Решение № 14683 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2012 г.

Решение № 14683 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село", гр. София, срещу решение № 1355 от 13.03.2012 г. по адм. д. № 11274/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, дванадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Виолета Богданова Миронова, от гр. София, не е взела отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 1355 от 13.03.2012 г. по адм. д. № 11274/2011 г., Административен съд - София-град, първо отделение, дванадесети състав, е отменил заповед № 837 от 27.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село", гр. София, потвърдена с решение № РД 01-530 от 22.11.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. София и е върнал административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село", гр. София, за ново произнасяне по молба - декларация с вх. № СП-502-837 от 30.04.2010 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка със същата молба - декларация директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село", гр. София, се е произнесъл със заповед № 837 от 11.02.2011 г., която е потвърдена с решение № РД 01-172 от 24.03.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. София и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3 и 4 от ППЗСП. След отменителното решение на административен съд - София-град, административният орган в изпълнение на указанията на съда, е извършил нови действия по провеждане на социална анкета в дома на Миронова. Първото посещение е извършено на посочения в молбата - декларация адрес - на бул. "България" № 50. Тъй като лицето не е намерено, е поставено уведомление по чл. 27, ал. 3 ППЗСП. Миронова не се е явила в дирекция "Социално подпомагане - Красно село" в указания 3-дневен срок. Ето защо след изтичането му, на 21.10.2011 г., отново е извършено посещение. Лицето отново не е открито в дома му и е оставено второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекцията. Последния срок също не е бил спазен. Само на това основание и съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, социалният работник може да направи мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизнено важни потребности на лицата и семействата, може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От съдържанието на същия текст става ясно, че инцидентно възникналите потребности, изброени като здравни, образователни и комунално-битови, не са изчерпателно посочени. Ето защо законодателят е употребил и израза "и други жизнено важни потребности". Но несъмнено тези "и други жизнено важни потребности" трябва да са инцидентно възникнали. В тази връзка тълкуването на цитираната разпоредба, дадено от първоинстанционния съд, който разграничава другите жизнено важни потребности от инцидентния им характер, е неправилно. Във връзка с искането си за отпускане на еднократна помощ Виолета Миронова е посочила в молбата - декларация, че тази помощ й е необходима за заплащане на вода през м. февруари 2010 г. Тук следва да се припомни, че молбата - декларация е подадена на 30.04.2010 г. От приложената от кандидатката за социална помощ фактура № 0021122071 от 02.04.2010 г., издадена от "Софийска вода" АД става ясно, че задължението за заплащане на вода на Миронова е възникнало във връзка с жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Обеля 2", т. е. различно от това, което лицето е обитавало към момента на подаване на молбата - декларация и посочено в същата. От тази фактура също така се установява, че дължимата сума за м. април 2010 г. е 18,43 лв. като в тази фактура е отразено старо салдо в размер на 536,95 лв. върху което са начислени лихви. Следователно, в случая се касае до стари задължения на Миронова към "Софийска вода" АД, които нямат инцидентен характер към момента на подаването на молбата - декларация - 30.04.2010 г. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата касационна инстанция постановява решение по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,