Решение № 6622 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2013 г.

Решение № 6622 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 329/10.01.2013 г. по адм. дело № 12777/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Веселин Велинов Велинов, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че дисциплинарното наказание законосъобразно е било отменено от тричленния състав на Върховния административен съд, съобразявайки влязлата в сила оправдателна присъда за Велинов и предвид припокриването му със състава по чл. 357, ал. 1 от НК. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е частично основателна. С решение № 329/10.01.2013 г. по адм. дело № 12777/2012 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил заповед рег. № К - 4379/3.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на инспектор Веселин Велинов Велинов, разузнавач V степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е съобразил решение № 12799/16.10.2012 г. по адм. дело № 9849/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение № 32 от 7.03.2008 г. по адм. дело № С-97/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Приел е, че с влязлата в сила присъда, обосновала производството по отмяна, е установено, че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати и при посочените обстоятелства Веселин Велинов не е съобщавал на трето лице класифицирана информация, представляваща държавна тайна и не е разяснявал на това лице способи и методи за оперативно - издирвателна дейност на ГДБОП. Задължителният характер на присъдата за административния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК) е обусловило извода, че наказаното лице не е извършило дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание. Същото не е нарушило задължението да защитава класифицираната информация от нерегламентиран достъп и да уведоми незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация (чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация) и не е допуснало разгласяване на поверената му служебна информация на трето лице (т. 52, пр. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал тричленният състав на Върховния административен съд във връзка със задължителния характер на присъдата досежно приложението на чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Тричленният състав на Върховния административен съд обаче не е отчел в наличната конкретика, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание са идентични с тези, послужили като основание за привличане на Велинов като обвиняем за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което оправдаването му по повдигнатото обвинение за това престъпление не обоснова извод за пълна липса на дисциплинарни нарушения. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че на 11.04.2007 г., 12.04.2007 г. и 29.05.2007 г. Велинов е разкрил на лице без достъп, класифицирана информация, обективирана в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП с гриф "поверително" и е разяснявал на това лице организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи от службите за сигурност и обществен ред, осъществявани чрез оперативно - издирвателна дейност - информация, представляваща държавна тайна съгласно Раздел II, т. 3 от Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Констатациите на комисията по провеждане на дисциплинарното производство, съдържащи се в становище рег. № 31-13316/16.07.2007 г., на които се позовал дисциплинарнонаказващият орган наред с горните фактически основания сочат и поддържани от Веселин Велинов нерегламентирани контакти и предоставяне на информация на Драгомир Михайлов Райкович като нарушение по длъжностната характеристика на служителя, утвърдена със заповед № АЗ - 8389/22.12.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР. Възприемането им от дисциплинарнонаказващия орган със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и квалифицирането им по чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи и т. 52, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, сочат отсъствието на пълна идентичност на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност с тези по реализираното наказателно преследване. В депозираното възражение срещу констатациите в административното производство наказаният служител е заявил: "Не съм провеждал каквито и да е телефонни разговори, с лицето - Драгомир Райкович, а между мен и него не са съществували каквито и да е отношения. Несъстоятелен, необоснован и неверен е изводът, съдържащ се в справката от проверката, че аз съм бил предоставял, служебна класифицирана информация на Драгомир Райкович, срещу заплащане". С присъда № 180/2.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 0152/2011 г. Софийският апелативен съд е отменил присъда № 2/21.01.2010 г. по НОХД № С-81 от 2009 г. на СГС в частта, с която Веселин Велинов е бил признат за виновен и го е признал за невинен в това, че като държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, разузнавач V степен в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Генерална дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР, през периода 11.04.2007 г. - 29.05.2007 г., при условията на продължавано престъпление, на три пъти е съобщавал на Драгомир Михайлов Райкович информация, поверена му по служба, съдържаща се в справка рег. № RB 20224-001-004/ р. 14-6988 от 11.04.2007 г. на ГДБОП, маркирана с гриф за сигурност "поверително" за провеждани от ГДБОП оперативно- издирвателни мероприятия във връзка с установяване участието на конкретни физически лица в производството и разпространение на хероин и е разяснявал на Райкович организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи и оперативно - издирвателни мероприятия от службите за сигурност и обществен ред, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивите на присъдата съдът е посочил, че в обсъжданите три телефонни разговора с Райкович жалбоподателят не е съобщил на събеседника си класифицирана информация, свързана с извършваната от ГДБОП дейност по разследване на конкретни лица за участие в производство и трафик на наркотици, както и такава, засягаща провеждани от дирекцията против Райкович оперативни мероприятия. Присъдата е потвърдена с решение № 87/19.05.2012 г. по КНД 86/2012 г. на Върховния касационен съд, в което касационната инстанция е приела, че апелативният съд "правилно е преценил, че подсъдимият е познавал Райкович и именно той е провел посочените три телефонни разговора. Това се потвърждава и от приетите по делото фоноскопски експертизи, които установяват идентичност на гласа на инкриминираните разговори, с други, за които е безспорно, че са водени от подсъдимия. " Така възприети фактите по спора сочат, че правната квалификация по чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е неналична по аргумент и след съобразяване на задължителния характер на присъдата от административните съдилища съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и в тази им част мотивите на тричленния състав се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил останалите фактически и правни основания, по които е издадена атакуваната заповед и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановявайки незаконосъобразно и необосновано съдебно решение. От приложеното по делото канцеларско досие на развилото се производство по отмяна на решение № 32 от 7.03.2008 г. по адм. дело № С-197/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение е видно, че е отменено само първоинстанционното решение, но не и решение № 105 от 7.07.2008 г. по адм. дело № С-75/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което то е било оставено в сила. Съдът по искането за отмяна не може да отмени служебно касационното решение когато такова искане не е било направено. Това обаче не е процесуална пречка за възобновяване на производството, защото в случая касационното решение е било потвърдително, т. е. правните последици са възникнали от първоинстанционното решение, което е съдебния акт по съществото на спора. За неговото действие касационното решение е само condition juris, затова няма самостоятелно значение и с отмяната му остава без предмет. Решение № 12799/16.10.2012 г. по адм. дело № 9849/2012 г. на Върховния административен съд има конститутивно действие. Правната промяна от отпадането на правните последици на отменения съдебен акт трябва да бъде зачитана от всички. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав и е трябвало да започне от процесуалните действия по събирането на новите доказателства. При разглеждането му са допустими всички доказателства - писмени или гласни, които са възникнали, открити или станали достъпни след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество преди влизането в сила на отмененото решение. Действието на решението по отмяната като процесуални последици не е идентично с това на касационното решение. Производството започва от оня момент, който е детерминиран от производството по чл. 239 АПК, т. е. в случая от първото разглеждане на спора в първоинстанционното съдебно производство. "Отмяната на решението възстановява висящността на делото в рамките на отменената част и спрямо лицата, относно които решението е отменено. Самото разглеждане става съобразно общите правила." (Българско гражданско процесуално право, 8-мо издание, София, 2006 г., проф. Ж. Сталев, с. 578). Отчитайки с оглед на гореизложеното, че настоящата инстанция се явява първа касационна инстанция предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не може да разгледа и реши спора по същество. Делото с оглед общите процесуални правила следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг тричленен състав на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,