Решение № 10841 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Д. А., с [ЛНЧ], гражданка на Сирия, чрез процесуалния ѝ представител адв. Д. Райков от АК - Хасково, против Решение 5485/29.05.2025 г., постановено по адм. дело 1068/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, I състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2790/31.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът е постановил решението си при непълен aнализ на обстановката в Сирия. В тази връзка са изложени аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). Освен това според касатора не били съобразени предпоставките за приложение на хипотезата на принципа sur place по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ - опасения от преследване поради събития, които са настъпили след напускането на Сирия, тъй като от непрекъснато публикуваните в различни сайтове данни за актуалните събития в Сирия било видно, че ситуацията в държавата по произход на чужденеца оставала напрегната. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител главен юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя 2 броя справки за Сирийска арабска република с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2790/31.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Ш. Д. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След извършен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора, административният съд приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, като в него се сочели както фактическите, така и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място АС Хасково е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ш. Д. А.. Според съда правилно административният орган е преценил, че при проведеното с молителката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самата заявителка не е посочила конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена социална група. Нещо повече, чужденката изрично е посочила в проведеното интервю, че е напуснала Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната липсата на ток, вода и работа. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденката да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Наред с изложеното по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е анализирал доказателствата по делото, в т. ч. и представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., споделяйки изводите на органа, че въпреки усложнената обстановка в Сирия, ситуацията със сигурността е стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие, като не се установявало спрямо заявителката да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е също така, че принципът non refoulment (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, също не е нарушен, като при евентуалното връщане в Сирия на Ш. Д. А. тя би могла да води нормален начин на живот. На последно място било прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителката не са били посочени твърдения в този смисъл. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Ш. Д. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 14.10.2024 г. интервю освен войната същата сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия липсата на ток, вода и работа, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийската гражданка. Тя не е била заплашвана, върху нея лично не е било оказвано насилие, не е осъждана и не е била преследвана от официалните власти. Чужденката е напуснала Сирия доброволно, за да се засели другаде, водена от желание за промяна и причини от личен характер, което я прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Наред с това в настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на Ш. Д. А. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно административният съд е съобразил Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Ш. Д. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, представена под формата на справка в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самата Ш. Д. А. не е споделила конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността ѝ в Сирия. Изрично е посочила, че не е била жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу нея. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място предвид липсата на твърдения от страна на молителката за наличието на причини от хуманитарен характер или на твърдения членовете от семейството ѝ да са с предоставен хуманитарен статут - правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезите на чл. 9, ал. 6 и чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че правилно е приложен и принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща (refouler) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителката се завърне в родината си няма да са застрашени нейните живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2790/31.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Ш. Д. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,