Решение № 835 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2012 г.

Решение № 835 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12757/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Груп Плюс" ООД, гр. София против решение по адм. д. № 1426/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяната му като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Жалбоподателят не е призован да участва в заседанието по делото. Дори да се приеме, че марката е ползвана от "Трейд Ко Груп" ООД, "Транс Сървис" ЕООД и правоприемника "Груп МТ" ЕООД, липсва лицензионен договор, в който се обективира съгласието по чл. 19 от ЗМГО на притежателя на марката. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответниците оспорват касационната жалба като неоснователна. Налице е реално използване на марката и тя е достигнала до потребителите. Практиката показва, че много от страните не вписват договорите, а го правят много по-късно след момента на тяхното подписване. Юрисконсулт Михайлова претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за Патентното ведомство. Ответникът Димитър Борисов Митов също оспорва касационната жалба и се позовава на чл. 42 от АПК, който допуска декларациите като доказателствено средство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение неоснователност на касационната жалба, тъй като е доказано използване на марката за услуги клас 39 и 42. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорено Решение № 291/5.10.2011 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство, с което e отхвърлено искането на "Груп Плюс" ООД за отмяна на регистрацията на комбинирана марка № 02031y GROUP Company, притежавана от Димитър Борисов Митов (заявена на 19.06.1992 г. със срок на защита 19.06.2012 г. - л. 27 от делото) на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗМГО за услуги клас 39 "превоз на туристи" и клас 42 "ресторанти, кафенета". Притежателят на марката е бивш съдружник в "Груп" ООД - Димитър Борисов Митов, видно от решение № 4/21.11.2006 г. по ф. д. № 2309/2003 г. по описа на СГС. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че марките са ползвани за услугите въз основа на съгласие и договори за възлагане на рекламни кампании. "Транс Сървис" ЕООД, впоследствие "Груп МТ" ООД е оперирало по маршрутна линия 47 по договор със Столична община в период от време, включващ релевантния от 10.08.2005 г. до 10.08.2010 г. Пак със съгласието на притежателя на марката, същата е ползвана върху обект в гр. Правец, регистриран от 2008 г. като кафе-аперитив. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото е приложена декларация за съгласие, нотариално заверена на 19.11.2010 г. (л. 52 от делото), т.е. след сезиране на Патентното ведомство на 10.08.2010 г. С тази декларация Димитър Борисов Митов в качеството си на притежател на марката дава съгласие Коста Александров Илиев да ползва марката в качеството си на собственик на търговските дружества "Трейд Ко Груп" ЕООД, "Груп МТ " ЕООД и "Транс Сървис" ЕООД. Основният въпрос по делото е дали нотариално завереното съгласие на маркопритежателя от 19.11.2010 г. изпълнява условието на чл. 19, ал. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Регистрацията на марката се отменя по искане на всяко лице, когато реално не е използвана от притежателя й или от друго лице, със съгласието на притежателя й. Разрешението за използване на марката е уредено в чл. 22, ал. 1 от ЗМГО с лицензионен договор в писмена форма, като условие за неговата действителност. Следователно предоставянето марката за реално използване става с писмен договор, който се сключва между притежателят на марката и лицето, на което се отстъпват правата по нейното ползване. Освен това договорът се вписва в Държавния регистър по искане на някоя от страните, предвид чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 590 от Търговския закон с цел неговото оповестяване. В случая няма такъв договор, а едностранно изявление на притежателя на марката, нотариално заверено на 19.11.2010 г. за целите на вече образуваното пред Патентното ведомство административно производство. Съгласието на притежателя на марката е елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО и липсата му в случая има за последица фактическо използване на марката от други лица, а не от притежателя на марката или от лице, на което той е предоставил това право по предвидения от законодателя ред. Писмената декларация от титуляра на марката не санира липсата на сключен лицензионен договор с търговските дружества "Трейд Ко Груп" ЕООД, "Груп МТ" ЕООД и "Транс Сървис" ЕООД, ползвали марката в различни периоди от време за различен клас услуги. След като марката не е ползвана реално от нейния притежател или от трето лице с негово съгласие повече от пет години от регистрация, е налице условието на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за нейната отмяна за услугите клас 39 и 42. Като е приел, че е налице съгласие по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗМГО първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в нарушение на материалния закон, касационно основание чл. 208, т. 3 от АПК. Решението следва да бъде отменено, по същество касационната инстанция следва да отмени Решение № 291/5.10.2011 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство в отхвърлителната част, като преписката следва да се изпрати на административния орган за уважаване на жалбата на "Груп Плюс" ООД и отменяне на регистрацията на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за услуги клас 39 и 42. Предвид изхода на спора е основателно и искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски в размер на 75 лева, представляващи държавни такси за двете инстанции. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение