Решение № 9987 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2014 г.

Решение № 9987 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на Гергана Кънчева Парпарова против решение № 2516/18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1133/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания № 4995/07.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Пловдив, като неоснователна. В жалбата се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата, директор Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Пловдив чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Гергана Парпарова против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. № 4995/07.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., а именно по Схемата за единно подпомагане на площ /СЕПП/ и по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Парпарова общо заявление за плащания на площ УИН 16/150609/53925, като е кандидатствала за подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2009 г. Заявлението е прието, като отговарящо на всички нормативни изисквания. В хода на производството заявителя е уведомен за наличие на площи заявени повече от един кандидат, като от негова страна е налице отказ от установените застъпени площи. С оспореното писмо е отказано финансово подпомагане, като е прието, че са установени за подпомагане площи от заявените парцели, т. е. площи, които отговарят на изискванията за отпускане на помощта от 416.28 ха по СЕПП и 391.01 по СНДП. Поради констатирани несъответствия е възприета обща площ от 216.48 ха като недопустима за такова по СЕПП и 40.9 ха по СНДП. Разплащателна агенция при така възприетите като недопустими площи е приела процентно съотношение на недопустимата към установената площ 52%, при декларираната от бенефициента площ от 632.76ха. по СЕПП, а по СНДП 40.9%, при декларирана площ от 550.93. Недопустимата за подпомагане по СЕПП площ е посочена като площ, която кандидата не стопанисва, установена при извършена проверка на място, такава, за която е налице застъпване на площи, което не е отстранено, както и установена при извършени кръстосани проверки при пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Недопустимите за подпомагане по СНДП площи са установена също при проверка на място, кръстосани проверки и наличие на застъпени площи. Като краен резултат е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП при установени недопустими площи над 50%. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против уведомително писмо на директора Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Пловдив, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в надлежна форма и при правилно приложение на относимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. В решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел единствено възможните, логически обосновани изводи, съответни на съдържанието им, които мотиви настоящата инстанция споделя. Неоснователно се оспорва в касационната жалба извода на съда за неспазване на изискването за форма на оспорения акт, при твърдяна липса на фактически и правни основания за издаването му. Разплащателната агенция отказва плащане по СЕПП когато са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз - чл. 43, ал. 4 от с. з., като същите се установяват след извършени проверки на подадените заявления, предвидени в чл. 37 от ЗПЗП. Съответно, за да се постанови отказ или намаляване на размера на подпомагане претендиран по СНДП следва да са налице една или няколко от предпоставките на чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП. В случая, както по отношение на искането за плащане по СЕПП, така и по СНДП в оспореното уведомително писмо е налице надлежно изложение при какви по вид проверки - на място и административни е установена недопустимостта на площи заявени за подпомагане, съответно размера на установените застъпени площи, при посочване и на относимите законови разпоредби, налагащи намаляване или отказ на претендирания за плащане размер. Не е налице и никаква неяснота относно методиката, по която е определен размера на сумата подлежаща на изключване от плащания за бъдещ период при приложението на чл. 51 от Регламент 796/2004 г. Налице е необходимата пълнота на фактически и правни основания в оспорения акт. Невярно е твърдяното, че липсата на мотиви на акта произтича от указанията, дадени с решение на ВАС, с което е отменено предходно решение по същия спор. Обратното, в него изрично е прието, че доводите за немотивираност на административния акт са неоснователни. Фактите приети в оспорения акт са и доказани с допустими от закона доказателства. Твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното писмо са идентични с тези направени пред административния съд, подробно са обсъдени в обжалваното решение, като им е даден надлежен отговор, основан на установената по делото фактическа обстановка, при което не следва за се преповтарят. Правото на участие в административното производство на жалбоподателката не е ограничено в нито една негова фаза, от подаване на общото заявление до издаването на оспорения акт. Вярно е твърдяното в жалбата, че подаденото заявление от кандидата за подпомагане е прието без забележки. Но освен проверка за допустимост на кандидата, се извършва и такава за допустимост на заявените площи съгласно чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24, ал. 3, т. 2 от Наредба № 105 за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. В случая са извършени както административни проверки по чл. 24, ал. 2 от същата наредба от Разплащателната агенция, така и проверки на място, при които от оправомощени органи, по надлежния ред са установени площи, за които не се следва подпомагане, като с резултатите от тези проверки жалбоподателката е своевременно уведомена. Оспорения акт не съдържа и твърдяните установявания в него за поведение на бенефициента, въвело администрацията в заблуждение. Отказът за финансово подпомагане се основава единствено на това, че при извършените проверки са установени площи, за които не се следва подпомагане, което установяване е извършено с предвидените от закона проверки. Решението на съда като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение