Решение № 8809 от 22.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 182, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на А. Икономов, гр. Кюстендил против решение по т. 17.1. от протокол 24 от проведено на 22.06.2021 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е отхвърлена жалбата му срещу недопускането му до участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжност съдия в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол 12/13.04.2021 г. По наведени доводи за неправилност на отказ на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) обективиран в т.1 от обявения списък за допускане до конкурса за първоначално назначаване на длъжност съдия в административните съдилища от заседание на 14.06.2021г. Счита, че недопускането му до конкурса е в резултат на обръщението му към председателя на комисията. Ответникът СК при ВСС не взема становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение по т. 26. 1 от Протокол 12 от проведеното на 13.04.2021 г. дистанционно заседание на ВСС е обявен на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 от ЗСВ конкурс за първоначално назначаване и заемане на 31 длъжности съдия в административните съдилища, като съобщение за това е направено в ДВ бр. 32/16.04.2021 г. Със заявление рег. Индекс ВСС 7385/29.04.2021 г. жалбоподателят Икономов е подал заявление за участие в конкурса, като е представил документите, посочени в т. 26.2 от същия протокол. Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че Икономов има висше образование по специалността право, което е завършил на 2005 година, както и че е придобил юридическа правоспособност на 21.04.2005 г. Безспорно е установен и стажът му като адвокат за времето от 02.11.2006 г. до датата на подаване на документите за участие в конкурса - 29.04.2021 г. в размер на 14 години, 5 месеца и 20 дни. С оглед на така установените факти, при извършената проверка на документите по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК при ВСС със свое решение на проведеното на 14.06.2021 г. заседание по протокол 20 утвърждава списъците с допуснати и недопуснати кандидати в конкурса, като приема, че Икономов следва да бъде в списъка за недопуснати кандидати за участие в конкурса, тъй като по отношение на него не може да бъде издадено електронно свидетелство за съдимост, като излага мотиви за това, както и че кандидатът не прилага към заявлението си за участие в конкурса попълнен въпросник по образец, утвърден от Съдийската колегия на ВСС във връзка с притежаваните от него нравствени качества, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.181,ал.4,т.8 от ЗСВ. Представения от него документ съдържа отговори на въпросите на приетия от Прокурорската колегия на ВСС образец на въпросник. Решението на КАК е обжалвано от Икономов пред СК на ВСС, която с обжалваното пред настоящия състав решение е отхвърлена. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 от АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. На първо място макар и насочена срещу отказ на Комисията по атестирането и конкурсите обективиран в т.1 от обявения списък за допускане до конкурса за първоначално назначаване на длъжност съдия в административните съдилища от заседание на 14.06.2021г., жалбата на Икономов следва да се разгледа по реда на чл. 182,ал.6 от ЗСВ, тъй като е подаден в срока визиран в същата разпоредба, която рагламентира обжалването на решението на Съдийската колегия на ВСС, постановено въз основа на подадена жалба срещу отказа на Комисията по атестирането и конкурсите обективиран в обявения списъкза допускане до конкурса. Конкретни доводи в албата не са изложени. Жалбоподателят счита, е свидетелството за съмист не е сред изискумите документи за прилагане към заявлението за участие. Оспореният акт е издадена от СК при ВСС, която е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗСВ и е издаден в предвидената от закона форма същият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ и съдържа изискуемите в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, предвид липсата на изисквания извън посочените в чл. 34, ал. 3 от ЗСВ за неговата форма и същият е обявен на интернет страницата на ВСС на 25.06.2021 г. При постановяването на акта са спазени предвидените в чл. 182 административнопроизводствени правила. Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. Юридическата професия е от категорията на регулираните, като за заемането на длъжностите съдия, прокурор и следовател е необходимо лицето на първо място да е има висше образование по специалността Право, на второ да е преминало стажа, определен в този закон и да е придобило юридическа правоспособност, както и да отговаря на останалите изисквания, посочени в т. 3- 6 на цитирания текст. За заемане на длъжността съдия в административен съд кандидатът следва да има най-малко 8 години стаж, който по смисъла на чл. 164, ал. 8, предл. първо от ЗСВ е този, който е придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование. В тази насока следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от ЗСВ, предвиждаща, че завършилите висше образование по специалността Право придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно законодателят предвижда освен придобиване на образователна степен и допълнително условие за придобиване на стаж като юрист, а именно наличие на придобита правоспособност. В конкретния случай при извършването на служебната проверка по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗСВ, на обстоятелствата относно съдимостта на кандидата, е получена информация от Министерство на правосъдието, че за същия не може да бъде издадено електронно свидетелство за съдимост. Съгласно Наредба 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост електронни свидетелства за съдимост могат да бъдат издавани само на лица, за които не са издавани бюлетини за съдимост и за наложени административни наказания по чл. 78а НК. В тези случаи, свидетелство за съдимост се издава по общоустановения ред, като Икономов е уведомен за това, но не е депозирал свидетелство за съдимост, поради което Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС не може да извърши проверката по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗСВ на обстоятелствата относно съдимостта за този кандидат. Наред с горното, следва да се отбележи, че в основанието за недопускане до участие в конкурса е прието, че кандидатът не прилага към заявлението си за участие в конкурса попълнен въпросник по образец, утвърден от Съдийската колегия на ВСС във връзка с притежаваните от него нравствени качества, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 181, ал. 4, т. 8 от ЗСВ, а предоставеният от него документ съдържа отговори на въпросите на приетия от Прокурорската колегия на ВСС образец на въпросник. Това изискване също не е спазено от кандидата, поради което и законосъобразно не е допуснат до участие в конкрурса. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, тричленен състав