Решение № 9463 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2018 г.

Решение № 9463 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Димитрова срещу решение № 3913 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8811/2017 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност, поради неправилно прилагане нормата на § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО във връзка с чл. 36 и чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът А. Христова, чрез адв. Стоянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Ответникът В. Христов, действащ лично и като ЕТ "В. Христов", чрез адв. Беров, оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу акт, който подлежи на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен по оспорване на настоящите ответници "мълчалив отказ" на главния архитект на Столична община да се произнесе по искане за издаване на виза за проектиране по заявление вх. № САГ17-ГР00-1391 от 26.06.2017 г., подадено от оспорващите в НАГ, СО и преписката е върната за произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените указания. След обстоен анализ на доказателствата е прието, че е налице мълчалив отказ по чл. 57 във вр. с чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като към момента на изтичане на 14-дневният срок /10.07.2017 г. / липсва произнасяне от сезирания орган, компетентен по реда на чл. 140 ЗУТ. Обстоятелството, че преписката е изпратена за произнасяне на главния архитект на район "Лозенец", СО е възприето като ирелевантно, тъй като това действие е извършено след формиране на мълчаливия отказ /на 12.07.2017 г. /, а делегирането на правомощия със заповед № РА50-395/14.06.2017 г. на главния архитект на СО, т. 7. 8 - т. 7. 13. не игнорира неговата компетентност. Кредитирайки изцяло приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, административният съд е извел решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесния мълчалив отказ, поради наличие на изискванията на чл. 140, ал. 2 във връзка с § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО. Така постановеното решение е правилно, обосновано и съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е установено, че по подаденото на 26.06.2017 г. заявление за издаване на виза за проектиране с вх. № САГ17-ГР00-1391 за УПИ ІІ-448, 449, кв. 187, м. "Лозенец ІІ част" по действащия ПУП от 1996 г. е формиран мълчалив отказ на 10.07.2017 г., поради което подадената на следващия ден жалба е процесуално допустима. Обстоятелството, че в последващ момент преписката е изпратена на главния архитект на район "Лозенец" по компетентност и за произнасяне във връзка с делегираните със заповед № РА50-395/14.06.2017 г. на главния архитект на СО, т. 7. 8 - т. 7. 13 правомощия не сочи на липса на мълчалив отказ, тъй като в 14-дневния срок за произнасяне от компетентния по силата на чл. 140, ал. 7 ЗУТ орган не са предприети каквито и да са действия по заявлението, а с делегирането не отпадат правомощията му - ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС. В тази връзка е и приложеното по преписката писмо изх. № САГ17-ГР00-1391/4/14.07.2017 г., с което главния архитект на СО, упражнявайки правомощията си по чл. 140 ЗУТ е дал указания на заявителите, въпреки, че преписката е била вече изпратена на главния архитект на района. Обосновани са изводите на административния съд и за материалната незаконосъобразност на отказа, тъй като от приетото без оспорване заключение на СТЕ се установява, че се касае за искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка изложените в касационната жалба доводи за липса на основанията за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ се явяват ирелевантни. Приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, регламентират издаването на виза за проектиране, която е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. Видно от заявление вх. № САГ17-ГР00-1391 от 26.06.2017 г. и мотивираното предложение към него, искането е за издаване на виза по ал. 2, чл. 140 ЗУТ, тъй като никъде в заявлението не е визирано, а също и в графичните материали към заявлението, че се касае за някои от посочените две изключение - не е заявено застрояване на имота, различно от предвиденото в действащия план от 1996 г., а също и промяна на разположението и конфигурацията на предвидената сграда по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Заявената виза е съобразена с параметрите по действащия ОУП. В тази връзка са обосновани изводите на административния съд за съответствие на исканата виза с действащия ПУП-ПРЗ от 1996 г. при съобразени показатели по действащия ОУП по реда на § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО. Безспорно е установено по делото, че действащият ПУП – ПРЗ за процесния УПИ ІІ-448, 449, кв. 187, м. "Лозенец ІІ част" е одобрен със заповед №РД-09-50-627/04.12.1996 г. на главния архитект на София като УПИ е отреден за "жилищно застрояване" със сигнатура "М+4+ТАВ" /магазини, четири жилищни етажа и таван/, а в графичната част е предвидено петно за застрояване с нанесени отстояния до страничните регулационни линии и до двете улици, включително и отстояния до близки съседни сгради и през улица, с параметри на застрояване както следва: плътност на застрояване -50%, свободна площ - 50% и коефициент на интензивност на застрояване - 3, 15. Съгласно действащия ОУП на Столична община, процесният УПИ попада в идентична устройствена зона "Жк" / жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване/ със следните устройствени параметри: плътност на застрояване - 40%, Кинт -3, мин. озеленяване - 40%, макс. кота корниз за жилищни сгради – 26 м. От изложеното следва, че несъответствието на ПУП с ОУП е само досежно параметрите на застрояване в частта на плътност и кинт /плътност от 50 на 40% и кинт от 3, 15 на 3/, които параметри, залегнали в ОУП са съобразени в графичната част и мотивираното предложение за издаване на визата, вкл. с предвиждане на 5 етажна сграда с височина 15 м. на място на предвидената по ПУП "М+4+ТАВ. " Следователно и при липса на промяна в предназначението, начина и характера на застрояване, правилен е извода на административния съд, че в случая намира приложение изключението, визирано в нормата на § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО – " Когато при свободно или при свързано застрояване между два урегулирани поземлени имота противоречието по ал. 3 се състои само в разлика относно показателите на застрояване, се прилагат показателите на застрояване, предвидени в общия устройствен план, без да е необходимо изменение на действащия план за застрояване". Предвид горното, обжалваното решение като постановено при липса на касационно основание на отмяна по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявените претенции за разноски от двамата ответници, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размерите по представените списъци по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, както следва: 500 лв – в полза на В. Христов, лично и като ЕТ "В. Христов", и 700 лв – в полза на А. Христова. Възражението за прекомерност по отношение адв. възнаграждение, заплатено от А. Христова се явява неоснователно, тъй като размера е близо до минималния такъв от 600 лв за този вид производства и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение