Решение № 6421 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2015 г.

Решение № 6421 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"/Д "СП"/-Връбница, подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт Л. Л. срещу решение № 4839 от 8.07.2015 г. по адм. дело № 3929/2015 г. на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая Методиката за определяне на потребностите на хората с увреждания е единствения акт, който съществува в нормативната уредба като легитимен и съгласно който се определят потребностите на хората. Иска се отмяна на обжалваното решение с всички законови последици. Ответникът- Т. А. А., чрез пълномощника си адвокат И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че в случая Методиката е неприложима. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отменил Заповед № Вид-0178/30.03.2015 г., издадена от името на Директора на ДСП Връбница, потвърдена с решение № РД-01-195 от 15.04.2015 г. на Директора на РДСП София град, с която на Т. А. е отказана месечна добавка за социална интеграция за обучение по реда на чл. 27 от ППЗИХУ, преписката е изпратена на ДСП Връбница за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, и са присъдени разноски. За да отмени оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че са налице материалноправните основания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение на А., на основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ и чл. 27 от ППЗИХУ. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Т. А. има абсолютна слепота на двете очи, установено с ЕР на ТЕЛК-очни заболявания от 6.12.2010 г. Със заявление-декларация от 5.03.2015 г. той е поскал да му бъде отпусната социална помощ за обучение, като от представеното уверение от СУ "Св. Климент Охридски", от 19.02.2015 г., е видно, че е записан през 2014/2015 г. в трети курс по специалност Предучилищна и начална училищна педагогика. На основание чл. 13 от ППЗИХУ е изготвена социална оценка за А., като в нея като предложение до Директора на ДСП е отразено, че не се препоръчва добавка за обучение. Издадена е атакуваната заповед от 30.03.2015 г., с която е отказана добавка с мотива, че специалността, в която А. е записан, не кореспондира с придобиването на допълнителни знания и умения за компенсиране на увреждането. Заповед № Вид-0178/30.03.2015 г. е издадена от името на Директора на ДСП Връбница- от Я. А. - началник отдел ХУСУ съгласно заповед № РД-09-81/3.02.2011 г., който обаче е оформил заповедта не от свое име и свое качество при условията на делегирана компетентност, а от името на Директора на ДСП Връбница, т. е. при условията на заместване. Заповедта е атакувана по административен ред, като с решение № РД 01-195/15.04.2015 г. същата е потвърдена от директора на Регионална дирекция "СП"-София-град. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че само на това основание процесната заповед е незаконосъобразна. В случая Я. А. е оформил оспорената заповед като заместник, чрез подписването й "за директор", вместо като титуляр на правомощието да издаде заповед с такова съдържание съгласно вменените му правомощия в съответствие с новелата на закона - чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ. Обоснован се явява и вторият извод на първоинстанционният съд- заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ определя, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно вида на увреждането, степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация, а съгласно чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ месечната добавката за социална интеграция е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за обучение. Определянето на размера, условията и реда за отпускане са посочени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Целта на тази форма на социално подпомагане е създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция и пълноценно упражняване на правата им, подкрепа на тях и техните семейства и интегрирането им в работна среда. На л. 32-35 от делото на АССГ се намира заверен от длъжностно лице на ДСП Връбница препис на "Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция" /Методиката/, чийто раздел II е наименован "Методология за отпускане на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните потребности". В настоящия случай приложението на Методиката, на която жалбоподателят се позовава, не може да има задължителен характер и в тази насока изложените оплаквания са неоснователни. Съгласно § 9 ПЗР на ЗИХУ законодателят е възложил изпълнението на този закон на Министерския съвет, а това означава, че не министърът на труда и социалната политика, а Министерският съвет единствено може да издаде инструкция по прилагането на ЗИХУ или отделни негови разпоредби, ако счита, че те не са обхванати от издадения от него Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. От друга страна съдържанието на т. 3.3 от раздел II на представената по делото Методика, представлявайки указание по прилагането на правилата на ЗИХУ за определяне и отпускане на месечни добавки за обучение, противоречи на чл. 42б, т. 1 ЗИХУ, според която разпоредба право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 3 (за обучение) имат лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, съобразно степента на намалена работоспособност. Според чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако инструкция (или друг подзаконов акт) противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В същия смисъл са и изложените мотиви от административният съд. Т. А. отговаря на изискванията за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 3.05.2016 г. и приложения списък на разноските, заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 400,00/четиристотин/лева. Не са налице предпоставки за намаляване на така претендираните разноски поради прекомерност предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,