Решение № 9038 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2013 г.

Решение № 9038 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Жаклина Методиева Роячка против решение № 7026 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 6204/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 70 от 31.05.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), с което по отношение на нея е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като изводите на съдебния състав за наличие на конфликт на интереси са направени без доказателства в този смисъл и при неправилно тълкуване и прилагане на закона, поради това, че не е установен частния интерес и облагата, реализирани за служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на КПУКИ да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспореното решение № 70/31.05.2012 г. на КПУКИ е издадено от компетентния съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗПУКИ орган, в писмена форма и след производство, образувано и проведено съобразно изискванията на чл. 23 и чл. 26 от ЗПУКИ. Възраженията, свързани с нарушения във формата на акта са неоснователни. Решението е писмено и в него са изложени правните и фактически основания за издаването му. Описани са конкретни действия на жалбоподателката, доведи до нарушение на забраните по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ, уточнено е времето на извършването им, както и конкретните обстоятелства. С това изискванията на закона са спазени, а доводите на жалбоподателката, за липса мотиви не могат да бъдат споделени. Производството пред комисията е образувано по искане на жалбоподателката, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност (чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗПУКИ). Поведени са 4 заседания, на които са събрани доказателства и е изслушано лицето, заемащо публична длъжност, като му е осигурена възможност за възражения (чл. 26 от ЗПУКИ). Протоколите от заседанията на Висшия експертен екологичен съвет, в който са разгледани и одобрени доклади за оценка на въздействието върху околната среда, в чието изготвяне като експерт участва бащата на жалбоподателката Методи Роячки са представени от инспектората на Министерството на околната среда и водите при образуване на делото пред административния орган. Същите са представени на жалбоподателката, която изрично, преди проведеното изслушване, е заявила, че е запозната с приложените документи (протокол № 52/9.02.2012 г. и протокол № 54/16.02.2012 г. от заседанието на комисията). Освен това, както жалбоподателката сама признава пред комисията в заседанието на 16.02.2012 г., баща й е участвал като експерт в пет доклада за оценка на въздействие върху околната среда, които са одобрени от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ, както следва: два през 2009 г., два през 2010 г. и един през 2011 г. относно изграждането на хранилище за краткоживеещи, ниско и средно активни отпадъци, т. е. приетите за установени в административното производство факти не са оспорени от страната (протокол № 54/16.02.2012 г.). Поради което доводът на жалбоподателката, че част от доказателствата, събрани пред административния орган не са й били известни е неоснователен. Решението на комисията е постановено при условията, предвидени в закона - взето е на заседание, проведено с участието на повече от половината членове на колективния орган и с мнозинство от повече от половината членове с явно гласуване (чл. 22ж, ал. 2 от ЗПУКИ). В случая изискването на чл. 15, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Комисията на предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в редакцията до ДВ бр. 62/2012 г., предвиждащ тайно гласуване при вземането на решения по чл. 27 от ЗПУКИ, не може да намери приложение, тъй като текстът в тази част противоречи на нормата на чл. 22ж, ал. 2 от ЗПУКИ, според който гласуването е явно и на чл. 27 от закона, според който с тайно гласуване се вземат само решенията по ал. 3, когато се установява конфликт на интереси по отношение на председателя на комисията или неин член. Ето защо обстоятелството, че решението на комисията е взето с явно гласуване не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като законът е спазен, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно е и заключението на административния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, регламентиращи хипотезите, при които възниква конфликт на интереси. При правилно тълкуване на нормите на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8 във връзка с чл. 2 от ЗПУКИ съдебният състав стига до извода, че за да възникне конфликт на интереси и нарушение на цитираните текстове, следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, при изпълнение на задълженията си гласува (чл. 7, ал. 1) и участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции (чл. 8) в частен интерес, който може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му задължения. С оглед дефинициите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от закона, за понятията "частен интерес" и "облага" правилно е преценено, че в разглежданата хипотеза по отношение на Роячка е установено поведение в интерес на свързано с нея лице, водещо до облага от материален или нематериален характер. В случая е установено, че Жаклина Роячка, началник отдел "ОВОС и ЕО" в дирекция "Превантивна дейност" на Министерство на околната среда и водите, лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, като чл. на основния състав на Висшия експертен екологичен съвет на министерството участва в обсъждането, гласуването и приемането на решения, с които са приети доклади по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения: "Устройване на кариера за добив на строителни материали - варовици, доломити и пясъчници от находище "Целовижда", с. Опицвет", "Добив на подземни богатства индустриални материали от находище кварц - каолинови пясъци "Дар", гр. Каолиново; "Добив на строителни материали - диабази от находище "Тери", с. Сруидол; " Автомагистрала "Марица" от км. 2+900 до км. 73+320", в чието изработване в качеството на експерт по води и отпадъци участва баща й Методи Роячки. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че описаното поведение на Роячка е в нарушение на нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ, които забраняват на лице, заемащо публична длъжност, при изпълнение на задълженията да гласува, както и да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ дефинира като частен всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. Следователно, за да се приеме, че конфликт на интереси е налице следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност, участва в гласуването, подготовката, приемането и издаването на актове с цел създаване на условия за постигане на облага с материален или нематериален характер или с действията си по отношение на свързано с него лице да постави последното в по-благоприятно положение в сравнение с останалите, като му осигури подкрепа, предимство, избягване на загуба или неблагоприятно събитие и др. (чл. 2, ал. 3 отЗПУКИ). Не е необходимо облагата да е реализирана или реална, достатъчно е да е възможна. В случая правилно е преценено, че като чл. на Висшия експертен екологичен съвет с участието в гласуването, одобрението и приемането на решения, с които са одобрени доклади по ОВОС, в чието изработване като експерт участва нейния баща, свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, жалбоподателката действа в частен интерес, тъй като по този начин създава предпоставки баща й да бъде предпочетен пред други експерти в съответната област. Така за свързаното с жалбоподателката лице са разкрити по-благоприятни възможности за професионална изява, т. е. създадени са условия за получаване на предимство - облага по смисъла на закона, което обосновава частен интерес и съответно извода за конфликт на интереси. По тези съображения правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че решението на административния орган, с което по отношение на жалбоподателката е установен конфликт на интереси е постановено в съответствие с нормативната уредба. С това е постигната и целта на закона - да се създадат условия за предотвратяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности и да се осигури безпристрастно и обективно изпълнение на служебните задължения. Ето защо доводът на касационния жалбоподател за нарушение на целта на закона е неоснователен. Съображенията на касатора, свързани с липсата на реална облага в случая не могат да бъдат споделени. Облагата по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ може да не е настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с поведението на лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. В случая постановените с участието на жалбоподателката решения за одобрение на доклади по ОВОС създават предпоставки и възможност нейният баща да бъде предпочетен като експерт в изготвянето на подобни доклади, т. е. пряка последица от действията на жалбоподателката, действителна или възможна е осигуряването на служебна заетост за свързано с нея лице, а това обосновава наличието на реална или хипотетична облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ и частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за наличие на конфликт на интереси се обосноват от представените по делото доказателства. Представените протоколи от заседанията на Висшия експертен екологичен съвет към Министерство на околната среда и водите, проведени с участието на жалбоподателката, на които са одобрени доклади за оценка на въздействието върху околната среда на няколко инвестиционни предложения, в чието изработване участва като експерт бащата на служителката, както и обстоятелството, че тези факти се признават от Жаклина Роячка още в производството пред административния орган, мотивират състава на първоинстанционния съд да приеме, че действията на служителката по гласуване, подготовка и одобрение на тези доклади са в нарушение на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8 от ЗПУКИ. Това обоснова и крайният извод на съдебния състав за наличие на конфликт на интереси по отношение на лицето, заемащо публична длъжност. Поради всичко настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,