Решение № 228 от 1.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2013 г.

Решение № 228 от 1.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на В. Ц. Д. и К. Т. Д., двамата от [населено място], с искане на основание чл. 303 и сл. ГПК да се обезсили решение на Софийски районен съд, 51 с-в, от 10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 17058/2009 г., и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на депозиране на исковата молба. Молителката В. Д. твърди, че в заповедното и исковото производство е посочена като длъжник и ответник само тя, а не и съпругът й - вторият молител, а по силата на чл. 216 ГПК, той също е трябвало да бъде конституиран като ответник, в качеството му на "необходим другар" по дело, заведено от [фирма], [населено място], за установяване на дължимост на сумата от 3 587,26 лв. главница и мораторна лихва в размер на 1 244,58 лв., които искове са уважени до размер на 2 842,69 лв. главница и 616,10 лв. мораторна лихва, ведно с направените разноски с постановеното въззивно решение № 1371 от 29.02.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-"Г"въззивно отделение по в. гр. д. № 13280/2011 г. Молителите представят заверено копие от удостоверение за граждански брак. В съдебно заседание молителите поддържат молбата за отмяна. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], не е заявил становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Третото лице помагач [фирма] [населено място], не е заявил становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Молбата за отмяна е подадена от лице - К. Т. Д., което в разглеждания случай не е заинтересовано да търси отмяна на влязло в сила решение по дело, в което не е участвал. Това е така, тъй като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. Молителят К. Д. няма качеството "необходим другар" в никоя от проявните му форми - задължително или факултативно. Ищецът [фирма] [населено място] може да предяви иска си по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за стойността на неизплатена топлинна енергия срещу всеки от съпрузите или срещу двамата съпрузи заедно по силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, тъй като за задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно - чл. 36, ал. 2 СК. Силата на пресъдено нещо на постановеното установително решение не се разпростира спрямо неучаствалия по делото съпруг, тъй като предявяването на иска спрямо един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници, нито пък солидарният длъжник може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Ето защо, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,