Решение № 3638 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2012 г.

Решение № 3638 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14160/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) Образувано е по касационна жалба от "Партнърс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Копривщица " № 36а, ет. 4 офис 7, представлявано от управителя Антон Тодоров, чрез процесуалния му представител адв. Кесов, против решение № 5142 от 01.10.2012 г., постановено по адм. дело № 11605/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на "Партнърс" ООД срещу решение № 282/19.09.2011 г. на председателя на Патентно ведомство, в частта му, с която е заличена регистрацията на марка с рег. № 58254 I PARTNERS, комбинирана за услуги от клас 35 на МКСУ "реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, разпространение на мостри, модели и образци", с притежател дружеството жалбоподател. В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на приложими европейски законодателни норми и на свързаната с тях съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) досежно критериите за преценка на вероятността от объркване на релевантните потребители при сходство между знаците и предлаганите услуги в обхвата на двете сравнявани търговски марки. Иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира направените разноски. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител - юрк. Филипова, в писмените си бележки застъпва становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението е постановено в съответствие с процесуалните правила при правилно прилагане на материалния закон. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна -"Партнерс Груп" ЕООД гр. Варна ул. "Презвитер Козма" № 4 ет. 1 офис 3, чрез процесуалния си представител - адв. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Партнърс" ООД, срещу решение № 282/19.09.2011 г. на председателя на Патентно ведомство, в частта му, с която е заличена регистрацията на марка с рег. № 58254 I PARTNERS, комбинирана за услуги от клас 35 на МКСУ "реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, разпространение на мостри, модели и образци", с притежател дружеството жалбоподател. Спорът по делото се свежда до въпроса налице ли е сходство между по-рано регистрираната марка "Партнерс Груп Partners Grup"- словна и процесната " I Partners"- комбинирана, сходни ли са услугите, за които те са регистрирани и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите. Съдът е постановил решението си при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон, като е приел за установено, че процесната марка е заявена за регистрация на 10.03.2005 г. за стоки и услуги в следните класове 16,38,40,42 в това число и клас 35 "реклама, управление на търговски сделки, търговска администрация, разпространение на мостри, модели и образци". Решаващият съд след като е обсъдил данните по преписката и изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО. Установил е, че в полза на молителя в административното производство е възникнало по-рано право върху марката за което страните не спорят, както и че е налице идентичност на част от услугите от клас 35 на МКСУ на атакуваната марка. Приел е, че има ясно фонетично, визуално и смислово сходство между процесната и по-ранната марка и съществуващите различия не са достатъчни, за да се преодолеят основните сходства във визията и семантиката на марките. Двете сравнявани марки при идентичността между услугите, за които се отнасят, са сходни до степен, която създава вероятност от объркване на потребителите, както и до възприятие, че двете марки произхождат от едно и също или свързани лица. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО е предвидено, че регистрацията на марка се заличава по искане на заинтересуваното лице, когато е регистрирана в противоречие с чл. 12 ЗМГО. Цитираната правна норма съдържа три предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Преценката налице ли е сходство между процесната марка и противопоставената по-ранна марка, при което съществува вероятност за объркване на потребителите изисква обсъждане на ефекта от възприемане на марката в нейната цялост, след анализ на основните й елементи - визуално, смислово и фонетично възприятие на марката като отличителен знак за определена стока или услуга. От материалите по делото, както и от заключението на съдебно-марковата експертиза е видно, че между двете търговски марки има сходство до степен, която създава вероятност от объркване на потребителите, тъй като услугите са предназначени за широкия кръг потребители и търговци, които са активни участници на пазара. Възражението на касатора, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон като при сравняването на марките е разделил двете марки на отделните им елементи и е придал на една от думите висока степен на отличителност и по този начин е мотивирал решението си за сходство, е неоснователно. Действително наличието на вероятност от объркване следва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, относими към обстоятелствата по делото. Цялостната оценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното и смисловото сходство на сравняваните марки следва да се извършва въз основа на общото впечатление, създавано от марките, като в частност се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. Начинът по който марките се възприемат от средния потребител има решаваща роля в цялостната оценка на вероятността от объркване. В контекста на вероятността от объркване преценката за сходство между двете марки не се ограничава до сравняването на един елемент от марка с друга марка, напротив сравнението изисква марките да се разгледат в цялост, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока или услуга. Това обаче не означава, че цялостното впечатление, създавано от потребителя от една, състояща се от няколко елемента марка, не би могло да бъде обусловено от един или от няколко от тези елементи. В този смисъл именно, открояващите се и отличителни елементи в марката са тези, които обуславят цялостното впечатление от дадена марка, поради което наличието на сходство между доминиращите елементи в двете марки обуславя и заключението за сходство между марките, разгледани в цялост. При анализ на знаците на противопоставените марки се установява, че думата "PARTNERS", предвид начина й на представяне и поставяне заедно с останалите елементи, има доминираща и отличителна роля и в двете марки. В настоящият случай, видно от материалите по делото сравняваните услуги са идентични и сходни в много висока степен, което се обуславя от еднаквото им естество, предназначение, един и същи кръг потребители и начин на пазарна реализация. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при преценката на сходство между сравняваните марки, комплексната оценка на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите и създава възможността потребителя да приеме, че услугите се предоставят от свързани лица. Сходството на основните доминиращи елементи на марките, както и идентичността на предлаганите услуги е основание за заличаване на по-късно регистрираната марка. Тълкуването на материалния закон, направено от АССГ по конкретния казус, е в съответствие и с практиката на Съда на Европейския съюз. Въз основа на гореизложеното постановеното решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ето защо същата следва да бъде уважена, а касаторът - осъден да заплати на Патентно ведомство сумата от 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение