Решение № 6568 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2013 г.

Решение № 6568 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ГППМП - Николаева, Манов" ООД, гр. София, срещу решение № 112 от 7.01.2013 г., постановено по адм. дело № 5399/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на "ГППМП - Николаева, Манов" ООД против писмена покана № 29-05-13 от 18.04.2012 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е било поканено да заплати сумата 4278,31 лв. поради превишения в определения лимит за медико-диагностична дейност (МДД) за първото, второто и третото тримесечия на 2011 г. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че не е получавало сума в посочения размер от СЗОК, поради което не следва да я възстановява. МДД превишаващи лимитите, са назначени по задължение и като част от дейността на ОПЛ. В акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т. е. същият е немотивиран. Ответникът по касационната жалба - директорът на СЗОК не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била писмена покана № 29-05-13 от 18.04.2012 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 76а ал. 1 от Закона за здравното осигуряване дружеството касатор е било поканено да заплати сумата 4278,31 лв. за медико-диагностични дейности (МДД), назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото, второто и третото тримесечие на 2011 г. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил превишение на стойностите на назначените медико-диагностични дейности (МДД), определени в протокол, представляващ неразделна част от индивидуален договор № 22-2018 от 2011 г. на ГППМП. Безспорни са били фактите относно размера на сумата на назначените в повече МДД. Съдът като взел предвид разпоредбите на чл. 37 и 38 от договора между страните е извел извод, че изпълнителят по договора не е съобразил поведението си със съществуващата уредба и клаузите в договора със СЗОК. Съдът е приел, че спазването на Закона за бюджета на НЗОК, респ. вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовия ред в страната. Съдът е приел, че при безспорно доказаното превишение от страна на касатора на тези стандарти, превишението на регулативните стандарти подлежи на възстановяване от "ГППМП - Николаева, Манов" ООД, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат доводите, че с поканата се претендира сума, която не е получена от касатора. Не се оспорва установеното превишение на стойностите на назначените МДД за първото, второто и третото тримесечие на 2011 г. Видно от сключения договор със СЗОК, касаторът в качеството му на изпълнител се задължава да оказва първична медицинска помощ в полза на задължително здравно осигурени лица, а възложителя се задължава да я изплаща. Съгласно чл. 37, ал. 3 от договора за всяко тримесечие изпълнителя и възложителя подписват към договора протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД като съгласно чл. 38, ал. 3 от договора изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Цитираните разпоредби от договора задължават изпълнителя на медицински дейности да възстанови сумите, представляващи стойността над превишението на регулативните стандарти на назначаваните от него МДД. Това задължение не се свързва с реално получаване на средствата, а е достатъчно МДД да са назначени от него. В този смисъл и основното възражение на касатора, че не е получил реално сумите е неоснователно. Назначените от него дейности в превишение на регулативните стандарти по стойност, изплащана от НЗОК е в причинна връзка с превишение на разходите по бюджета на здравната каса за съответната година. Определянето на броя и стойността на СМД и МДД за всяка индивидуална или групова практика има за цел да регулира разходването на средства за отделните видове здравноосигурителни плащания в рамките на приетия за съответната календарна година бюджет. Изпълнителят на медицинска помощ, назначавайки над определения му брой СМД и МДД е причинил плащания от бюджета на НЗОК над предвидените за този вид плащания. Сумата посочена за възстановяване в оспорвания акт включва МДД назначени от лекарите, работещи в "ГППМП Николаева, Манов" ООД, но извършена и отчетена от други лечебни заведения, разположени на територията на СЗОК и на страната, и съответно заплатена на изпълнилите първична медицинска дейност лечебни заведения. Поради това е несъстоятелен доводът на касатора, че не дължи сумата, тъй като не му е била изплатена. Тя е била изплатена на други лечебни заведения, като плащания за извършените медицински дейности от тях, назначени от лекари на "ГППМП Николаева, Манов" ООД, над определения с протокол към договора със СЗОК лимит. Тези суми са дължими от дружеството касатор поради неспазване на задължението му по чл. 37 и 38 от договора със СЗОК. При изложените съображения решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от лечебното заведение - касатор. С оглед обаче изхода от делото такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,