Решение № 17178 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2013 г.

Решение № 17178 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Валери Пъшев Борисов, гр. Варна, ул. "Акад. Ф. Ив. Успенски" № 3 срещу решение № 7177 от 28.05.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1931/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Борисов срещу заповед № К-75 от 08.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът, като тълкувал произволно чл. 224, ал. 3 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 1 и чл. 225, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), не отчел, че проведеното дисциплинарно производство е нищожно. Излага подробно фактическата обстановка по делото, тълкува я в контекста на чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР и счита, че незаконосъобразно съдът ценил фактите по делото като не отчел кога е образувано досъдебното производство, по кой ред е образувано, какъв е законният повод и какви са достатъчното данни за образуването му. Отправя набор от въпроси: от какъв източник са предварителните данни - анонимен или явен; какъв е сигнала до директора на областната дирекция; срещу него ли е образувано производството; по повод на какво конкретно престъпление от общ характер или срещу неизвестен извършител е образувано; събирани ли са доказателства срещу него с цел повдигане на обвинение? На основата на отговорите, които счита, че фактите по делото дават на тези въпроси, прави извод, че е недопустимо, когато по досъдебно производство се събират доказателства с цел повдигане на обвинение, срещу него да се води и дисциплинарно производство и оперативна разработка. С оглед на това и поради нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 4 ЗМВР счита, че дисциплинарното производство е нищожно, поради което нищожна е и оспорената заповед.

Касаторът твърди, че съдът в мотивите си говори само за установеното от фактическа страна, което е едно типично обективно вменение, характерно за други времена и епохи. Сочи, че се намирал в изключително тежко психическо състояние, породено от здравословното състояние на родителите си, което обяснява и липсата на умисъл за използване на служебното положение с цел облагодетелстване. Счита, че е налице едно случайно деяние. Сочи, че от действията му не са настъпили общественоопасни последици, тъй като заредил служебния автомобил с гориво, което заплатил със собствени средства, както и реализирал икономии от гориво в рамките на календарната година. Касаторът твърди също, че съдът не отчел правилно значението на кадровата справка за двадесет и три годишната му служба в Министерството на вътрешните работи.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени като нищожна или незаконосъобразна оспорената заповед № К-75 от 08.01.2013 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Маргарита Сълова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. Не са налице твърдяните отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Катя Райкова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като обсъдил всички доказателства по делото и възраженията на страните, правилно приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Безспорно е установено, че касаторът извършил тежко нарушение на служебната дисциплина - използвал служебното си положение за лична облага, като деянието му станало обществено достояние. С това осъществил състава на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Валери Борисов бил служител на Министерството на вътрешните работи от 01.09.1989 г. От 30.08.2010 г. заемал длъжността началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна. От 01.05.2006 г. му била присъдена категория В - главен инспектор.

2. Във връзка със служебните си задължения Борисов използвал служебни автомобили, заплащането на зареденото гориво, за които правил с карта за безналично плащане.

3. Със заповед на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни, било образувано дисциплинарно производство, в хода на което било установено, че:

а) на 30.04.2012 г. в 14, 48 часа и на 31.05.2012 г. в 18, 53 часа на бензиностанции на "Лукойл - България" ЕООД, обект Б - 096, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" до бл. 109 на кв. "Младост", и обект Б - 029, находящ се в гр. Варна, бул. "Христо Ботев", преди Аспарухов мост, Борисов заредил 11 и 23 литра бензин в личния си лек автомобил марка "Мерцедес 200 Е", регистрационен № В 2552 СК, като заплатил горивото с карта за безналично плащане № 0102382681, предназначена за зареждане на служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с регистрационен № СА 8918 МР.

б) двете зареждания на личния автомобил били вписани в пътна книжка, серия ЕВ, контролен № 160756, като зареждания на служебен лек автомобил марка "Опел Астра", с регистрационен № СА 8918 МР, като количеството съответства по литри и по дати;

в) за заплащането на горивото били издадени фискални бонове с номера на транзакцията 0001388755 (за обект Б - 096) и 0003876359 (за обект - Б - 029), които са подписани от Борисов;

г) зарежданията с гориво на автомобила и заплащането на дължимите суми с карта за безналично плащане били заснети от охранителните камери на бензиностанциите и потвърдени от разпитаните служители в бензиностанциите;

д) по искане на Борисов било установено, че за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за служебния автомобил марка "Опел Астра", с регистрационен № СА 8918 МР, е налична икономия от 54 литра гориво;

4. Така установеното дисциплинарно наказващият орган квалифицирал като тежко нарушение на служебната дисциплина - използване на служебното положение за лична облага, като деянието е станало обществено достояние, и с него виновно са нарушени точки 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР.

5. За така установеното дисциплинарно нарушение дисциплинарно наказващият орган наложил на Борисов, на основание чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение.

6. В хода на съдебното производство Борисов представил писмени доказателства за здравословното състояние на родителите си, както и удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт, от което е видно, че баща му почнал на 02.05.2012 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Възраженията на касатора били обсъдени от дисциплинарно-разследващия и от дисциплинарно-наказващия орган, а исканите доказателства не били събрани поради обективна невъзможност - записи от охранителните камери на обект Б - 012, бензиностанция на "Лукойл - България" ЕООД, за посочените дати не били съхранявани. Приел, че по делото не са налице доказателства, които да установяват зареждане с гориво на служебния автомобил с представените по делото от касатора касови (фискални) бонове. Приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично сочи възможността за дисциплинарна отговорност независимо от възможността да се търси и друг вид отговорност. Съдът приел, че непосочването на точната нарушена разпоредба в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР в случая не е нарушение на материалния закон, тъй като деянието е описано точно и пълно от фактическа страна. Приел за недоказана твърдяната от Борисов липса на обществена опасност на деянието му поради извършеното зареждане с гориво на служебния автомобил с лични средства. Приел за неоснователно и твърдението за неценене от органа на кадровата справка на служителя. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата като неоснователна.

Този извод на съда е правилен.

При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора по релевираните отменителни основания спорът е досежно обосноваността на изводите на съда и приложението на материалния закон. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено и при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не сочи нито един довод в подкрепа на това твърдение.

Касаторът твърди, че съдът не ценил правилно доказателствата по делото, поради което фактическите му изводи са необосновани. Счита, че показанията на свидетелите Мариела Христова и Христина Каталиева - работещи на длъжност "касиер" в процесните бензиностанции, не доказват, че зареждането с гориво на 30.04.2012 г. и на 31.05.2012 г. е било на личен автомобил, тъй като са неточни и противоречиви. Този довод на касатора е неоснователен. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът не е направил фактическите си изводи за извършване на деянията на процесните дати само и единствено въз основа на показанията на двете свидетелки. По делото са събрани доказателства - от охранителните камери и касови документи за извършени плащания с карта за безналично плащане, които установяват по безспорен начин, че на 30.04. и на 31.05.2012 г. касаторът е заредил гориво в личния си автомобил, което заплатил със служебната карта.

Неоспореният снимков материал от охранителните камери доказва безспорно установяването от касатора на личния му автомобил на колонките за зареждане с гориво на двете бензиностанции на процесните дати и часове, а фискалните документи установяват безспорно заплащането на зареденото гориво от същите тези колонки със служебната карта на същите дати и часове. Т. е. налице са доказателства, които в своята съвкупност доказват деянието, което съдът приел, че осъществява състава на визираното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Показанията на свидетелките не влизат в противоречие с тези доказателства, а ги подкрепят. Поради това, дори и да има определени нюанси или неточности в показанията на Христова и Каталиева, показанията им са ценени в контекста на останалите доказателства по делото. Съдът направил своя извод на основата на съвкупната преценка на всички доказателства по делото и именно тази съвкупна преценка му дала основание обосновано да приеме, че на 30.04.2012 г. и на 31.05.2012 г. касаторът извършил деяния, които осъществяват фактическия състав на дисциплинарно нарушение.

Впрочем, видно от посоченото в касационната жалба самият касатор не отрича, а изрично признава действията си. В касационната жалба Борисов сочи, че "Съдът в мотивите си говори само за установеното от фактическа страна, т. е. само действията на Борисов, които той не отрича. " Следователно от една страна доказателствата по делото, в своята съвкупност, установяват извършването на твърдяното деяние, а от друга, то не се отрича от касатора. С оглед на това доводите му за противоречия в показанията на свидетелите и поради това недоказаност на деянието некореспондират със собствените му твърдения.

Касаторът твърди, че съдът не отчел, че дисциплинарното производство е нищожно, защото е проведено в нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 1 и чл. 225, ал. 4 ЗМВР. Касаторът счита, че дисциплинарно производство може да бъде проведено и дисциплинарно наказание може да бъде наложено само след като се установи с влязла в сила присъда, че извършеното представлява престъпление. Това твърдение на касатора не съответства на материалния закон. Дисциплинарната и наказателната отговорност са различни по вид отговорности, които се носят за различен вид правонарушения. Дисциплинарното наказание се налага за нарушение на установени в закона изисквания при и по повод изпълнение на служебните функции, а наказанието по Наказателния кодекс се налага за извършено деяние, което осъществява фактически състав на някое от предвидените в кодекса престъпения.

Член 224, ал. 3 ЗМВР изрично сочи, че държавните служители в Министерството на вътрешните работи носят дисциплина отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. За дисциплинарната отговорност е важно деянието на служителя да осъществява някое от предвидените в закон дисциплинирани нарушения. Дали то осъществява и престъпление е въпрос на наказателното, не на дисциплинарното производство. С оглед на това дали от касатора е потърсена и наказателна отговорност, и дали наказателното производство е приключило е ирелевантно за възможността дисциплинарно-наказващият орган да потърси дисциплинарна отговорност от служителя. С разпоредбата, на която се позовава Борисов - чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР, законодателят е определил изрично, че осъждането за умишлено престъпление от общ характер е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. В тази хипотеза самият факт на осъждането е приравнен на тежко нарушение на служебната дисциплина като законът не изисква деянието, с което е осъществено престъплението да реализира и фактическия състав на дисциплинарно нарушение. Това законодателно решение е в съответствие със законовото изискване за постъпване на държавна служба - чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Щом осъждането за престъпление от общ характер е пречка за постъпване на служба в Министерството на вътрешните работи, то и осъждането за такова престъпление по време на изпълнение на службата означава невъзможност за нейното по-нататъшно упражняване.

Законодателят не е обвързал възможността за търсене на дисциплинарна отговорност с реализирането на наказателна отговорност. Възможно е с деянието си служителят да е осъществил дисциплинарно нарушение, но да не е осъществил престъпление. Фактическите състави на дисциплинарното нарушение и на престъплението са различни. В случая съдът е приел за законосъобразен изводът на дисциплинарно-наказващия орган, че с действията си касаторът е извършил нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР. Това са неизпълнение на законови разпоредби и на разпорежданията на съответния ръководител - точка 1, и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - в частност правилата по точка 4, 7, 8 и 31. Четирите правила изискват от държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване.

Доказаното поведение на касатора е в нарушение на всяко едно от посочените правила. Извършеното е правонарушение, т. е. касаторът не е съобразил законността на действието. То не е действие, което пази доброто име на Министерството на вътрешните работи, напротив - то уронва престижа на ведомството, тъй като демонстрира (касаторът, видно от снимките от охранителните камери, е със служебната униформа, т. е. ясно и пряко е установима връзката му със службата) неспазване на ноторни правила - зареждането на гориво за личния автомобил със служебна карта. Доводите на касатора, че не била установена връзката между зареждането и заплащането със служебната карта, както бе посочено и по-горе, е неоснователен, тъй като съвпадението на часа на установяване на личния автомобил на касатора на колонката за зареждане с часа на заплащане със служебната карта на зареденото на същите тези колонки гориво, я установява еднозначно.

Действията на касатора по никакъв начин не насърчават гражданите да спазват закона и още по-малко представляват личен пример за това. Напротив - те показват, че самият държавен служител не спазва закона. А че деянията са използване на правомощия (правото да зарежда чрез служебна карта с безналично плащане) и служебното положение (възможността да ползва служебните автомобили и карти) с цел лично облагодетелстване е безспорна, тъй като зареденото гориво със служебни средства означава само и единствено лично облагодетелстване. Доводите на касатора, че в рамките на календарната година е реализирана икономия от гориво са ирелевантни за нарушението, тъй като няма нормативен акт, който да допуща служителите на Министерството на вътрешните работи да могат да компенсират зареждане на личните си автомобили със служебни карти чрез икономии на гориво.

Действията на касатора са в нарушение и на законови разпоредби. Съдът приел в мотивите си, че органът е допуснал нарушение като не е посочил точно нарушените законови разпоредби по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, но това нарушение не е съществено, тъй като подробно описаната фактическа обстановка дава възможност на касатора да осъществи ефективно защитата си и на съда - да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод, с оглед на доказателствата по делото, касационната инстанция приема за правилен, още повече че в документите, предхождащи издаването на оспорената заповед - становището по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР, обобщената справка, с която касаторът бил запознат в хода на дисциплинарното производство и по изложеното в нея представил възражения, са посочени и част от нарушените конкретни разпоредби.

Видно от изложеното доводите на касатора за нищожност на дисциплинарното производство и с оглед на това на оспорената заповед са неоснователни. Ирелевантни за правилността на обжалваното съдебно решение са въпросите, свързани с досъдебното производство. Няма никакво значение образувано ли е такова, по кой ред, срещу кого, какъв е законният повод и достатъчно ли са данните за неговото образуване. Още повече, че компетентен да даде отговор на тези въпроси е не дисциплинарно-наказващият орган, съответно съдът, а прокурорът и наказателният съд.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът извършил преценка само на фактическите действия, не и на субективната страна на деянието. Безспорно е, че за да е налице дисциплинарно нарушение е необходимо деянието да е извършено виновно. Съдът действително не е изложил мотиви за наличието и формите на вина на касатора, но характера на дисциплинарното нарушение сам по себе си демонстрира наличието на вина и то във формата на умисъл. Едва ли касаторът твърди, че може да се зареди личен автомобил със служебна карта, без да се съзнава противообществения характер на деянието и без да се предвиждат неговите общественоопасни последици от служител на Министерството на вътрешните работи още повече такъв, който заема експертна длъжност с ръководни и контролни функции по смисъла на чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Дали касаторът е искал настъпването на тези последици, за да бъде умисъла му пряк, или без пряко да е искал настъпването им го е допускал, за да бъде умисълът му евентуален, е безправно значение за наличието на субективната страна на деянието, защото и в двата случая то е виновно - извършено е умишлено, а в случая става въпрос за формално нарушение, при което законът не изисква настъпването на определи съставомерни последици, по отношение на които да се преценява вида на умисъла. Доводите на касатора, свързани със здравословното състояние на родителите му, касационната инстанция отчита в контекста на защитната му теза, но те не водят до извод, който да обоснове липсата на вина. Що се отнася до довода, че извършеното представлява случайно деяние той е повече от странен, тъй като "случайно" деянията са извършени в последния ден на два поредни календарни месеца, т. е. тогава, когато е ясна рекапитулацията по изразходваното гориво и наличния финансов ресурс по картата за безналично плащане. За да е налице случайно деяние, което изключва вината и дисциплинарната отговорност, следва лицето да не е било длъжно или да не е могло да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая, тъй като става въпрос за формално нарушение, касаторът не само е знаел забраната за неговото извършване - той изрично е бил запознат с нормативните документи, които регламентират ползването на служебните автомобили и служебните карти за безналично плащане, в т. ч. и със заповед № 957 от 08.07.2011 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, издадена на основание Инструкция за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на моторните превозни средства, инженерна и бойна техника в Министерството на вътрешните работи, рег. № I-83 от 31.08.1994 г., с която са определени водачите на служебни автомобили от сектор "Пътна полиция" - л. 83, 84 и 85 от дисциплинарното дело. Нещо повече, в качеството си на началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, той е имал и задължение да осъществява контрол по спазването на тази нормативна уредба от подчинените му служители като именно на него е възложен и контрола по изпълнение на заповед № 957.

Що се отнася до твърдението на касатора, че от деянието му не са настъпили общественоопасни последици, тъй като заредил служебния автомобил с гориво, което заплатил със собствени средства, както и реализирал икономии от гориво в рамките на календарната година, то следва да се посочи, че възстановяването на неправомерно ползваните служебни средства не означава липса на общественоопасни последици. Опасни за обществото са и другите последици от деянието - уронването на престижа на Министерството на вътрешните работи, демонстрирането на незачитане на законовите изисквания от държавен служител, който е оправомощен да следи за тяхното спазване, както и самия факт на използване на властта, която държавата е предоставила на държавния служител, за цели, различни от тези, които държавата допуска да бъдат постигани от упражняването на властта й.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи в подкрепа на това твърдение не сочи. При извършената проверка касационният съд не констатира допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът, след като установил фактите по делото, направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено искане от ответника и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Валери Пъшев Борисов да заплати на Министерството на вътрешните работи, юридическото лице, в чиято структура се намира дисциплинарно-наказващият орган, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, представляват възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението съдът следва да определи на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд