Решение № 9423 от 10.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от юрк. Б. Згурева-Славчева, срещу решение 8060/29.12.2022 г., постановено по адм. дело 8784/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва правните изводи на съда за недоказаност на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред. Излага съображения, че констатациите в ревизионния акт (РА) по отношение на разполагаемите парични средства за данъчните периоди са в съответствие със събраните доказателства в хода на ревизията. Развива конкретни възражения във връзка с приетото начално салдо за 2012 г. и аргументите на съда да изключи от разходната част на паричния поток внесените парични средства по депозитна сметка на бащата - Й. Костов през 2012 г. Отправя молба за отмяна на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и потвърждаване на задълженията, установени с процесния РА в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 649,94 лв. за двете инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 42 лв. Ответната страна И. Костов, чрез процесуалния представител адв. М. Йорданов, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор и моли съдебния акт да бъде оставен в сила като правилен и обоснован. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА Р-22221718007367-091-001/18.02.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 1219/04.08.2022 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на определените по реда на чл. 122 и сл. ДОПК задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в общ размер на 5 249,70 лв. главница и лихви, както следва: за 2014 г. установен данък в размер на 13 890,29 лв. при внесен такъв в размер на 12 845,21 лв.; за 2015 г. данък в размер на 4 913,97 лв., при внесен в размер на 4 026,78 лв. и за 2016 г. в размер на 12 641,60 лв. при внесен в размер на 10 719,90 лв., ведно със законните лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия в хода на ревизията и установяванията на органите по приходите. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221718007367-020-001/03.12.2018 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-22221718007367-020-002/07.03.2019 г., издадени от М. Колева на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП София. Констатациите и предложенията за установяване на задължения от ревизиращия екип са обективирани е ревизионен доклад (РД) Р-22221718007367-092-001/31.07.2019 г. Ревизираното лице е подало възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е обсъдено и прието за неоснователно при издаване на РА. За съответните периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. И. Костов е местно за данъчни цели лице, задължено съгласно чл. 6 ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от източници в България и от чужбина. След преценка на събраната информация от задълженото лице, негови роднини, държавни органи и трети лица, ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и невъзможност облагането да бъде извършено по общия ред. При анализа на данните относно имущественото и финансово състояние на физическото лице за 2012 г. и 2017 г. не е установено превишение на извършените разходи над получените приходи. За останалите данъчни периоди в обхвата на ревизията са намерени превишения на разходите, които са описани подробно в констативната част на решението на горестоящия административен орган с 1219/04.08.2022 г. В последното е обосновано наличие на пропуски и несъответствия при анализа от ревизиращия екип на декларираните доходи и движенията по банковите сметки, които са отстранени с неговото издаване. След извъшена проверка първоинстанционният съд е потвърдил валидността на РА, приемайки издаването му от компетентен орган по приходите, в изискуемата форма и без констатации за допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, даващи основание за отмяна. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение за незаконосъобразност и е отменил РА в обжалваната му част. Решаващият съд е приел възраженията на жалбоподателя за основателни, като на първо място в тази насока са разгледани правилата на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК и формирането на основата за облагане с данък при явно съществено превишение на имущественото състояние над реализираните доходи и източниците на финансиране. Според мотивите в съдебното решение, органите по приходите неправилно са отказали да признаят декларираните като разполагаеми финансови средства пред Сметната палата през 2011 г. към началното салдо за ревизирания период 2012 г. и също така са отчели като разход депозираните средства в полза на неговия баща по банкова сметка в размер на 26 000 лв. От дадените обяснения при ревизията и посочените вносни основания от извлечението става ясно, че средствата представляват лични спестявания на Й. Костов, предадени на сина му предвид напредналата възраст и влошеното му здраве. За 2014 г. съдът е приел за основателно възражението срещу непризнаването на натрупания дебитен оборот по револвираща сметка при ДСК АД. В подкрепа на крайното си заключение за отмяна на РА, съдът е обобщил данните относно движението на салдата и паричните потоци на ревизираното лице, вледствие от което не се установява основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Заключението за незаконосъобразност на РА в обжалваната част е обосновано от съда в съответствие с установената фактическа обстановка по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като доказателствената тежест е разпределена правилно между страните в процеса. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са установени по несъмнен начин, което в случая не е изпълнено. Неправилното извършване ревизията по особения ред води до неприложимост на оборимите презумпции за вярност на фактическите констатации в РА и по чл. 123, ал. 1 ДОПК за наличие на облагаем доход при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Константна е практиката на ВАС, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване. Именно това положение е изведено аргументирано в мотивите от първоинстанционния съд и е спазено стриктно при решаването на спора по делото. Правилно е крайното заключение на съда за недоказаност на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Освен дискредитиращи твърдения във връзка с оценката на фактите, касаторът не сочи доказателства за противното. Неоснователно е оплакването, че декларираните пред Сметната палата налични средства в брой в размер на 10 000 лв. не следва да бъдат включени в началното салдо към 01.01.2012 г., тъй като се отнасят за 2010 г. (към 31.12.2010 г.) и до началото на ревизирания период е изминал значителен период от време. Поради това касаторът счита за установено използването на сумата за покриване на текущи разходи за издръжка на ревизираното лице и неговото семейство. По аналогични съображения се поддържа, че внесената от ревизираното лице през 2012 г. в депозитна сметка на името на баща му - Й. Костов сума в размер на 26 000 лв. следва да се включи в разходната част на паричния поток за съответния период. Ревизиращите не са изследвали подробно фактите и обстоятелствата в тази насока (видно от изводите в р. IV от РД), като освен това липсва правна и житейска логика отношенията в случая да бъдат уредени по формален начин. Аргументи за това не могат да бъдат извлечени и от разпоредбата чл. 57, ал. 4 ДОПК, както твърди касаторът, единствено предвид свързаността между лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. а ДР ДОПК. В случай, че по делото бе доказано несъмнено поне едно от основанията за преминаване към облагане по аналог, оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК е приложима именно по отношение на фактическите констатации на органите относно декларираните източници на доходи и разполагаеми средства при И. Костов за ревизираните периоди съгласно чл. 124, ал. 3 ДОПК. В хода на процесната ревизия са направени единствено предположения за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, които не са доказани по реда и с допустимите способи в данъчния процес. В противоречие с принципите на обективност и служебно начало, уредени в чл. 3 и чл. 5 на ДОПК, е въз основа на индиции да бъде допуснато отклонение от правилото доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния РА. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна И. Костов, следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв. за касационното производство, съгласно представените фактура от 09.02.2023 г. и извлечение от банкова сметка от 16.02.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,