Решение № 13375 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2013 г.

Решение № 13375 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ефоса Имунтиан, гражданин на Нигерия, е подал касационна жалба срещу решение № 2531 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 8620/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 597/10.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба вх. № 337 от 13.04.2009 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците Ефоса Имунтиан поискал да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган се произнесъл по молбата с решение № 72 от 18.09.2009 г., с което отказал да предостави статут. Решението било обжалвано пред съда, който отхвърлил подадената жалба. С последваща молба вх. № 224 от 09.02.2010 г. Ефоса Имунтиан отново поискал статут на бежанец. С влязло в сила решение № 168 от 13.04.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец. С трета молба вх. № 623 от 03.07.2012 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците, Ефоса Имунтиан поискал закрила по причина, че животът му е в опасност. След провеждането на две интервюта, в които не били констатирани нови обстоятелства за направеното искане, председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут с решение № 597/10.08.2012 г. От правна страна съдът приел, че отказът на административния орган по решение № 597/10.08.2012 г. е съобразен със закона. Според изложените мотиви, по отношение на оспорващия не съществували основания за прилагане статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като липсвали данни да е бил преследван или изложен на заплахи, отправени към живота и личността му в държавата по произход. В решението била извършена и преценка на ситуацията в страната и е бил споделен направения в административния акт извод, че няма пречки за завръщането на чужденеца в Нигерия, която той напуснал легално. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, като ги е анализирал подробно и е направил точни фактически и правни изводи при проверката на законосъобразността на административния акт. Съдът обосновано е преценил, че липсват данни за наличието на заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Твърденията на жалбоподателя, че е членувал в политическа партия и че при завръщането му в страната по произход можел да бъде арестуван и убит, не се подкрепят от данните по преписката. Търсещият закрила не е бил арестуван от властите на Нигерия и не е бил осъждан. Не са били посочени факти за осъществено спрямо него преследване. Установено е, че той легално е напуснал страната без да има проблем с официалните власти. Поради това касационната инстанция споделя извода на административния съд за липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец на Ефоса Емунтиан. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон с оглед на заключението, че не са налице нормативни основания за предоставяне на хуманитарен статут. Бежанската история не съдържа данни, според които чужденецът е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). При положение, че чужденецът не се позовава на факти, от които да се изведе съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), поисканата закрила не е необходима. В обжалваното решение е обсъдена възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е направил верен извод, че в държавата по произход на Ефоса Имунтиан няма ситуация на безогледно насилие, което да достига такава висока степен, че всяко гражданско лице да е изложено на риск от тежко посегателство само поради присъствието си там, което изключва прилагането и на това основание за предоставяне на статут. Постановеното от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд