Решение № 206 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2009 г.

Решение № 206 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на МП - Пристанище център при Митница Бургас против решение № 337/30.03.2009 г. по адм. дело № 1183/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 997/06.06.2008 г. на началника на МП - Пристанище център при Митница Бургас в частта относно определената с решението лихва за забава, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането на сумата като неправилно. Решението е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 4402-0482/28.07.2008 г. на началника на Митница - Бургас. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на МП - Пристанище център. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отменил решение № 997/06.06.2008 г. на началника на МП - Пристанище център при Митница Бургас относно определената с решението лихва за забава, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането на сумата като в мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG001007Н0003470/31.07.2007 г. е оформен митнически режим внос с допускане до свободно обращение и крайно потребление на меден камък от Чили с изчислени митни сборове по фактура № 0269143/26.06.2007 г. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния камък по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Според съда неправилно в решението е посочено като основание за определяне на дължими лихви чл. 214 § 3 МК, който урежда компенсаторните лихви, а последните по чл. 519 § 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията са приложими при компенсаторни продукти, временен внос при режим активно усъвършенстване или временен внос, а не при процесния режим внос със допускане до свободно обращение и крайно потребление. Приел е също, че определянето на началния момент на лихвата от възникване на задължението е неясно и неопределено. Според съда възникналото допълнително задължение за внасяне на ДДС върху разликата в стойността на медния камък във финалната и в провизорната фактура е платено и поради това лихва не се дължи. Крайният извод на съда е правилен с редица допълнения. Съображенията относно неприложимост на компенсаторните лихви за процесните митни сборове на съда са законосъобразни. Неправилно съдът не е обсъдил чл. 59, ал. 2 ЗДДС и факта, че с решението на началника на Митница - Бургас по жалбата по административен ред е дадена друга квалификация на определените лихви - по чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 232 § 1 "б" МК, които уреждат законната лихва от датата на възникване на митническото задължение до деня на плащане на главницата на 20.06.2008 г. Правилно съдът е приел, че митните сборове по решението на началника на МП - Пристанище център са взети под отчет на 6.06.2008 г., както е отбелязано върху оспореното решение. На същата дата е изпратено писмо изх. № 997/06.06.2008 г. с приложено решение. В писмото дружеството е поканено да заплати определените митни сборове в 7-дневен срок от получаване на писмото. Последното е връчено на дружеството с обратна разписка на 11.06.2008 г. Плащането на дължимото ДДС е извършено на 20.06.2008 г. като не са платени лихви за забава за периода 19 - 20.06.2008 г. Седемдневният срок за плащане изтича на 18.06.2008 г. По чл. 232 § 2 б. "в" МК митническите органи могат да не събират лихва за забава, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява митническите органи да не събират лихва за забава, когато срокът за плащане бъде нарушен с пет дни, като преценката дали да приложат текста е оставена на тяхна оперативна самостоятелност. В случая не са изложени съображения защо не е приета приложимост на чл. 232 § 2 б. "в" МК и решението е незаконосъобразно в частта, с която са определени лихви за забава за 19 и 20.06.2008 г. в периода от изтичане на срока за плащане, даден с уведомлението на 18.06.2008 г. до действителното плащане на митнически сборове на 20.06.2008 г. Касаторът поддържа, че вносното митническо задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201 § 1 и 2 МК. Доводът е неоснователен, тъй като от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да е по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. В случая определеното с решение на началника на МП - Пристанище център допълнително митническо задължение е взето под отчет на 6.06.2008 г., даден е 7-дневен срок на дружеството да плати, който изтича на 18.06.2008 г., а митните сборове са платени на 20.06.2008 г. с два дни закъснение. Съдът като е отменил определените като дължими лихви от възникване на митническото задължение на 31.07.2007 г., когато е подадена митническата декларация, до плащане на сумата на 20.06.2008 г. е постановил правилно решение като краен резултат. Решението не следва да се отменя само в частта на мотивите. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба има право на разноски за тази инстанция в размер 246,43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,