Решение № 384 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2020 г.

Решение № 384 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова, от [населено място], [област] против решение № 16/1.06.2020 година, постановено по административно дело № 44/2020 година по описа на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 16/1.06.2020 година, по административно дело № 44/2020 година Административен съд – Русе е отхвърлил оспорването по жалба на Д. Иванова, от [населено място], [област] срещу Решение № 2153 – 17 - 95 от 23.12.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 6/прот. № 01421 от 6.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от [дата, месец, година] пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 205. 45 лева, като от 1.07.2019 г. пенсията е преизчислена на основание § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО на 217. 16 лева. Спорът между страните касае определения размер на пенсията. Касаторът развива доводи, че административният съд и пенсионните органи не са съобразили, че същият не е изчислен правилно на база общия осигурителен стаж от трудовата дейност в Република България и Израел. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателката е възникнало след навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 2 от КСО за 2018 г. – 61 г. 02 м. (навършени на [дата, месец, година]) и на основание придобит осигурителен стаж в Република България при условията на трета категория труд от 29 г., 08 м. и 19 дни и потвърден осигурителен стаж от Израел с формуляр - IL/BG5 с вх. № 2113 - 17 -2476#16 от 08 г. 07 м. за периода от 1.04.2001 г. до 31.10.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност (Спогодбата), ако лице има право на пенсия въз основа на осигурителните периоди, придобити само по законодателството на Република България, българската компетентна институция изчислява размера, като взема предвид единствено българските осигурителни периоди. На основание чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, когато осигурителните периоди, придобити съгласно българското законодателство, не са достатъчни за придобиване правото на българска пенсия (както е в конкретния случай), българската компетентна институция определя правото на пенсия, като взема предвид до необходимия размер осигурителните периоди, придобити съгласно израелското законодателство, доколкото те не съвпадат. Във връзка с преценяване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО само българският осигурителен стаж на жалбоподателката в размер на 29 г. 08 м. 19 д. от трета категория не е достатъчен. Поради това за право на пенсия от общо потвърдения осигурителен стаж 08 г. 07 м. в Израел пенсионните органи законосъобразно са зачели потвърдения израелски стаж до размера на минимално изискуемия за право на пенсия, който е 35 г. 06 м. за жени за 2018 г., а именно 05 г. 09 м. 11 дни. Доходът, от който пенсионният орган е изчислил индивидуалния коефициент на Иванова е за периода от 1.07.1991 г. - 30.06.1994 г. - брутно трудово възнаграждение 117 117. 00 лв. по издадено УП-2 № 92-19 от 8.01.2019 г. от "ДЗИ – Животозастраховане" ЕАД; за периода от 1.01.1997 г. до 18.11.2018 г., вкл. общо 30 153. 86 лв. по данни от осигурителна книжка от 1.07.1994 г., УП-2 № 1 от 11.02.2019 г. от ЕТ "Габровска-Л.", гр. Русе; УП-2 № 1 от 11.02.2019 г. от ЕТ "И. -Денчев", [населено място] и от данни от Регистъра на осигурените лица на НАП. Изчислен е претеглен коефициент на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 0. 674. На основание § 7в, ал. З от ПЗР на КСО е определен по-благоприятният размер за получаване, който е 217. 16 лв., считано от 1.07.2019 г. По делото е прието, неоспорено от страните заключение на вещо лице – икономист-счетоводител по назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, което е дало отговор на въпросите точно ли е определен индивидуалният коефициент, какъв е полагаемият се размер на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката, изчислен към [дата, месец, година], както и правилно ли е бил изчислен този размер от страна на пенсионните органи. Съгласно заключението, органите на ТП на НОИ – Русе правилно са изчислили индивидуалният коефициент – 0. 674, формираният размер на пенсията към [дата, месец, година] – 205. 45 лева, както и преизчисленият размер, считано от 1.07.2019 г., който е по-благоприятният размер – 217. 16 лева, определен с Разпореждане № 6/прот. № 01421 от 6.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Спазен е технологичният ред по чл. 70, ал. 3 и сл. КСО и са съобразени материалноправните основания по чл. 68, ал. 1-2 КСО. Преизчислението е станало в съответствие с разпоредбите на § 7в и § 7б, ал. 2 ПЗР на КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение