Решение № 630 от 20.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 697/2010 г.

Решение № 630 от 20.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 697/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П.. Атакува се въззивна присъда № 251 от 27.09.10 г. по ВНОХД № 200/10 г. по описа на АС - гр. Велико Търново. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се присъдата да се отмени и П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмена защита. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата. Моли присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводите и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 57 от 27.0410 г., постановена по НОХД № 63/10 г., ОС - гр. Велико Търново е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, поради което го е оправдал на осн. чл. 304 НПК. С атакуваната въззивна присъда горната е отменена. П. е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата на м. април 2008 г. до 09.06.2009 г., в близост до крайпътно заведение "Бряста", намиращо се на главен път I-5, [населено място] - [населено място], като лице от състава на МВР - младши полицейски инспектор при РУ на МВР - [населено място], при повод изпълнение на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез заплашване свидетелката Т. Д., да извърши нещо противно на волята й - да му дава ежемесечно по 200.00 лв. и на 09.06.09 г. и причинил имотна вреда в размер на 200.00 лв., поради което и на осн. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 и чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. За настоящото производство е без значение: какви съдебни актове са постановени при предходно разглеждане на делото; какви мерки за неотклонение са постановени спрямо П.; какво дисциплинарно производство е проведено, съответно каква дисциплинарна отговорност е понесъл. От значение за касационното дело са: допуснати ли са съществени нарушения на процесуални правила; законосъобразна ли е присъдата; справедливо ли е наложеното наказание. В процеса на събирането и проверката на доказателствата, анализирани и от въззивния състав, не са нарушени процесуалните правила от окръжния съд. Не са налице обективни данни за нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Събрани са както разобличаващи /свидетелските показания на Т. Д., Ц. П., ВДС., заключението на съдебно-химическата експертиза/, така и оправдателни доказателства /приложеното по делото вещественото доказателство - тетрадка, показанията на съпругата на подсъдимия А. З./. Право на апелативния съд е било да кредитира първата група доказателства, като е изложил съображенията си за това си решение. Втората група е отхвърлена като нелогична, резултат на оправдателна версия и противоречаща на заключението на химическата експертиза за багрилния състав на химикалната паста, с която е вписана "вересията" на Д., между вересиите на други клиенти. Опровергани са обясненията на П. за липсата на контакти с пострадалата по телефона чрез използвани СРС и изготвените на тяхна база В., както и за "подхвърлянето" на белязаната сума пари в колата, които той не е пипал - чрез приетата химическа експертиза, установила следи по двете му ръце от химическата паста, с която са белязани банкнотите, конкретно описани и по серийни номера. При тези обстоятелства въззивната инстанция не може да бъде упрекната в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК. Пред настоящата инстанция се развива версията, че подсъдимият е дискредитиран от сводника на Д.. Такива факти не са приети от контролираните инстанции. Върховният съд не може да събира доказателства и да приема нови фактически положения. От друга страна, тя противоречи на обясненията на самия П., че той е искал да събере вересията от магазина на съпругата си. На трето място, такава версия не може да се възприеме само на базата на обясненията на подсъдимия, а следва да е подкрепена от съответни докладни записки до началниците на П., като полицейски служител, каквото доказателствено искане не е направено при разглеждане на делото. Във връзка с решението по правната квалификация на извършеното деяние, апелативният съд е изложил задълбочени мотиви. Законосъобразно е приел, че е осъществена заплаха, която в случая е била достатъчна по съдържание и интензитет да мотивират свидетелката да извърши предаването на инкриминираната сума. От друга страна, разпоредбата на чл. 214, ал. 1 НК не изисква заплахата да е от категорията на тази по чл. 213а, ал. 1 НК. Извършеното от П. деяние не е нито малозначително, поради което да не е обществено опасно, нито неговата обществена опасност е явно незначителна. Напротив, определеното му наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и по начина му на изпълнение е явно несправедливо, но поради липсата на съответен протест не може да бъде коригирано. При посочените съображения въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,