Решение № 6951 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2017 г.

Решение № 6951 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 72/19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2063/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16000915010151-091-001/31.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 552/15.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба и допълнението към нея се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, довело до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения моли съставът на ВАС, Осмо отделение да отмени решението на Административен съд-П. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. Е. С. Ибрям, чрез процесуалният си представител адв. Кемалов оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-16000915010151-091-001/31.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 552/15.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 11497,13 лв. и лихви 4785,01 лв., за 2012 г. в размер на 2165,16 лв. и лихви 679,10 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за 2012 г.: ДОО - 2426,88 лева и 761,16 лева лихви, ЗО - 1516,80 лева и 475,75 лева лихви, ДЗПО-УПФ - 948,00 лева и 297,33 лева лихви, и е изменен в частта на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г.: ДОО - от 2426,88 лева на 2123,52 лева и лихви от 1173,88 лева на 1027,14 лева, ЗО - от 1516,80 лева на 1327,20 лева и лихви от 631,28 лева на 552,37 лева, ДЗПО-УПФ - от 948,00 лева на 829,50 лева и лихви от 458,55 лева на 401,23 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите неправилно е приел че за ревизираните години е налице превишение на разходите над приходите. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че неправилно приходните органи са преминали към определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и неправилно е определен допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ за 2011 г. и 2012 г. Според ревизионния акт и изготвения паричен баланс на паричния поток на лицето за 2011 г. и 2012 г., е установено превишение на разходите над приходите. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че не е налице недостиг на парични средства на РЛ както за 2011 г., така и за 2012 г., т. е не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил РА. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че за 2011 г. и 2012 г. не се установява недостиг на парични средства. Това се дължи на установените доходи на съпруга на РЛ, които са използвани за покриване на недостига на Е. И.. В тази връзка следва да бъде съобразено влязлото в сила решение № 2396/15.12.2016 г., постановено по адм. д. № 2014/2016 г. по описа на Административен съд-П., потвърдено с решение № 5239/26.04.2017 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело № 874/2017 г., с което по отношение на съпруга С. И. е признато, че през 2011 г. е имал положително салдо 408 887,28 лв. и за 2012 г. 932 633.31 лева. Така наличните средства покриват недостига на съпругата за ревизираните години. По този начин се установява превишение на приходите над разходите за 2011 г. и 2012 г. и липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по особения ред за този период. Първоинстанционният съд изцяло е възприел заключението, според което при изготвените от експерта парични потоци за всяка от годините на двамата съпрузи, е достигнат извод, че РЛ е разполагало с парични средства, превишаващи извършените от него разходи. Съдът преценява, че в тази му част заключението е доказателствено обосновано с наличните по преписката и цитирани от експерта доказателства. Във връзка с горното относно начина на формиране на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните периоди, както и като е взел предвид заключението на вещото лице, изготвило неоспорената от страните и кредитирана от съда експертиза, с която са проследени внесените и възстановени суми в и от касата на ЕТ "Едирне - С. И." и движението по банковите сметки на РЛ и нейния съпруг за 2011 г. и 2012 г., правилно е приел съда, че положителното салдо на съпруга за 2011 г. и 2012 г. покрива изцяло недостига при Е. И., т. е. не е налице превишение на приходите над разходите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1800 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,