Решение № 10507 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2017 г.

Решение № 10507 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол е подал касационна жалба срещу решение № 8439 от 30.12.2016 г. по адм. дело № 9748/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което по отношение на този орган, Б. С. С., Л. В. С. и А. В. С. е признато за установено, че правото на принудително изпълнение на заповед № РД-14-182/12.04.2007 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол се е погасило поради изтеклата петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Направени са оплаквания за недопустимост на решението и е поискано да бъде обезсилено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Б. С. С., Л. В. С. и А. В. С. не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед № РД-14-182/12.04.2007 г., издадена от заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол, оправомощен със заповед № РД-13-070/603.2007 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол, било разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ едноетажна постройка, изпълнена до съществуваща едноетажна масивна сграда /магазин хранителни стоки/, в южната част на УПИ 1Х-156, кв. 18 по плана на село К., община П., с административен адрес: ул. "С." № ..., извършен от В. Л. С. без необходимите строителни книжа и без съгласието на съсобствениците на имота. Заповедта влязла в сила на 14.08.2007 г. Съдът приел, че предявеният установителен иск е основателен, като се позовал на чл. 285, ал. 1 АПК, според който изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Съдът посочил, че по силата на наследствено правоприемство страни по изпълнението са ищците, спрямо които започнал да тече петгодишният давностен срок, считано от съставянето на протокол № БД-1728/18.05.2010 г. Тъй като не били предприети действия по принудително изпълнение, давностният срок изтекъл на 18.05.2015 г. Последвалите действия, насочени към принудителното изпълнение на заповедта с изпращането на покани за доброволно изпълнение № БД-1728-03-731/28.05.2015 г., връчени на 02.06.2016 г., били предприети след погасяване на правото на принудително изпълнение. Изпратените писма № БД-1728-07-155/04.12.2014 г. и № 6/15.01.2015 г. също не прекъсвали давността, тъй като не съставлявали действия по изпълнение. Административният орган не издал и постановление, с който възлага изпълнението на трето лице. По тези съображения административният съд уважил предявения установителен иск. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Предявеният иск няма характеристиката на иска по чл. 292 АПК, както е приел административният съд. Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК е задължението, което е предмет на изпълнение. Изтичането на давностния срок не погасява задължението, което може да се изпълни и доброволно, а правото то да бъде принудително изпълнено. Влезлите в сила индивидуални или общи административни актове са изпълнително основание. В случая изпълнително основание е влязлата в сила заповед № РД-14-182/12.04.2007 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол, с която се разпорежда премахването на незаконен строеж. Съгласно чл. 285, ал. 1 изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, освен ако специален закон предвижда друго. Погасяването на правото на принудително изпълнение се осъществява чрез възражение, направено в рамките на изпълнителното производство, както предвижда чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Поради липса на правен интерес, тъй като ищците разполагат с друг ред за защита, предявеният установителен иск е недопустим. С оглед констатираното отменително основание решението следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство. В полза на Дирекцията за национален строителен контрол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК Върховният административен съд