Решение № 4716 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

18691/07.07.2020 г., предоставен на Агенция Митници с писмо рег. индекс 32-201378/14.07.2020 г., е установено, че няколко пратки на лимонена киселина (с декларатор Милки груп био ЕАД), оформени като внос с допълнителен код А999, със ставка на антидъмпингово мито от 42.7 %, са декларирани със занижени митнически стойности. По данни на китайските митници, предоставени на OLAF с писмо от 05.11.2019 г., декларираната стойност при експорта от Китай на стоката, посочена в MRN 18BG002005H0000170/05.01.2018 г. е 38 000 щатски долара, при декларирана цена на внос от 12 875 щатски долара; съответно на стоката по MRN 18BG002005H0006590/ 10.05.2018 г. декларираната при експорта стойност е 38 000 щатски долара при декларирана цена на внос 12 875 щатски долара. В подкрепа на това обстоятелство са и приложените по делото справки на китайските митнически власти с информация в таблична форма за декларираните стойности при износа на стоките от Китайската народна република. С оглед на тези доказателства съдът е приел, че митническата стойност не следва да се определи по метода на договорната стойност, а по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според АССГ в оспорения административен акт са посочени причините, поради които не са приложени методите по чл. 74, § 2 последователно по букви а) до г). Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 141, § 1 и легалните дефиниции на идентични стоки и сходни стоки , дадени в чл.1, § 2, т. 4 и т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че правилно са приложени от административния орган. Приложението на методите по б. а) и б. б) на чл. 74 § 2 е изключено от митнически орган след направена справка в митническата Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ІІІА). За идентични стоки не са намерени данни за стоки, произведени в същата страна, от същия износител, със същите характеристики, които да са еднакви във всяко отношение с процесната стока. Не са намерени и резултати за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, с подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираната стока, репутацията им и съществуването на запазена търговска марка като фактори, които определят стоките като сходни . По отношение на метода по чл. 74, § 2, б. в) от МКС съдът е посочил, че прилагането му изисква сравнение по единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Приел е, че законосъобразно е изключено прилагането на този метод поради липсата на база за сравнение за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително идентични или сходни стоки, в резултат на невъзможността да се установи идентичност или сходност на стоките. По приложението на метода на изчислената стойност по чл. 74, § 2, б. г) от МКС съдът е посочил, че изисква наличието на данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, информация за обичайната печалба и размер на общи разходи. В конкретния случай производителят не е под юрисдикцията на органите в страната на вноса и това ограничава използването на този метод като цяло. При липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, за опаковане, производствени и други разходи за преработка, методът се счита за неприложим. Когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена чрез прилагане на чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС, се прилага разпоредбата на чл. 74, § 3 МКС. Наличието на данни за износната цена на стоката, според съда прави приложим метода по чл. 74, § 3 МКС въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. По делото е представен Окончателен доклад по случай ОС/2017/0912 на Европейската служба за борба с измамите, който е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, има обвързваща материална доказателствена сила и съдържа данни за декларираната стойност на експорта от Китай в раздел "Прогнозно финансово въздействие на установените факти" (т.4). Съдът заключава, че митническите органи не са се отклонили от изискването да използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, съответната глава от Регламент (ЕС) 952/2013. Решаващият извод на АССГ е за законосъобразност на определената нова митническа стойност на процесната стока. Решението е неправилно. Съгласно чл. 70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МКС чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от МКС когато митническата стойност не може да се определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се основават на данните от окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите по случай ОС/2017/0912 със засегнато лице Милки груп био ЕАД и приложените по делото справки на митническите власти на Китайската народна република за декларираните стойности при експорт на лимонена киселина, според които декларираната митническа стойност на лимонена киселина монохидрат по двете спорни митнически декларации е занижена спрямо данните за експортната й стойност. Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на приложения от митническия орган метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в МКС методи за митническо остойностяване и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 така решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37. С протоколно определение от 29.04.2021 г. АССГ е задължил административния орган да представи справка за всички вносове на територията на страната за стока с тарифен код 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, CAS N 5949-29-1 с произход Китай за периода 05.10.2017 г. 10.05.2018 г., което е сторено /л. 221-224 от първоинстанционното дело, по MRN 18BG002002H0016997/, но справката не е обсъдена в решението. Защитната позиция на дружеството вносител е за наличие на внос на територията на страната на идентични или сходни стоки - лимонена киселина монохидрат CAS N 5949-29-1. Това обстоятелство е релевантно за преценката на съда относно материална законосъобразност на приложения метод за митническо остойностяване по чл. 74, § 3 от МКС, респ. за изключване последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от б. а) до б. г), но не е изяснено по делото. В подкрепа на този извод са приложените от касатора по реда на чл. 219, ал. 1 АПК митнически декларации за внос на лимонена киселина монохидрат от 2017 г., както и становището на директора на ТД Митница Варна, че данните за внос на стоки не са публично достъпни и такива може да предостави единствено Агенция Митници. Наред с изложеното по делото не е приобщена посочената в мотивите на оспорения акт справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА, с която митническият орган е мотивирал липсата на данни за идентични стоки и сходни стоки по смисъла чл.1, т. 4 и 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е изключил приложението на методите по чл. 74, § 2, б. а) - б. г) от МКС. Такава справка не е приложена в административната преписка. Само твърдението на органа, издал оспорения акт, за извършена справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА не е достатъчно да обоснове изключването на методите по чл. 74, § 2, б. а) - б. г) от МКС. Това твърдение подлежи на доказване от митническия орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. По тези съображения касационният състав приема, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което спорът не е изяснен от фактическа страна, което препятства преценката за законосъобразното прилагане на метода за митническо остойностяване по чл. 74 § 3 МКС, след последователно изключване на методите по чл. 74 § 2 б. а) - г) от МКС и съответства ли определената нова митническа стойност въз основа на експортната стойност на стоките и разходите за транспорт на целите на митническото остойностяване т.е. отразява ли реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита ли всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (арг. от цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-1/18, т. 22). Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на посочените по горе доказателства - справка в митническата Система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи МИС-ІІІА и справка относно деклариран внос на територията на страната за стоки с код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, CAS N 5949-29-1, с произход Китай за периода 05.10.2017 г. 10.05.2018 г. При постановяване на решението съдът следва да обсъди събраните доказателства и да извърши преценка по приложението на материалния закон като изложи мотиви законосъобразно ли са изключени от митническия орган методите по чл. 74, § 2, от б. а) до г) от МКС и законосъобразно ли е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС. По исканията на страните за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.