Решение № 7147 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета по Устройство на територията - Община Русе против решение 6 от 09.01.2023 г., постановено по адм.д. 60/2021 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Дунав трейд ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отменя заповед РД-01-3608/16.12.2020 г. на зам. кмета на Община Русе, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на Дунав трейд ЕООД да премахне незаконен строеж Диагностичен сервиз, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.1048. 3 по КК на гр. Русе, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.8.1048 и ПИ с идентификатор 63427.8.213, за който няма отреден УПИ, в кв. 3008 Източна промишлена зона, гр. Русе. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като строежът не е индивидуализиран, а от събраните по делото доказателства не е установено, че разпоредения за премахване строеж е изцяло незаконен. Прави извод, че това нарушение води и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита на дружеството. По тези съображения съдът прави заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че процесният строеж не е индивидуализиран. В административният акт е разпоредено да се премахне Диагностичен сервиз, представляващ пристройка към съществуваща реконструирана сграда с нов общ покрив. От мотивите на акта и приложените в административната преписка доказателства се установява, че разпореждането за премахване касае, както съществуваща сграда, така и пристройка към нея с обща площ от 15/11 м., което е потвърдено и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Установено е, че за диагностичния сервиз е издадено разрешение за строеж за временен обект, представляващ пристройка към съществуваща реконструирана сграда с нов общ покрив и за обекта е издадено разрешение за ползване, като размерът на съществуващата сграда преди пристрояването е 15/6 м. В съдебно заседание, проведено по делото на 29.04.2021 г. процесуалният представител на административния орган заявява, че не е спорно, че първоначално съществуващата сграда е законна, но с извършеното преустройство обектът е един и временния строеж не може да бъде отделен от съществуващата сграда. Видно от приложеното по делото разрешение за строеж е, че същото е издадено за построяване на временен обект диагностичен сервиз, представляващ пристройка към съществуваща реконструирана сграда с нов общ покрив. Видно от приложения в настоящото производство протокол 1/03.01.1997 г. за определяне на строителна линия и ниво на строеж е, че такава е дадена за строеж на временен обект Диагностичен сервиз-пристройка към съществуваща реконструирана сграда, изготвена и окомерна скица на диагностичния сервиз, като пристройка към съществуващата сграда. С оспорената заповед е разпоредено премахване както на диагностичния сервиз, така и на съществуващата преди пристрояването сграда, за която не се твърди и няма доказателства да е незаконна или да е временна постройка. Обстоятелството, че е предвидено да се извърши реконструкция на съществуващата сграда като същата да се разшири за сметка на новопостроената част посока изток и да се изгради нов покрив над двете части сочи на издадено разрешение за строеж за пристрояване на съществуващата сграда. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е, че в архитектурната част на проекта ясно е видно коя е новоизградената част и коя е старата част, като конструктивно няма проблем да се премахне новоизградената част и обемът на сградата да се намали до размера на съществуващата в имота сграда. Ето защо се налага извод, че разпоредения за премахване строеж не е индивидуализиран, което обосновава издаване на административния акт в нарушение на материалния закон. В случая заповедта е издадена и в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като при липса на индивидуализация на незаконния строеж, с административният акт и неговото изпълнение ще се засегнат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Следователно като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Русе постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Русе да заплати на Дунав трейд ЕООД сумата 1250 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,