Решение № 11171 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2019 г.

ВАСV отделение20.08.2020 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5273 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 11966/2018 г. на Административен съд – С. град и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Йоки 2016" ЕООД срещу заповед № 03-РД/2618 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020, мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" с ИД № на проекта 08/04/1/0.0.0438, на стойност 1 909 170 лв., подадено от "Йоки 2016" ЕООД, представлявано от управителя Й. А.. ОСЪЖДА "Йоки 2016" ЕООД да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата 16029,80 лв. разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11171 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 5273 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 11966/2018 г. на Административен съд – С. град.

С обжалваното решение Административен съд – С. град е отменил заповед № 03-РД/2618 от 27.06.2018 г. на изпълнителни директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020, мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" с ИД № на проекта 08/04/1/0.0.0438, на стойност 1 909 170 лв., подадено от "Йоки 2016" ЕООД, представлявано от управителя Й. А..

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспорената заповед не отговаря в цялост на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК и е издадена в противоречие с материалноправните изисквания. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че дружеството безспорно е доказало наличието на минимален стандартен производствен обем (СПО) в размер на 8000 евро и е изпълнило условията по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 година. Намира, че съдът е достигнал до този извод при погрешно интерпретиране на фактическите обстоятелства и правното значение на сключения между страните – "Бизнес парк М." ООД, в качеството на възложител и "Йоки 2016" ЕООД, в качеството на изпълнител, договор за изработка, по силата на който оспорващото дружество е отглеждало патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект, регистриран на името на "Бизнес парк М." ООД. В тази връзка възразява по даденото от съда тълкуване и прилагане на релевантните разпоредби от Закона за животновъдството - чл. 13 и сл., и Закона за ветеринарномедицинската дейност – чл. 137, ал. 6, и изведеното заключение, че след като животновъдният обект е регистриран по съответния ред от възложителя по договора, не е необходимо и изпълнителят да се легитимира като ползвател на съответното правно основание на същия обект, за да отговаря на условието по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 година. На следващо място намира за неправилни изводите на съда, че не е доказано наличието на изкуствени условия по смисъла на чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. с цел поучаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените в наредбата максимални размери, т. к. инвестиционните намерения на "Йоки 2016" и на кандидатите "Максит" ЕООД, "Венстара" ЕООД, "Диво Ко" ЕООД и "Евробърд" ЕООД са еднотипни и ще се реализират в съседни имоти, собственост на трето лице. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че липсват доказателства жалбоподателят (сега касационен ответник) да е предприел действия, които да му осигуряват предимство пред останалите кандидати. Поддържа, че установените в тази насока фактически обстоятелства в административното производство, потвърдени от изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, сочат, че изброените предприятия не са независими, а имат общ проект и/или действат като подставени лица за получаване на финансиране на един общ проект, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ установените в наредбата максимални размери. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени решението на административния съд и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба.

Ответникът по касационната жалба – "Йоки 2016" ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да остане в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото:

"Йоки 2016" ЕООД е подало заявление ИД № 08/04/1/0.0.0438 от 28.11.2016 г. за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" за финансиране на проект: "Закупуване на съвременно оборудване във ферма за патици" в с. Ц., област Д., на обща стойност на заявените за финансиране разходи в размер на 1 909 170 лева. Заявлението е подадено в рамките на периода за прием на заявления по мярката от 26.10.2016 г. до 07.12.2016 г., определен със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Към заявлението е приложен бизнес-план, три оферти и договор за доставка и монтаж на оборудване за птицеферма на обща стойност 1 909 170,00 лв. без ДДС.

З. доказване на съответствието с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. дружеството – кандидат е представило също договор за изработка от 07.10.2016 г., сключен между "Бизнес парк М." ООД - възложител и "Йоки 2016" – изпълнител. Предмет на договора е изпълнителят да отгледа 700 бр. патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект номер 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк М." ООД, с идентификатор 47086.608.2 в землището на с. М., община М., обл. П..

С уведомително писмо с изх. № 01-2600/7399 от 04.12.2017 г. на Д. фонд "Земеделие", изпратено на основание чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., жалбоподателят е уведомен, че при извършена проверка на подаденото заявление са установени нередности на документи, непълноти и неясноти и са дадени подробни указания за изпълнение на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност. От кандидата са изискани обяснителна записка по какъв начин е изпълнил изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, кои са наетите помещения от животновъден обект № 4137-0362, разходно-оправдателни документи, свързани със закупуването, отглеждането и реализацията на патиците - договори, фактури, платежни нареждания и транспортни листове за транспорт на отгледаните животни, в съответствие с Раздел IV "Транспортиране на животни" от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

С писмо вх. № 01-2600/7399 от 08.12.2017 г., управителят на "Йоки 2016" е представил изисканите документи и е дал пояснения във връзка с животновъдния обект, където отглежда патици. Приложени са фактури, ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни, споразумителен протокол за насрещни вземания отчет за приходите и разходите и годишна данъчна декларация за 2016 г.

В представената от кандидата декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството, към датата на подаване на заявлението за подпомагане ИД № 08/04/1/0.0.0438 от 28.11.2016 г., е посочено, че в стопанството се отглеждат 600 бр. патици, които съгласно представените анкетни формуляри са в животновъден обект № 4137-0362. Посоченият в анкетната карта животновъден обект е регистриран на "Бизнес парк М." ООД. Представен се отново договор за изработка и анекс към същия.

По преписката е приложено писмо вх. № 01-1200/727 от 18.05.2018 г. от ОДБХ – П., с което е предоставено становище по случая, като в същото е посочено, че дружеството "Йоки 2016" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ – П. и съответно не подлежи на официален контрол, позовавайки се на разпоредбата на чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството.

С оспорената заповед № 03-РД/2618 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансиране на заявление за подпомагане по ПРСР 2014 – 2020 г., мярка 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" с ИД № на проекта 08/04/1/0.0.0438, на стойност 1 909 170 лв., подадено от "Йоки 2016" ЕООД.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че предмет на инвестиционното намерение на кандидата с наименование "Закупуване на съвременно оборудване във ферма за патици" в с. Ц., обл. Д., включва разходи за закупуване на технологично оборудване и е с обща стойност на заявените финансови разходи от 1 909170,00 лв. без ДДС. С. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., към датата на подаване на заявлението за подпомагане, минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство на кандидата трябва да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Изискването се доказва с:

  1. регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или
  1. документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или
  1. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване.

В представената от кандидата декларация за изчисляване на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за подпомагане е посочено, че в стопанството се отглеждат 600 бр. патици в животновъден обект 4137-0362. Посоченият животновъден обект е регистриран на името на "Бизнес парк М." ООД.

Административният орган е приел с оглед представените документи от кандидата, че дейността на дружеството включва не само предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на продукция, от което следва, че договорът, на който се позовава оспорващият, е за покупко-продажба. В този случай "Йоки 2016" ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл. 137 ЗВМД. Позовал се е становището на ОДБХ – П. и е приел, че в периода, в който дружеството твърди, че е реализирало приходи от продажба на патици, не разполага с животновъден обект, регистриран на негово име, което е в противоречие с чл. 137, ал. 1 ЗВМД. Тези обстоятелства сочат, че не са изпълнени изискванията за подпомагане по чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г., поради което дейността не може да служи за доказване на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство.

Следващо основание за издаване на акта е възприетото от органа наличие на създадени изкуствени условия по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените в наредбата. Описани са подробно заявленията на изброените в акта дружества, за които е прието, че имат еднотипни инвестиционни намерения и белези за координация между кандидатите по подмярката.

При тези фактически обстоятелства, оспореният акт е издаден на основание чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 2 във вр. чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и 2 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 и 3, б. "а" и чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, чл. 26 и чл. 15, ал. 2 вр. § 1, т. 13 ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и е постановен пълен отказ за финансиране.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение по предмета на инвестиционните проекти на "Йоки 2016" ЕООД, "Венстара" ЕООД, "Максит" ЕООД, "Евробърд" ЕООД и "Диво Ко" ЕООД. В заключението вещото лице е посочило видовете дейности, за които кандидатства жалбоподателят, местонахождението на инвестиционните намерения - имот, капацитет на животновъдния обект, както и изпълнителите и контраоферентите по проекта, като съдът е кредитирал изцяло приетата експертиза.

При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна следното:

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 година.

Съдът е изложил съображения, че обжалваният акт не отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, т. к. не е надлежно мотивирана. Поради това е приел, че актът не е надлежно мотивиран.

Съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. След като е обсъдил разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., е достигнал до извод, че неправилно административният орган е счел, че кандидатът не отговаря на изискването минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Подчертал е, че в случая животновъдният обект, в който дружеството – кандидат е поело ангажимент да отгледа 700 бр. патици, вече е вписан в регистъра и е издадено удостоверение за регистрацията му със ползвател "Бизнес парк М." ООД. Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна съгласно изричната и недвусмислена разпоредба на чл. 137, ал. 8 от ЗВМД. От представеното към административната преписка удостоверение за регистрация на животновъден обект се установява, че животновъдният обект е действащ и в него се отглеждат животни, както и неговия капацитет. Представеният договор за изработка между жалбоподателя "Йоки 2016" ЕООД и "Бизнес парк М." ООД е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо (в случая да отгледа 700 бр. патици), съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 от ЗЗД. Приел е за неправилен извода на административния орган, че представеният към административната преписка договор за изработка, съдържа в себе си белези на договор за покупко-продажба, т. к. собственик на патиците е възложителят по договора, който е и собственик на животновъдния обект. По отношение на спорния въпрос, следвало ли е да се регистрира "Йоки 2016" ЕООД като ползвател на животновъдния обект, съдът е приел за неправилни съображенията на административния орган за необходимостта от регистрация на кандидата. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 13б ал. 4 ЗЖ, селскостопанска дейност в една ферма се извършва от едно лице. Понятието "ферма" е дефинирано в чл. 13, ал. 5 ЗЖ като "животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни", а животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на ЗВМД - чл. 13, ал. 3 от ЗЖ. Животновъдният обект вече е регистриран от възложителя по договора за изработка, като според клаузите на договора няма прехвърляне на собственост. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не се явява ползвател на животновъден обект, а с договора само се задължава на свой риск да изработи нещо/да приеме и отгледа патиците, съгласно поръчката на другата страна, а последната –да заплати възнаграждение. При тези съображения съдът е приел, че дружеството – кандидат безспорно е доказало наличието на минимален стандартен производствен обем в размер на 8000 евро с оглед посочените по горе обстоятелства и отговаря на условията, заложени в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 година.

Съдът е приел за неправилен също мотивите за отказ на административния орган, че при извършените административните проверки на заявленията на "Йоки 2016" ЕООД, "Венстара" ЕООД, "Максит" ЕООД, "Евробърд" ЕООД и "Диво Ко" ЕООД са налице обстоятелства, които създават съмнение за наличие на условия по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените в наредбата максимални размери, защото инвестиционните намерения са еднотипни, ще се реализират в съседни имоти, собственост на трето лице. Посочил е, че съгласно чл. 11 от Наредбата не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Понятието "изкуствено създадени условия" не е дефинирано в българския закон, а § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9 препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

При решаване на спорния въпрос налице ли са основанията по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2019 г. за отказа за подпомагане на дружеството – кандидат, съдът се е позовал на възприетите в съдебната практика критериите за изкуствено създадени условия: обективен, изразяващ се в действия или бездействия, насочени към получаване на предимство; и субективен, изразяващ се в намерение за неправомерна облага в противоречие с целите на нормативната уредба. Като е обсъдил изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че административният орган в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че има наличие на изкуствени условия, а не условия за "насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани" и "преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата". В тази връзка е приел, че "Йоки 2016" ЕООД представлява самостоятелно предприятие със самостоятелен инвестиционен проект, което няма връзка с останалите кандидати – географска, икономическа, правна и/или персонална. Няма нито лични, нито търговски отношения с техни представители. Не е установена недобросъвестност и в отношенията с фирмите – доставчици. Отчел е, че оферентите са едни и същи, но е посочил че това е логично и закономерно, след като това са единствените възможни доставчици на оборудване. В заключение е приел, че липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателя умишлено е предприел действия, които да му осигуряват предимство пред останалите кандидати.

При тези фактически и правни съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е отменил същата, като е върнал административната преписка на административния орган за ново разглеждане.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото, доводите и възраженията, намира, че обжалваното решение е неправилно поради следното:

Съдът е установил коректно релевантните фактически обстоятелства по делото, поради което изложените фактически установявания не следва да се повтарят от касационната инстанция.

Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

Неправилен е изводът на съда за издаване на заповедта в нарушение на изискванията за форма, т. к. не отговаря в цялост на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, Противно на приетото от съда, в оспорената заповед се съдържат достатъчно фактически и правни обстоятелства и покриват изискването за излагане мотиви в административния акт, които обосновават формираното в диспозитивната част волеизявление на органа. В заповедта са изброени правните основани, по силата на които е постановен оспореният резултат, като са са визирани разпоредбите на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и 3, б. "а" и чл. 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, чл. 20, чл. 26, чл. 15, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/2015 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Дали установените от органа факти и обстоятелства са доказани и са подведени под съответстващото им правно основание, за да се постанови отказа за финансиране на заявлението за подпомагане, е свързано с материалната законосъобразност на акта. От формална страна заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Изложените в тази връзка от касатора съображения са основателни.

Неправилно съдът е приел, че е спазено изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" във връзка с чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. от дружеството – кандидат за подпомагане Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, земеделските стопани към датата на кандидатстването следва да отговарят на изискването - минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, в т. 3, б. "а" е предвидено, че ако са юридически лица, трябва да са получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ.

В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. е посочено как се доказва минималния СПО. В случая дружеството доказва минималния СПО като представя анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, в която е посочено местонахождение на имота в с. М., община М., обл. П. и Декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението, в която е декларирал 600 броя патици към 28.11.2016 г., като между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че този обект е регистриран на "Бизнеспарк М." ООД. Касаторът няма регистриран животновъден обект и поради тази причина върху неговата дейност по отглеждане на животни не се осъществява контрол от компетентните за това органи. Животновъдния обект, в който дружеството е отглеждало патиците, е регистриран на друго лице. Животновъден обект съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Собственик на животновъден обект е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта - § 1, т. 49 от ДР на ЗЖ. "Ползвател" на животновъден обект е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост - § 1, т. 79а ЗВМД. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството (ЗЖ) обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Целта е върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми - чл. 13, ал. 5 ЗЖ. В чл. 13б, ал. 5 с. з. е предвидено, че селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице. Регистрирането на животновъден обект № 4137-0362 от "Бизнес парк М." ООД не дава право тази ферма да се ползва и от "Йоки 2016" ЕООД за извършване на селскостопанска дейност, без същият в качеството на неин ползвател да е регистрирал животновъден обект и съответно с извършваната дейност в животновъдния обект по отглеждане на патици не доказва минимален СПО.

Неправилни са изводите на съда, че в случая "Йоки 2016" ЕООД не е следвало да се регистрира като ползвател на животновъдния обект, съгласно изискванията на чл. 137, ал. 1 и сл. от ЗВМД. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗВМД, Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1, т. 1- 4 документи. Съгласно чл. 137, ал. 6 ЗВМД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. В чл. 137, ал. 9, т. 1 - 9 ЗВМД са изброени обстоятелствата, които подлежат на вписване, като съгласно т. 3 това е собственикът или ползвателят на обекта, а в т. 9 – промени във вписаните обстоятелства. От визираните нормативни разпоредби, разгледани във връзка с цитираните по-горе правила на Закона за животновъдството, дейността по отглеждане на селскостопански обекти следва да се осъществява в регистрирани животновъдни обекти от вписания в регистъра собственик или ползвател, като всяка промяна в лицето, вписано в регистъра подлежи на вписване. В контекста на изложеното, предвиденото в чл. 137, ал. 8 ЗВМД, че регистрацията на животновъдния обект е безсрочна не означава, че трети лица могат да се ползват от извършената регистрация без да са вписани като собственици или ползватели на обекта. Ето защо, изводите на съда в обратен смисъл са неправилни. След като дружеството няма регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВМД, дейността по отглеждане и угояване на патици не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и не може да послужи за доказване на минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство по см. на чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата. Няма пречка едно дружество да отглежда животни за друго дружество, като същите са свободни да уредят облигационните си отношения в избраната от тях договорна форма. За целите обаче на получаване на финансова помощ по реда и условията на приложимата Наредба № 9/21.03.2015 г. дейността на кандидата за подпомагане следва да е съобразена със специалните законови изисквания за регистрация. Този извод следва и от правилото на чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г., според което дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. При положение, че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството – кандидат не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, правилно административният орган е приел, че същата не може да послужи за доказване на минимални стандартен производствен обем на земеделското му стопанство. Поради това с оспорената пред административния съд заповед правилно е отказано финансиране на основание чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2015 г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на съда по отношение на липсата на основания по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. са правилни и съответни на събрания доказателствен материал по делото. Направеният извод в оспорената заповед от административния орган за наличието на такива условия се явява недоказан.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., на която разпоредба се е позовал органът, не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. А съгласно ал. 2 на чл. 11 финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и за които се установи, че са учредени или преобразувани с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 – 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери.

Изложените в акта съображения за "изкуствено създадени условия" по смисъла на Наредба № 9/2015 г. и приложените в тази връзка доказателства, са недостатъчни, за да се кредитира като правилен извода му за осъществяване на фактическия състав на чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В заповедта са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва съответния им правен анализ, изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция (улика) за един общ проект, който е разделен на пет по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансови средства, който е предоставен от ЕС и който не може да бъде надвишаван ако проектът е един. В цитираното по-горе решение на СЕС е посочено, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Изложените от органа съображения са за свързаност между предложенията на изброените кандидати, но липсват изложени конкретни съображения, защо това води до извод за наличие на изкуствено създадени условия според установените критерии в съдебната практика.

Поради това, че дружеството–кандидат за подпомагане не отговаря на условията за подпомагане по чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" във връзка с чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2019 г., което представлява самостоятелно фактическо и правно основание за отказ, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1 от наредбата, отсъствието на основание по чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата не налага друг извод относно законосъобразността на оспорената заповед.

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Йоки 2016" ЕООД срещу заповед № 03-РД/2618 от 27.06.2018 г. на изпълнителни директор на ДФ "Земеделие".

С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител в касационната жалба и с молба от 18.06.2020 г. за присъждане на разноски за двете инстанции, "Йоки 2016" ЕООД следва да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 15859,80 лв. разноски за първата инстанция, съгласно приложен списък на разноските, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 70 лв. държавна такса за касационната инстанция, общо в размер на 16029,80 лв.

Цитирани разпоредби

1