Решение № 13929 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2020 г.

Решение № 13929 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса, чрез гл. юрисконсулт при РЗОК - Стара Загора, срещу Решение № 205 от 30.06.2020 г. по адм. дело № 36 по описа за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено Решение №РД-Е-126-155/27.11.2019 г. на управителя на НЗОК, с което е отказано на Р. Бонев от [населено място] възстановяване на разходи по заявление, вх. №Е126-01-105 от 12.04.2019 г. и е върната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е осъдена НЗОК да заплати на Р. Бонев разноски по делото в размер на 1 192,50 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Р. Бонев от [населено място], в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна към момента на депозирането й, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е Решение №РД-Е126-155/27.11.2019 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК, на основание чл. 13, т. 3 от Наредба № 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване /НУРУППТЗ0 и РИ-05-01 от 04.09.2019 г. на управителя на НЗОК по заявление с вх. №Е126-01-105/12.04.2019 г. на С. Бонев, чрез неговия наследник Р. Бонев, за получена и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по реда на Регламент /Е0/ № 987/2009, по време на престой на територията на Федерална република Германия. Отказът е мотивиран с наличието на следната отрицателна предпоставка: лечението на лицето е проведено в планов порядък, което подлежи на предварително разрешение от управителя на НЗОК, а такова разрешение за лечение в друга държава- членка на ЕС липсва. С постановеното решение Административен съд – Стара Загора е отменил оспорения административен акт, след като е обосновал извод за издаването му при нарушение на материалния закон. Счел е, че има допуснато нарушение на общите и специалните изисквания за мотивираност и обоснованост на административния акт, което определил като съществено и препятстващо както съда да извърши адекватен съдебен контрол, така и засегнатото лице да организира защитата си в пълен обем. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че отказът не е съобразен с установеното в приложимото европейско законодателство, като не е извършена адекватна преценка на релевантните факти, вкл. и тези, касаещи медицинската страна на спора. Развити са подробни съображения за нарушения на разпоредби от Директива 2011/24/ЕС и липсата на изключения по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Регламент ЕИ0/987/2009. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. При всестранно, пълно и ясно установената фактическа обстановка, въз основа на доказателствата в административната преписка, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение. Изводите на АС - Стара Загора се споделят от настоящия касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В настоящия случай е приложима Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, транспонирана с приемането на Наредба № 5/2014 г. В директивата, изрично е установено, че съгласно член 168, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Това означава, че високо равнище на закрила на човешкото здраве се осигурява и когато Съюзът приема актове въз основа на други разпоредби от Договора. Системите на здравеопазване в Съюза са основен елемент за високото равнище на социална закрила в Съюза и допринасят за социалното сближаване и социалната справедливост, както и за устойчивото развитие. Те също така са част от по-широката рамка на услугите от общ интерес. При систематичното тълкуване на относимите към конкретния казус разпоредби на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2011 г. за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, съображения 34, 35, 37, 46, чл. 7, § 8, чл. 8, § 1 и § 2, чл. 9, § 1, § 2 и § 3, правилно е установено от първоинстанционния съд, че без да изложи конкретни мотиви, да приведе осъществилите се факти под съответната правна норма, административният орган е ограничил съществено правото на защита на лицето - заявител, като е отказал формално възстановяването на разходите за проведено лечение в чужбина. По отношение възражението на касатора, че разписаната в Работната инструкция 05-01 процедура е спазена и след извършените контроли е установено, че на лицето С. Бонев, което е с непрекъснати здравноосигурителни права, е оказана болнична медицинска помощ в планов порядък, / която съдът е възприел като такава в условията на спешност/, настоящата инстанция счита, че то не намира подкрепа в събрания доказателствен материал. От доказателствата по делото, включително и гласните доказателства, безпротиворечиво се установява, че С. Бонев е приет в клиника Рехте дер Изар към ТУ Мюнхен за стационарно лечение с [диагноза] при поставена окончателно малко преди това в България диагноза [диагноза]. В клиниката е преценено, че той има нужда от спешна индикация за химиотерапия. Спешността в лечението е продиктувана от характера на заболяването, неговия вид и обичайно неблагоприятните изгледи за повлияване. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на изложени конкретни фактически и правни основания в обжалвания отказ, обусловили противоречието му с нормите на националното и общностното право, регламентиращо условията и реда за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, с оглед наличието на тежка диагноза. Административният орган е отказал възстановяване на разходите за проведеното лечение на формално основание, без да съобрази обстоятелството, че по аргумент на § 8 от Директива 20118/24/ЕС държавата- членка по осигуряване не може да обуслови възстановяване на разходите за трансгранично обслужване от предварително разрешение, освен в случаите по чл. 8, § 2, в които хипотези не попада настоящият казус. В точка 44 от Решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов (C-173/09, EU: C: 2010: 581), Съдът на ЕС посочва, че макар правото на Съюза по принцип да допуска режимите на предварително разрешение, като предпоставка за упражняването на правото на пациента да получи болнично лечение в друга държава членка за сметка на системата, в която е осигурен, все пак е нужно условията за издаване на такова разрешение да са обосновани с оглед на императивни съображения, да не надхвърлят обективно необходимото за тази цел и да не е възможно да се постигне същият резултат с по-слабо ограничителни правила. Освен това подобен режим трябва да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че да регламентира правото на преценка на националните власти, за да не бъде упражнявано по произволен начин (в този смисъл Решение по дело Smits и Peerbooms, точки 82 и 90, Решение по дело Muller-Faurй и Van Riet, точки 83—85, както и Решение по дело Watts, точки 114—116). В т. 45 от цитираното решение се приема, че когато националната правна уредба при всички положения изключва покриването на разходите за болнично лечение, получено в друга държава членка без предварително разрешение, осигуреното лице, което е възпрепятствано да поиска такова разрешение или не е могло да изчака отговора на компетентната институция поради причини, свързани със здравословното му състояние или с необходимостта по спешност да се подложи на лечение в болнично заведение, се оказва лишено от възможността тази институция да му покрие разходите за лечението, въпреки че всъщност условията за покриване на тези разходи са налице. Следователно подобна правна уредба не отговаря на изискването за пропорционалност, напомнено в точка 44 от същото решение. Ето защо тя създава необосновано ограничение за свободното предоставяне на услуги. Ето защо, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, Административен съд- Стара Загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2020 г., в размер на 1 180 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,