Решение № 5805 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2011 г.

Решение № 5805 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Янка Герасимова Чеканарова и Стоян Георгиев Бояджийски срещу решение № 1438 от 10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 311/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена исковата им молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Разлог. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон и е налице и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - Община Разлог чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касаторите срещу Община Разлог за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева и по 2500 лева неимуществени вреди за всеки от тях, ведно със съответната лихва, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт - обявен за нищожен с Решение № 195 от 15.04.2010 г. по адм. д. № 628/2009 г. Твърдените имуществените вреди са настъпили от разходи по изграждане на съборената ограда - труд и материали, а неимуществените вреди вследствие на тежко понесените слухове, че са престъпници, тъй като са завзели общинско място. Съдът е приел, че исковата претенция не е доказана по безспорен и категоричен начин и е отхвърлил иска. Счел е, че не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно и пряка причинно следствена връзка с причинените вреди. Приел е, че оградата на ищците не е изпълнена в имота им, а на около 3 м от уличната регулация, с което са завзели общински имот и това е установено от назначената експертиза. Затова с писмо № 94-00-1490 от 30.04.2008 г. ищцата е била уведомена че следва да се премахне оградата. Именно това писмо е обявено за нищожно с решението по адм. д. № 628/2009 г. Прието е още, че оградата е подлежала на премахване, което са сторили самите ищци, още преди оспорване на административния акт като нищожен. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касаторите не е доказали по безспорен и категоричен начин претендираните от тях имуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и нищожния административен акт. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и е отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти и правилно е приел, че се касае за хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК, като в конкретния случай нищожността на акта е установена в отделно производство. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ и в тази връзка неоснователен се явява доводът за необоснованост на съдебното решение. Безспорно е установено, че с изграждането на оградата, касаторите са завзели общински имот. От доказателствата по делото се установява, че преди прогласяването на административния акт за нищожен оградата е била съборена от касаторите. Заключението на вещото лице е установило, че оградата се е състояла от дървени колове, изрезки от капаци и 5 колове, които са наковани с пирони, а имуществените вреди са в размер на 200 лв. В същия смисъл са и свидетелските показания, съгласно които оградата е могла лесно да бъде премахната и това е могло да се осъществи и от касаторите, каквото е и направено. Правилно съдът е приел, след като оградата е подлежала на премахване, то не може да се приеме, че за касаторите са настъпили търсените вреди от фактическото действие извършено от тях по премахването, поради порок на административния акт. Не са доказани и претърпени неимуществени вреди, каквито са изложени в жалбата - обиди, клевети, подигравки, накърнена чест, достойнство и добро име. Както се посочи предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърденията както в исковата молба така и в касационната жалба за клевети и обиди не са доказани по никакъв начин в хода на целия процес. Не е доказано и твърдението както в исковата молба така и в касационната жалба че вследствие на нищожния акт оградата е съборена от общинските служители и от това са произтекли вредите от 200 лева. Напротив твърдения на свидетелите сочат на обратното. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Наличието на нищожен административен акт не е достатъчно за да се ангажира отговорността на общината по реда на ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. Що се отнася до доводите относно собствеността на мястото което е било заградено от ищците и че същото все още не е отчуждено по съответния ред, то съдът в това производство не може да се произнесе. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,