Решение № 5570 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 321/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Николова, чрез адв. М. Драгомирова, против Решение 209/28.11.2023 г. на Административен съд (АС) - Перник, постановено по адм. дело 174/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Драгомирова срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 21-1270-1/29.06.2021 г., издаден от главен експерт в дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Перник, потвърден с Решение 21/ММО-2689-1/05.08.2021 г., издадено от директора на дирекция МДТ при Община Перник, в частта му досежно установените задължения за ТБО за периода 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1 042,04 лева и съответните лихви в размер на 248,26 лева. С определение в закрито заседание от 20.02.2024 г. като касационен жалбоподател по делото е конституирана М. Драгомирова, в качеството ѝ на наследник на починалата в хода на касационното производство Н. Николова. М. Драгомирова поддържа изложените в касационната жалба съображения за неправилност на решението на АС Перник, излагайки идентични аргументи за постановяването му при съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място са наведени доводи, че по делото не са представени заповедите, указващи границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Наред с това е посочено, че липсват доказателства, че услугите са реално предоставени. Според касатора, освен представените договори, не били ангажирани други доказателства, установяващи фактическото престиране на услугите. В тази връзка са оспорени изводите на съда, че извършеното плащане на цената по договора и наличието актове за отчитане на извършената дейност могат да докажат реалното осъществяване на услугите. Нещо повече според касатора при първото разглеждане на делото дори не е доказано генериране на отпадъци, което по негово мнение изключвало дължимостта на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД. Претендира се и присъждането на разноски за касационната инстанция. Ответникът директор на Дирекция МДТ при Община Перник, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Обжалваното решение на АС - Перник е постановено в производство след отмяна с Решение 6079/07.06.2023 г. по адм. дело 5406/2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение, на Решение 46/07.04.2022 г. на АС Перник, постановено по адм. дело 414/2021 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Н. Николова срещу АУЗД 21-1270-1/29.06.2021 г., издаден от главен експерт в дирекция МДТ при Община Перник относно установените задължения за ТБО за периода 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 1 042,04 лева и съответните лихви от 248,26 лева, както и в частта на присъдените в полза на Община Перник разноски за сумата над 52,40 лева, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В мотивите на отменителното решение на ВАС са изложени съображения, че несъбирането на посочените от директора на дирекция МДТ при Община Перник в молба от 28.02.2022 г. доказателства за изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на постановения съдебен акт и връщането му за ново разглеждане при съобразяване на задължителните указания за събирането им. С решението си ВАС е оставил в сила решението на АС Перник, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Станойкова срещу АУЗД относно установения данък недвижими имоти (ДНИ) в общ размер на 363,56 лева и лихви от 94,59 лева, поради което посочената част не е била предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Николова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила При преценка за съответствието на АУЗД с материалния закон, съдът е приел на първо място, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства по отношение на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и сметосъбиране и сметоизвозване се обосновава извод за реално предоставяне на услугите от страна на Община Перник. Според съда от една страна това се доказва със сключените между възложителя - Община Перник и ДЗЗД Перник Комунал като изпълнител - Договор 173 от 28.10.2015 г. за предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия на урбанизираните територии на Община Перник, в това число снегопочистване, със срок на изпълнение 60 месеца; Договор 163 от 23.10.2020 г., сключен между общината и ЗМБГ АД за възлагане на обществена поръчка с предмет услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник със срок до шест месеца от датата на неговото сключване; Договор 63 от 25.04.2016 г., сключен между общината и Озеленяване и паркоустройство ООД с предмет: възлагане на обществена поръчка за текущо поддържане на общински озеленени площи на територията на град Перник със срок до 12.08.2017 г.; Договор 116 от 25.08.2017 г. и Договор 66 от 01.07.2019 г., сключени с ДЗЗД Обединение Еко Грийн Перник - за поддържане чистотата на обществените терени със срок от две години. От друга страна съдът е приел, че за доказване изпълнението по тези договори са представени множество доказателства, обективирани в писмо с вх. 1934 от 07.07.2023 г. и 8 броя приложения към него, а именно: копия на фактури, издадени от съответни доставчици в качеството им на изпълнители по горецитираните договори, платежни и съпроводителни документи, актове за завършване и заплащане на натурални видове дейности, констативни протоколи и месечни отчетни протоколи. На следващо място по отношение на компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за отпадъци, е прието, че в конкретния случай са налице достатъчно доказателства, установяващи реалното извършване на услугата - в това число: разрешение за ползване СТ-05-2612 от 29.12.2015 г. на строеж регионално депо за неопасни отпадъци - гр. Перник с обща площ от 140 дка, в землището на с. Люлин, Община Перник, местност Чокладиновец и Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци, а така също и Договор 119 от 31.07.2015 г. за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в региона на Перник, община Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включващ Клетка 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране. С оглед посочените факти, а също и въз основа на представените по делото платежни нареждания и протоколи за изпълнение, е прието, че услугата е била реализирана от страна на Община Перник, поради което за нея също се дължи заплащане на съответния размер такса от страна на данъчнозадълженото лице (ДЗЛ). На последно място е направен извод, че правилно, при съобразяване облагаемата основа - данъчна оценка за целия имот, а също и данъчна оценка на притежаваните от страна на Николова 3/4 идеални части, е определен размерът на дължимата от Николова ТБО, а именно: 1042,04 лева, от които по 265,88 лева за всяка от годините - 2017 г. и 2018 г., и по 255,14 лева за всяка от годините - 2019 г. и 2020 г., както и размера на съответните лихви - 248,26 лева. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и неоснователност на жалбата. Решението на АС - Перник е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В тази връзка със Заповед 1645 от 17.10.2019 г., Заповед 1738 от 30.10.2018 г., Заповед 1882 от 26.10.2017 г. и Заповед 2368 от 28.10.2016 г., и четирите издадени от Кмета на Община Перник, за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са определени: 1. Видът на предлаганите от общината услуги; 2. Честота на сметоизвозване; 3. Районите, в които ще се извършват само услуги по третиране на отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че доколкото от представените по делото доказателства - нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на съдебно решение по чл. 288, ал.2 ГПК, 151, том ІІІ, дело 1643/94 и удостоверение за наследници от 22.02.2022 г., е безспорно установено, че Николова е собственик на 3/4 идеални части от недвижим имот първи етаж от масивна жилищна сграда, построена в парцел ІV-ти, пл. 5487, в кв. 228 по плана на град Перник намираща се в централна градска част на град Перник, то същият не попада в предвидените в заповедите изключения. Предвид изложеното и доколкото общината е определила вида и границите, в които се предоставя конкретната услуга, където попада и имотът на Николова, за да възникне задължението за такса сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо наличието и на последната трета материална предпоставка, а именно фактическо престиране на услугите от страна на общината. В тази връзка по отношението на услугата сметосъбиране и сметоизвозване по делото са представени: 1. договори, сключени между Община Перник като възложител и различни изпълнители - ДЗЗД Перник Комунал и ЗМБГ АД. Сключените с тези изпълнители Договор 173 от 28.10.2015 г. и Договор 163 от 23.10.2020 г. са с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на Община Перник, като първият е със срок на изпълнение 60 месеца или общо - 5 години, а вторият със срок до шест месеца от датата на неговото сключване; 2. възлагателни писма; 3. актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане дейности по месеци съгласно двата договора; 4. актове за установяване на изпълнени услуги по месеци; 5. фактури. Настоящата съдебна инстанция счита, че така представените документи, в своята съвкупност, удостоверяват реалното извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване от изпълнителите ДЗЗД Перник Комунал и ЗМБГ АД по сключения с между Община Перник договори в района, в който се намира имота на Николова. На следващо място правилни са изводите на съда, че административният орган е доказал и предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Представени са: 1. договори, сключени между Община Перник и изпълнителите: ДЗЗД Перник Комунал, Озеленяване и паркоустройство ООД и Обединение Еко Грийн Перник ДЗЗД, съответно: Договор 173 от 28.10.2015 г. със срок на изпълнение 60 месеца или общо - 5 години и предмет: поддържане чистотата на .териториите за обществено ползване, при летни и зимни условия на урбанизираните територии на Община Перник, в това число снегопочистване; Договор 63 от 25.04.2016 г. с предмет: текущо поддържане на общински озеленени площи на територията на град Перник със срок до 12.08.2017 г., Договор 116 от 25.08.2017 г. и Договор 66 от 01.07.2019 г. с предмет: поддържане чистотата на обществените терени, и двата със срок от две години; 2. разрешение за извършване на различни видове дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; 3. възлагателно писмо; 4. приемо-предавателен протокол в изпълнение на възлагателно писмо; 5. протокол за установяване на действително извършени работи; 6. двустранно подписан протокол за установяване на извършването и разплащането на натурални видове дейности; 7. протокол за действително извършена работа; 8. месечен констативен протокол за установяване количествата на извършените дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; 9. фактура за извършено плащане; 10. платежно нареждане. Следва да бъде посочено, че така представените доказателства, видно от които услугата е била индивидуализирана, предоставяна ежемесечно в зависимост от сезона, необходимостта и съответната нужда, установяват по безспорен начин, че за процесния период поддръжката на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е била реално и редовно извършена. Наред с това правилен е изводът на първоинстанционния съд за дължимост и на компонентата от ТБО обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. По делото са представени множество доказателства, установяващи действителното предоставяне на услугата, а именно: 1. разрешение за ползване СТ-05-2612 от 29.12.2015 г. на строеж регионално депо за неопасни отпадъци - гр. Перник с обща площ от 140 дка, в землището на с. Люлин, Община Перник, местност Чокладиновец и Завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци; 2. договор 119 от 31.07.2015 г. за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в региона на Перник, община Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включващ Клетка 1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране; 3. платежни нареждания и 4. протоколи за изпълнение; 5. актове за установяване на изпълнени услуги; 6. констативни протоколи за изпълнени задължения съгласно Договор 119 от 31.07.2015 г. по периоди; 7. справки за количества отпадъци; 8. кантарни бележки; 9. фактури. Първоинстанционният съд правилно е анализирал така представените доказателства, в резултат на което е достигнал до обоснован извод, че по делото е доказано наличието на функциониращо депо за битови отпадъци, намиращо се в землището на с. Люлин, Община Перник, местност Чокладиновец и в завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци, и обслужващо територията на Община Перник въз основа на сключени с общината договори, което е единствената предпоставка за дължимост на ТБО по компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. При липса на касационни оплаквания по смисъла на чл. 218, ал. 1 от АПК решението следва да бъде оставено в сила и относно определения размер на дължимата ТБО. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - Перник е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,