Решение № 16852 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2012 г.

Решение № 16852 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Павел Кирилов Малинов, от с. Мало Бучино, Столична община, срещу решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник, бр. 60 от 07.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с номер по КВС - 013068, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален номер № 3879.88. Процесният имот е посочен под № 14 от Приложение 1, а именно като засегнат от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - главна разпределителна станция, където от него са одържавени 3. 351 дка /целият е 3. 961 дка/ Друга част от същия имот е посочен под № 14 от Приложение 1 - имот, засегнат от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод, отклонение за Перник - главна разпределителна станция, за одържавен 0.557 дка. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Георгиева, оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна срещу акт, който по принцип подлежи на съдебен контрол по АПК. Въпреки това жалбата, в частта й срещу определеното обезщетение за одържавения имот в размер на 3.351 дка, се явява недопустима по следните съображения: След предявяване на жалбата срещу административния акт и след образуване на съдебното производство по настоящото дело, но преди датата на първото съдебно заседание, Министерският съвет на РБ е приел последващо свое решение № 883 от 25.10.2012 г., с което в приложението по т. 1 от обжалваното решение на МС № 650/30.07.2012 г. се правят следните изменения: "т. 1 Част "Имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник- Главна разпределителна станция, пресичане при км. 5+055,92, землище с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721" се отменя. Предмет на обжалване е размерът на паричното обезщетение за отчуждената част от имот части от поземлен имот с номер по КВС - 013068, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален номер № 3879.68. Част от процесния имот е посочен под № 14 от Приложение 1, а именно като засегнат от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - главна разпределителна станция. Отмяната на отчуждаването на имота, чиято оценка се обжалва в настоящото съдебно производство, с последващо решение на същия административен орган преди отменената част на РМС № 650/30.07.2012 г. да е влязла в сила, може да се разглежда като оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156 от АПК, което от своя страна води като резултат до липса на предмет - липсва годен за обжалване административен акт. И при двете хипотези - т. 1 и т. 3 на чл. 159 от АПК жалбата се явява недопустима, като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. По искане на жалбоподателя бе допусната оценителна експертиза, извършена от вещо лице, което отговаря на изискванията за "оценител на имоти" по смисъла на § 2а, т. 3 ДР на ЗДС. От писменото заключение на вещото лице се установява, че в службата по вписванията по местонахождението на отчуждените имоти не са били сключени сделки за имоти в землището на с. Мало Бучино, поради което заключението е изградено на база Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които съответстват на характеристиките, изброени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС за пазарен аналог. От представените по делото първоначално и допълнително заключения, настоящият състав възприема, като меродавно допълнителното заключение, определящо равностойността на дължимото парично обезщетение, което възлиза на 471,41 лв. При така установените фактически обстоятелства и писменото заключение се налага изводът, че жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на съдебни разноски, каквито своевременно е поискал и чието реално плащане е доказано по делото. Предвид горното Министерския съвет на РБългария следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за съдебното производство, съразмерно, в размер само на 150 /сто и петдесет/ лева действително платени суми за вещо лице за първоначалната експертиза. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 3 от АПК и чл. 172 и сл. АПК, Върховният административен съд, трето отделение,