен, каквито хипотези урежда нормата на чл. 239, т. 3 от АПК. ЗППАМ 22-1085-000277 от 04.05.2022г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно се отнема СУМПС, е издадена с оглед изложените в същата фактически обстоятелства, които жалбоподателя не е оборил в съдебното производство. Сред тези обстоятелства не е наличието на предявено обвинение, по което същият в последствие е оправдан с влязла в сила присъда. Ето защо така направеното искане за отмяна на Решение 33 от 18.07.2022г. на Административен съд - Русе по адм. д. 201/2022г. на основание чл. 239, т.3 от АПК, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, състав на седмо отделение на Върховен административен съд,